Определение № 972 от 23.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3160/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата П. М. С., чрез адв. Д. Г. срещу решение №52/01.02.2013 г. по в.гр.дело № 1001/2013 г. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение № 590/14.11.2012 г. по гр.дело № 2201/2012 г. на Казанлъшкия районен съд, с което са отхвърлени, като неоснователни предявените от жалбоподателката искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК за признаване за незаконно уволнението на жалбоподателката със заповед № 1/01.07.2012 г., издадена на осн.чл.328,ал.1,т.3 КТ и за отмяната на същото, за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението и за присъждане на обезщетение в размер на 1 437 лв. за времето, през което е останала без работа. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. В изложението са поставени правните въпроси: 1. подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя при извършване на подбор между служителите по критерии квалификация и ниво на справяне с възложената работа, 2. следва ли да се прави подбор по чл.290 КТ -очевидно жалбоподателката има предвид 329,ал.1 КТ, 3. длъжен ли е работодателят да докаже причинно следствената връзка между намаления обем на работата и осъществяваната трудова функция на работника, респективно уволнението, решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК. Ответникът по жалбата [фирма] [населено място], чрез адв. П. К. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима. Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на П. М. С. със заповед № 1/01.07.2012 г., издадена на осн.чл.328,ал.1,т.3 КТ и за неговата отмяна, за възстановяване на жалбоподателката на заеманата длъжност преди уволнението – технически секретар и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение в размер на сумата 1 437 лв. От фактическа страна е прието, че жалбоподателката П. С. е заемала длъжността „технически секретар” възоснова на трудов договор № 1/30.12.2008 г. в ответното по жалбата дружество – [фирма] [населено място]. С допълнително споразумение от 01.12.2009 г. е намалено работното време на жалбоподателката от 8 часа на 4 часа, поради кампанийния характер на извършваната работа. Впоследствие продължителността на работното време е възстановена. Прието е, че с допълнително споразумение от 01.05.2012 г. работното време е намалено на 4 часа. Със заповед № 1/01.07.2012 г. на Управителя на дружеството трудовият договор на жалбоподателката е прекратен на основание чл.328,ал.1,т.3 КТ, поради намаляване обема на работа, считано от 01.07.2012 г. Въззивният съд е приел, че с протокол от 31.05.2012 г. управителят на дружеството взел решение за намаляване на персонала, поради намаления обем на работата, съответно да се прекрати трудовото правоотношение с един от работниците, заемащи длъжностите „секретар” и технически секретар” след извършен подбор по чл.329 КТ. Констатирано е намаление обема на работа, спаднали обороти на дейността и съответно приходите на фирмата, което налага оптимизиране на дейността на дружеството и намаление на разходите. Прието е, че управителят на дружеството е взел решение в писмена форма за намаляване обема на работата, което е законосъобразно. Съдът е приел, че при извършения подбор, обективиран в протокол, приложен по делото работодателят е включил служител в дружеството К. В. на длъжността „секретар” и жалбоподателката, заемаща длъжността „технически секретар”. Преценката от работодателя е извършена по критериите професионална квалификация и ниво на извършваната работа. Прието е, че извършеният подбор от работодателя е законосъобразен, тъй като е отчетена по-високата квалификация на служителката В. и е преценено, че работи по-добре. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателката за липса на реално намаляване на обема на работа, тъй като на 30.07.2012 г. в дружеството е назначено лице по трудов договор, което изпълнявало задължението на ищцата. За да направи извода съдът е взел предвид, че на 25.07.2012 г. между [фирма] е сключен договор за осигуряване на заетост по проект”Ново начало - от образование към заетост”. В изпълнение на договора дружеството сключило на 26.07.2012 г. трудов договор за стажуване № 4/26.07.2012 г. с Я. М. на длъжност „технически организатор”. Прието е, че е сключено и допълнително споразумение за наставничество към трудов договор № 3/02.11.2010 г. между дружеството и К. В. за срок от шест месеца. Според съда касае се за проект относно създаване на заетост на младежите, чрез осигуряване на възможност за стаж, осъществяван с финансовата подкрепа на оперативна програма”Развитие на човешките ресурси”, финансирана от Европейския социален фонд на ЕС. Обоснован е извода, че назначеното лице няма трудови задължение, като изпълняваните от жалбоподателката. При тези съображения съдът е направил решаващия извод за законосъобразност на извършеното прекратяване на трудовия договор на ищцата-жалбоподател със заповед № 1/01.07.2012 г. С оглед на това съдът е приел за неоснователни предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ. По правните въпроси: Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.290,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, формулиран в изложението. С решение № 310/16.04.2010 г. о гр.дело № 333/2009 г. на ВКС, постановено по чл.290 ГПК е застъпено становището, че преценката за съответствие на извършения от работодателя подбор по чл.329ал.1 КТ с въведените от закона критерии за квалификация и ниво на справяне с възложената работа подлежи на съдебен контрол. Прието е също, че при преценка за законност на подбора по чл.329 КТ съдът следва да провери обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника. В същата насока е и разрешението на правния въпрос в решение № 194/28.05.2012 г. по гр.дело № 76/2011 г. на ВКС IV г.о., постановено по чл.290 ГПК. Разрешението на правния въпрос в цитираните решения е в съответствие с ТР № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, с което се приема, че преценката на работодателя по чл.329,ал.1 КТ – кой от работниците и служителите и по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329,ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, че подборът като материално субективно преобразуващо право може да се упражни в границите, установени от закона, а не по целесъобразност. Правният въпрос съдът е разрешил по същият начин. В обжалваното решение съдът е упражнил съдебен контрол по отношение на извършения от работодателя подбор по чл.329,ал.1 КТ и е проверил съответствието на приетата оценка по законовите критерии по чл.329,ал.1 КТ на действително притежваните от жалбоподателката П. С. и участващата при извършване на подбора служителка К. В. на длъжността „секретар” квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Тъй като е налице така наречената задължителна практика по поставения правен въпрос, с която въззивният съд се е съобразил настоящият съдебен състав намира за неустановени предпоставките, предвидени в чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по посочения правен въпрос. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос, формулиран от жалбоподателката в настоящата хипотеза следва ли да се прави подбор по чл. 329,ал.1 КТ. В подкрепа на доводите за наличие на това основание жалбоподателката не е посочила тълкувателно решение или постановление на Пленум на ВС, тълкувателно решение на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановено при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ от 1994 г./отм./, с тълкувателно решение на общото събрание на гражданска и/или търговска колегия на ВКС, съответно с решение на състав на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. Следователно не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на окръжен съд [населено място]. Жалбоподателката не е цитирала и влезли в сила решения на първоинстанционен, въззивен съд или на състав на ВКС, постановено по реда на ГПК/отм./ по същия правен въпрос, за да се извърши преценка за предпоставката по чл.280,ал.1,т.2 ГПК – противоречиво разрешаван правен въпрос от съдилищата. С оглед на това не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по посочения правен въпрос. Не е налице и хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като правният въпрос касае приложението на разпоредбите на чл.329,ал.1 КТ, който текст е ясен и не се нуждае от тълкуване. По приложението му е постановена трайна и обилна съдебна практика. Неоснователни са доводите на жалбоподателката С. за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по третия правен въпрос длъжен ли е работодателят да докаже причинно следствената връзка между намаления обем на работата и осъществяваната трудова функция на работника, респективно уволнението. С решение № 29/08.02.2011 г. по гр.дело № 265/2010 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е застъпено становището, че по естеството си намаляване обема на работа представлява намаляване на производствената програма, на количеството на продукцията, обема на стокооборота, на обема на услугите и че това състояние следва обективно, фактически да съществува. Прието е, че това състояние не следва да се отнася към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция. С оглед на това съдът е приел, че фактическият състав на разпоредбата на чл.328,ал.1,т.3 КТ изисква при изследване на елементите му проследяване на процеса на намаляване обема на работа да се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция или следва да бъде установено как намаляването на обема на работата на предприятието се е отразило на дейността, в която е бил зает до уволнението съответния работник или служител. Прието е също, че в тежест на работодателя е да докаже, че е налице намаляване обема на работата, което да е съотносимо към трудовата дейност, извършвана от съкратения работник, реализирана чрез неговата трудова функция. С въззивното решение съдът е разрешил правния въпрос в съответствие с посоченото разрешение. Съдът е приел за доказано намаляване обема на работа в дружеството-ответник по иска, което е относимо към трудовата дейност, извършвана от жалбоподателката. Поради наличие на задължителна практика по поставения правен въпрос не се установяват предпоставките на чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК по същият въпрос. Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателката. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение