Определение № 891 от 18.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3702/2018 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника [община], представлявана от кмета Й. Т. Й., срещу решение № 162 от 09. 07. 2018г., постановено по в. гр. дело № 252/2018г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение № 334 от 17. 04. 2018г. на Добрички районен съд по гр. дело № 4838/2017г., с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и отменено дисциплинарното уволнение на ищцата Н. Н. Й., извършено със заповед № 1 от 18. 10. 2017г. на Кмета на [община]; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищцата Н. Н. Й. е възстановена на предишната работа на длъжност „медицинска сестра” към [община], дейност „Здравни кабинети в детски градини и училища“ и ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата 612 лева - сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Касаторът – ответник поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение пред всички съдебни инстанции. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба касаторът навежда доводи за наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими към спора доказателства, надлежно приобщени към делото?“, по който сочи противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 1/1953 г., т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. на ОСГТК на ВКС, решение № 24 от 28.01.2010г. по гр. дело № 4744/2008г. на І г.о. на ВКС, решение № 37 от 29.03.2012г. по гр. дело № 241/2011 г. на І г.о. на ВКС, решение № 796 от 02.02.2010 г. по гр. дело № 1660/2009г. на І г.о. на ВКС, решение № 149 от 28.12.2017г. по т. дело № 1604/2016г. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 125 от 29.05.2012г. по гр. дело № 534/2011г. на ІV г.о. на ВКС. Ответницата по касационната жалба /ищца в производството/ - Н. Н. Й., представя писмен отговор в законоустановения срок, в който заявява становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване, а по същество – за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените в настоящото касационно производство съдебно-деловодни разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, но не е налице допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е приел, че ищцата е работила на длъжност „медицинска сестра” към [община], дейност „Здравни кабинети в детски градини и училища“, като със заповед № 1 от 18. 10. 2017г. на Кмета на [община], връчена й на 24. 10. 2017г., е уволнена дисциплинарно на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ /неявяване на работа в течение на два последователни работни дни/, заради това, че на 13.09.2017г. и на 14.09.2017г. не се е явила на работа в ОУ „Х. С.“, [населено място]. Посочил е, че работодателят е издал на 18. 10. 2017г. втора заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, но тя не е произвела действие, тъй като предходната заповед за дисциплинарно уволнение е добре мотивирана, при спазена процедура по чл. 193 КТ, при което прекратяването на процесното трудово правоотношение е настъпило с връчването й. Разглеждайки процесното дисциплинарно уволнение по същество, Добрички окръжен съд е намерил същото за незаконосъобразно, тъй като носещият тежестта за доказване работодател не е установил нарушенията на трудовата дисциплина, послужили за налагане на най – тежкото дисциплинарно наказание. Решаващият съд е счел за установено, че със заповед № 1097/13.09.2016 г. на Кмета на [община] е определено, считано от 15.09.2016г. ищцата да осъществява медицинско обслужване на учениците от ОУ „Х. С.“, [населено място] и от ОУ „Н. В.“, [населено място]. Въз основа на показанията на свидетелката К. К. - главен специалист в Дирекция „Хуманитарни дейности“ към [община] е приел, че ищцата е работила по график в двете горепосочени училища, съобразно който всеки понеделник, сряда и петък е изпълнявала трудовите си функции в ОУ „Х. С.“, а във вторник и четвъртък - в ОУ „Н. В.“. В тази връзка е заключил, че на 13.09.2017г. /сряда/ по график ищцата е била разпределена да работи в ОУ „Х. С.“, а на следващия ден- 14.09.2017г. /четвъртък/- в ОУ „Н. В.“, при което неявяването й на работа на 14. 09. 2017г. в ОУ „Х. С.“ не съставлява нарушение на задълженията й по процесния трудов договор. Добрички окръжен съд е посочил още, че по делото не е доказано, че ищцата изобщо не се е явила на 13.09.2017г. на работа в ОУ „Х. С.“, а единствено, че не е била на работното си място при извършването на проверка в 9 часа и 15 минути. Въззивният съд е приел, че не е осъществен фактическият състав на дисциплинарното нарушение, предвидено в нормата на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, който изисква неявяване на работа в два последователни дни, тъй като за ищцата не е съществувало задължение да бъде на работа в ОУ „Х. С.“ на 14.09.2017г., а е следвало да осъществява медицинското обслужване в друго училище. Заключил е, че дисциплинарното уволнение се явява незаконно и подлежи на отмяна на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при което и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, при отсъствието на законови пречки за това, е уважил като основателен. По поставения правен въпрос е формирана безпротиворечива практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, освен цитираната от касатора и решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 270 от 19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013г., ІV г.о. на ВКС, според която въззивната инстанция дължи излагането на свои мотиви като втора решаваща инстанция, извършвайки самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК и излагайки собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Когато по делото са приети разноречиви доказателства, въззивният съд дължи обосноваване в мотивите защо и на кои вярва, кои възприема и кои не. Изпълнението на тези задължения на въззивния съд включва обсъждане на всички приети доказателства и защитни позиции на страните в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. Обжалваното въззивно решение е изцяло съобразено с горецитираната практика на ВКС. При извеждане на решаващите правни изводи за неосъществено нарушение на трудовата дисциплина, послужило като основание за дисциплинарното нарушение /неустановено неявяване на работа на 14. 09. 2017г. в ОУ „Хр. С.“/ са взети предвид и ценени всички приети по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, при което обосновано и съобразно носената от работодателя доказателствена тежест по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, е изведен изводът за отсъствие на нарушение на трудовите задължения по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Съобразно гореизложеното не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол на атакуваното въззивно решение. Не е налице и вероятност обжалваният акт да е нищожен или недопустим като основание за служебно допускане на касационно обжалване. На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на спора в настоящото касационно производство, касаторът - ответник следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 612 лв., съставляваща хонорар за един адвокат пред ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,