Определение № 638 от 24.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5214/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма],чрез юрисконсулт М. С. Б. против решение №1152/25.08.2016 г. по в. гр.д. №1849/2016 г. на Пловдивския окръжен съд, 9-ти граждански състав, с което се потвърждава изцяло решение №1757/26.05.2016 г. по гр.д. № 295/2016 г. на Пловдивския районен съд ХV гр. състав, с което е признато за незаконно уволнението на В. Г. Я. от [населено място], извършено със Заповед №55/12.11.2015 г. на Изпълнителния директор на [фирма] и е отменено, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „чистач” в [фирма] и дружеството е осъдено да заплати на В. Г. Я. сумата 3 956,70 лв. обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ за периода от 13.11.2015 г. до 12.05.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 12.01.2016 г. до окончателното й изплащане. Присъдени са и разноски. С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението .Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че към момента на уволнението ищцата е била член на К., която синдикална организация не е дала съгласие за съкращаване на синдикалните й членове. В тази връзка излага съображения относно възможността за членство в две синдикални организации. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. С касационната жалба се представя изложение на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба В. Г. Я. от [населено място] не взема становище относно допускането на въззивното решение до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Касационната жалба е подадена е в срок, от страна, която има право и интерес от обжалване и срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. . Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, с което законът свързва достъпът до касационно обжалване,а именно: да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който следва да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото; по отношение на този въпрос да е изпълнен някой от допълнителните критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./. С обжалваното решение е прието, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на осн. чл. 328,ал.1,т.2 КТ, поради съкращаване в щата. Прието е, че това основание е доказано в процеса .Събраните по делото доказателства установяват, че в новото щатно разписание е предвидено намаляване числеността на персонала за длъжността „чистач”, която се заема и от ищцата.Същевременно е прието, че към момента на уволнението ищцата е членувала в К., която синдикална организация изрично е изразила несъгласие за нейното уволнение. С оглед на това съдът е приел, че не е съобразена закрилата, дадена в разпоредбата на чл. 333,ал.4 КТ/предвид и сключения К./ и само на това основание извършеното уволнение е незаконно. Съдът е приел, че хронологията на членствените отношения на ищцата със синдикалните организации - КТ „Подкрепа” и К. –СЖБ и валидността на членственото правоотношение, учреденото със синдикалната организация на К. –СЖБ, оспорвана от работодателя, поради непрекратено членство с КТ „ Подкрепа”, са ирелевнтни за спора. Посочено е, че в случая правно значим факт е представения по делото Протокол № 9/06.11.2015 г. от събрание на синдикалната организация на СЖБ –К. при „Летище” П., който удостоверява недаване на съгласие за съкращаване на ищцата. При тези решаващи мотиви касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1. към коя дата се прекратява членството на работник / служител в дадена синдикална организация в предприятието - със самото написване на заявлението или с удостовереното му депозиране пред съответното ръководство на синдиката, който бива напускан; дали един работник / служител в едно предприятие може да е едновременно член на две различни синдикални организации – в случая на К. и КТ” Подкрепа”,въпреки, че двете организации в своите устави изрично забраняват това. По отношение на тези два въпроса касаторът се е позовал на допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК и счита, че същите са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. На първо място следва да се посочи, че въпросите нямат правен характер в посочения вече смисъл. Така както са формулирани същите не са били предмет на разглеждане във въззивното решение. Същевременно засегнатата от тях проблематика е предмет на регламентация в уставите на двете синдикални организации. Конкретно дали работник и служител може да стане член на К. ако все още е член на друга синдикална организация е въпрос, за който следва да следи самата организация, ако устава й забранява това. В случая за решаването на спора от съда има значение единствено факта, че Синдикалната организация на К. е приела ищцата за свой член, към момента на уволнението тя е била член на тази организация и същата е изразила несъгласие за нейното уволнение. Същевременно касаторът се е позовал на допълнителното основание по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК бланкетно, без каквато и да било мотивировка, което принципно е пречка да се извърши проверка относно изпълнението на това допълнително основание.В тази връзка следва да се посочи, че съгласно задължителното тълкуване, дадено в ТР№ 1/19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, въпросът е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно дори да се приеме, че въпросите имат характеристиката на правни въпроси, не е изпълнено комулативното изискване за посочване и обосновка на допълнителното основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В изложението касаторът е посочил, че въззивното решение е постановено в противоречие с ТР №9/2013 г., доколкото е установено, че в [фирма] има две организации на К. – съответно СЖБ при К. с председател И. И. и СТСБ при К. с председател Н. Б. ,което е в противоречие с цитираното тълкувателно решение, тъй като същото изисква единно ръководство на всички синдикални организации. Посочено също така, че въззивното решението е в противоречие с ТР № 3/2011 г. на ВКС, което определя рамката, в която съдът извършва своята проверка за незаконосъобразност на извършения подбор по см. на чл. 329 КТ.Според касатора в обжалваното решение съдът излиза от тази рамка и извършва по същество проверка и определяне синдикалната принадлежност на уволнената работничка. Противоречието със задължителна практика на ВКС по същество обосновава допълнителното основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В случая обаче не е изпълнена общата и основна предпоставка за допускане/ ТР №1/19.02.2010 г.ОСГТК на ВКС/ на решението до касационно обжалване, а именно не е формулиран въпрос. Твърдените от касатора противоречия със цитираната задължителна практика са изразени като оплаквания за неправилност на решението, които не могат да бъдат разгледани в настоящото предварително производство по чл. 288 ГПК. По изложените съображения не са изпълнени комулативните изисквания ,с които законът свързва достъпът до касационно обжалване и такова по отношение на обжалваното въззивно решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.