Определение № 458 от 01.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1336/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Софийската апелативна прокуратура срещу решение № 183 от 13.02.2023 г. по гр. дело № 2108/2022 г. на Софийския апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 1439/15.06.2022 г. по гр. дело № 12337/2021 г. на Софийския градски съд Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. С. П. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 13.10.2018 г. Въззивният съд е приел, че с постановление от 21.06.2010 г. на прокурор в СГП след отделяне на материали по предходно ДП № 36/2010 г. на НСлС, било образувано ново досъдебно производство срещу виновни длъжностни лица, между които и ищеца П., заемащи отговорно служебно положение в МВР за престъпления по чл. 282, ал. 2 и чл. 254а ал. 1 НК. Предмет на разследване било провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки по реда на отменената Наредба за възлагане на специални обществени поръчки. След събиране на гласни доказателства и назначаване и изготвяне на счетоводни и икономически експертизи, ищецът П. бил привлечен като обвиняем с постановление от 17.10.2012 год. на следовател в СГП за деяния, квалифицирани като престъпления по служба, а именно - по чл. 282, ал. 2 във вр. ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК - нарушение и неизпълнение на служебните задължения, превишаване на властта и правата, извършено за периода 23.12.2008 г. - 30.12.2008 г. при условията на продължавано престъпление от длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, от което са настъпили значителни вредни последици за МВР. Предмет на обвинението са действия на ищеца за организиране и провеждане на процедури за възлагане на специални обществени поръчки. Със същото постановление П. е бил привлечен като обвиняем и за опит за съзнателно сключване на неизгодна сделка за доставка на лазерни принтери, като от това могли да произлязат значителни вреди за учреждението, което той представлява - престъпление по чл. 220, ал. 1 вр. чл. 18 НК. Постановлението е връчено на същата дата - 17.10.2012 г. Била взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 5000 лева. Многократно делото е прекратявано и връщано за прецизиране на обвинението, като на 02.10.2015 г. прокурор в СГП е внесъл обвинителен акт, ведно с досъдебното производство, по който е образувано нохд № 3903/2015 г. на СГС. С разпореждане от 22.10.2015 г. съдът е насрочил делото в открито заседание на 24.11.2015 г. с предварително изслушване. С присъда № 302 от 24.11.2015 г. СГС признал подсъдимия В. П. за невиновен и го оправдал по повдигнатото обвинение. Присъдата е отменена по протест на прокурор в СГП, с решение № 84 от 10.03.2016 г. по внохд № 16/2016 г. на САС и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. СГС отново върнал делото на Прокуратурата, която внесла нов обвинителен акт на 12.08.2016 г., по който е образувано нохд № 3667/2016 г. С определение № 3832 от 22.11.2016 г. по същото дело съдът, на основание чл. 369, ал. 4 вр. ал. 3 вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 НПК, е прекратил наказателното производство. Това определение е влязло в сила. Въззивният съд е посочил, че след преценка на обстоятелствата от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди, а именно: вид и тежест на повдигнатото обвинение, предвиденото за него наказание /от една до осем години лишаване от свобода/, вида и характера на взетата мярка за неотклонение /парична гаранция/, продължителността на наказателното производство в досъдебна и съдебна фаза /около 7 години/, негативната промяна, която наказателното преследване е оказало върху социалния живот, психиката и общественото самочувствие и самоопределение в семейството и обществото; обстоятелството, че повдигнатото обвинение и водените досъдебно и съдебни производства се отразили отрицателно на ищеца в служебен и личен план; той бил принуден да напусне работа, като впоследствие изпитвал затруднения при търсене на нова такава именно поради висящността на обвинението и широкото медийно отразяване на случая. отчетено е, че контактите му били силно ограничени и сведени само до най-близките хора; съобразено е, че наказателното преследване срещу него се отразило негативно и на поведението и на здравословното му състояние; взето е предвид, че П. се опитвал неуспешно да си намери нова работа, а воденото наказателно производство имало негативен ефект върху възможността реално да бъде намерена такава; mри определяне на размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди съдът съобразил редица обстоятелства: че обвинението е за извършени в условията на продължавана престъпна дейност две тежки умишлени престъпления от общ характер – по чл. 220, ал. 1 и по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 НК; качеството на П. на длъжностно лице, заемащо ръководна позиция - Директор на Дирекция “....“ към МВР; по-високия интензитет на претърпените неимуществени вреди и специфичния им характер, произтичащ от общественото положение на пострадалия и упражняваната отпреди незаконното обвинение професия - служител на МВР, в каквото качество е повдигнато и обвинението, чиято основна функция е защита на правата на гражданите, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред; накърнения професионален авторитет; завишеното очакване и изискване на обществото за почтеност и съблюдаване на закона, при които незаконното обвинение в престъпления се отразява особено тежко върху емоционалната, психическа и социална сфера на засегнатото лице; обстоятелството, че именно след тези обвинения е отнета окончателно възможността на П. не само за кариерно израстване в системата на МВР, но и за намиране на друга подходяща длъжност с оглед придобитата квалификация и натрупан професионален опит предвид възрастта му към датата на повдигане на обвинението - 55 години; При тези обстоятелства съдът е приел, че сумата от 10 000 лв. е справедлива и адекватна да обезщети ищеца за претърпените от него неимуществени вреди. Ответникът по касационната жалба В. С. П., [населено място], чрез адвокат К. М. от САК, оспорва същата. Претендира се присъждане на деловодни разноски за касационното производство по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Прокуратурата на Република България е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, а също и за значението на всяко едно от тях за размера на обезщетението, както и относно справедливостта като критерий по чл. 52 ЗЗД за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са ППВС № 4/23.12.1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС и решения на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 183 от 13.02.2023 г. по гр. дело № 2108/2022 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е съобразил трайно установената практика на ВКС, включително и посочената от касатора. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие с трайно установена съдебна практика. Съобразена е и посочената от касатора задължителна съдебна практика, че разпоредбата на чл. 52 ЗЗД задължава съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба се дължат 300 лв. деловодни разноски за касационното производство/решение на СЕС по дело № С-438/22/, които следва да се присъдят на адвокат К. М., осъществил адвокатската защита пред настоящата съдебна инстанция при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗА.