Решение № 269 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5660/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 405 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по касационна жалба на „Алвар Файненшъл Сървисиз Лимитид“, дружество, регистрирано в Гибралтар под номер [номер], със седалище и адрес в Гибралтар, [адрес], със служебен номер в Регистъра на НАП № [номер], подадена чрез процесуален представител адв. Е. Иванова, против Решение № 13308/15.04.2025 г., постановено по адм. дело № 1438/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Принудителни административни мерки /ПАМ/, обективирани в протокол за извършена проверка № ПР2406521/04.04.2024 г. на Дирекция „Трудова мобилност“ – София, при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Счита обжалваните ПАМ за нищожни, тъй като проверката на Дирекция „Трудова мобилност“ – София е извършена след прекратяване на трудовите договори на В. С. К., Н. А. П. и Л. В. Б. и контролните органи са действали извън обхвата на компетентността им. Посочва, че споровете по повод неизпълнение на задълженията на работодателя към конкретни лица, произтичащи от предвиденото в чл.118 КТ, следва да се разрешават от гражданския съд и приема за несъстоятелен доводът на АССГ, че след като няма данни за образувани гражданскоправни спорове, ГИТ е била компетентна да издаде оспорените ПАМ. Твърди и че ПАМ са материално незаконосъобразни, тъй като както контролните органи на ГИТ, така и АССГ неправилно са тълкували нормата на чл.404, ал.1, т.1 от КТ, в т.ч. - чл.404, ал.1, т.12 от КТ, както неправилно е приел решаващия съд. Излага съображения и за необоснованост на обжалвания съдебен акт, като съдът не е установил правилно фактическата обстановка, а именно: че страните по процесните трудови договори са се съгласили трудовото възнаграждение да се определя в размер на брутно, а не основно трудово възнаграждение и работодателят не е допуснал нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство. Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което оспорените ПАМ бъдат прогласени за нищожни, алтернативно отменени като незаконосъобразни. Претендира присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, чрез процесуален представител юрк. Н. Котов, с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Иска да се остави в сила обжалваното решение като правилно. Претендира присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд – София-град са 45 бр. (четиридесет и пет броя) предписания, обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2406521 от 04.04.2024 г. на Дирекция „Трудова мобилност“ към ИА „Главна инспекция по труда“. Съдът е установил, че от 13.02.2024 г. до 04.04.2024 г. инспектори към дирекция „Трудова мобилност“ при ИА“ГИТ“ са извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „Алвар Файненшъл Сървисиз Лимитид“ (Alvar Financial Services Limited). При справка в Информационната система на Инспекция по труда е било установено, че от 01.07.2022 г. за служителите В. С. К., Н. А. П. и Л. В. Б. е направена промяна на работодателя на основание чл. 123, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда с посочен номер на новия работодател [номер], с който служебен номер от НАП е регистриран Alvar Financial Services Limited. Със заповед № 1 от 01.07.2022 г. работодателят е увеличил размера на основното месечно възнаграждение, считано от същата дата, на служителите както следва: на В. С. К. е определена нова месечна основана заплата в размер на 4 328,86 лв., на Н. А. П. е определена нова месечна основана заплата в размер на 4 341,14 лв. и на Л. В. Б. е определена нова месечна основана заплата в размер на 3 165,16 лв. Установено е, че съобразно представените документи за начислени трудови възнаграждения (фишове за трудови възнаграждения), са начислени основни трудови месечни възнаграждения в размер по-нисък от определения със заповедта от 01.07.2022 г. за периода от месец юли 2022 г. до месец февруари 2024 г. спрямо В. К. и Н. П. и за периода месец юли 2022 г. до месец ноември 2022 г. за Л. Б.. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 128, ал.1 от КТ. С оглед преустановяване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, на основание чл. 404, ал. 1, т.1 от КТ, на дружеството „Алвар Файненшъл Сървисиз Лимитид“ е преписано следното: от т. 1 до т. 20 работодателят да начисли на В. К. основна работна заплата за периода от м. юли 2022 г. до месец февруари 2024 г. в размер – не по-малък от определения със Заповед № 1 от 01.07.2022 г., който е размерът на основната работна заплата, съгласно чл. 128, т. 1 КТ.; от т. 21 до т. 40 работодателят да начисли на Н. П. основна работна заплата за периода от м. юли 2022 г. до месец февруари 2024 г. в размер – не по-малък от определения със Заповед № 1 от 01.07.2022 г., който е размерът на основната работна заплата, съгласно чл. 128, т. 1 КТ. и от т. 41 до т. 45 работодателят да начисли на Л. Б. основна работна заплата за периода от м. юли 2022 г. до месец ноември 2022 г. в размер – не по-малък от определения със Заповед № 1 от 01.07.2022 г., който е размерът на основната работна заплата, съгласно чл. 128, т. 1 КТ. Съдът е констатирал и че трудовите договори на посочените трима служители са прекратени на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 05.02.2024 г. При установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, първоинстанционният съд е приел, че ПАМ са издадени от компетентен орган в кръга на правомощията му по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, в изискуемата писмена форма и съдържание, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон. Счел е за неоснователни доводите за тяхната нищожност и позовавайки се на разпоредбите на чл. 399, ал. 1 и чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ е формирал извода, че контролните органи на инспекцията по труда разполагат с нормативно установено правомощие да дават задължителни предписания за отстраняване на нарушения на трудовото законодателство дори и след прекратяване на трудовото правоотношение, като това правомощие може да бъде упражнено до предявяването на иск пред съда, след което въпросът може да бъде решен само от съда (чл.404, ал.3 КТ). Посочил е, че в трудовите договори (чл.11.1) е уговорено не брутно възнаграждение, а основно възнаграждение и в съответствие с нормата на чл. 3 във връзка с чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, е уговорен и размер на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, който следва да бъде изчислен съобразно правилото на ал. 1 на чл. 12 от Наредбата като процент от основното възнаграждение, което е сторено в договорите. Със заповед № 1 от 01.07.2022 г. работодателят е увеличил размера на месечните основни възнаграждения, на основание чл. 118, ал. 3 от КТ, като според съда използваната формулировка „месечните основни възнаграждение“ в заповедта не дава основание да се възприеме, че се касае за техническа грешка в таблицата към заповедта и е в нея посочено брутното трудово възнаграждение, а не основното трудово възнаграждение. Споделил е и изводът на контролните органи на ГИТ, че съгласно представените фишове за работни заплати на тримата служители през релевантните за всеки от тях периоди, посочени в оспорените предписания, размерът на начислената основана месечна заплата е по-нисък от определения със заповед № 1 от 01.07.2022 г. нова месечна основна заплата, с което е допуснато нарушение на чл.128, ал.1 от КТ. В заключение е обосновал и извода, че като е дал задължителни предписания за отстраняване на така констатираните нарушения на трудовото законодателство, административният орган правилно е приложил материалния закон. По изложените съображения съдът постановил обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Несъстоятелни са твърденията на касатора за нищожност на обжалваните ПАМ, поради некомпетентност на контролните органи да дават предписания на работодателя за отстраняване на нарушения на трудовото законодателство (касаещи трудово възнаграждение) за служители, чиито трудови правоотношения са били прекратени към датата на извършване на проверката. Разпоредбата на чл. 404, ал. 1 от КТ установява правната възможност и правомощието на контролните органи на Инспекцията по труда за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации да прилагат принудителни административни мерки. В хипотезата по чл. 404, ал. 1, т. 1, предложение първо от КТ контролните органи дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушения на трудовото законодателство. Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ (нова - ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.) за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда могат да дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. Съобразявайки посочените разпоредби и липсата на доказателства за образувани гражданскоправни спорове относно тези правоотношения, с оглед разпоредбата на чл.404, ал.3 от КТ, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че контролните органи на ГИТ са разполагали с нормативноустановеното правомощие да дават на работодателя задължителни предписания за отстраняване на нарушения на трудовото законодателство и след прекратяването на трудовите правоотношения. Компетентността на всеки административен орган е нормативно определена, поради което непосочването на т.12 на чл.404, ал.1 от КТ в правното основание на наложените ПАМ, не променя този извод. Настоящият състав е запознат с визираната от касатора съдебна практика на ВАС в обратния смисъл, която е изолирана и не се споделя от него. Правилни са и изводите на първоинстанционният съд, че оспорените предписания са издадени в изискуемата се от закона форма, със съдържание, съответстващо на изискванията на нормата на чл. 59 от АПК и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В хода на производството пред административния съд - инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. При правилно установените факти от съществено значение за решаване на спора, настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспорените ПАМ са материално законосъобразни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях. Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден (чл. 242 КТ), като по силата на чл. 128 КТ, законодателят установява задължения на работодателя, като страна в трудовото правоотношение, да начислява и изплаща в установения срок договореното трудово възнаграждение на работника или служителя. Съгласно чл. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ, Наредбата) брутната работна заплата се състои от основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда, допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор и други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в т. 1 и т. 2. Неначисляването на дължимите трудови възнаграждения представлява нарушение на трудовото законодателство, установено в разпоредбата на чл. 128, т. 1 КТ и основание за издаване на задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. Видно от трудовите договори на тримата служители, заплатата им е определена, като основна работна заплата в определен размер и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж в процент от основната заплата. Безспорно е, че със заповед № 1 от 01.07.2022 г. работодателят е увеличил размера на месечните основни възнаграждения, като настоящият състав се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд, че използваната формулировка „месечните основни възнаграждение“ в заповедта не дава основание да се възприеме, че се касае за техническа грешка в таблицата към заповедта и в нея е посочено брутното трудово възнаграждение, а не основното трудово възнаграждение. След като във фишовете за работни заплати на тримата служители през релевантните за всеки от тях периоди, размерът на начислената основана месечна заплата е по-нисък от определения със заповед № 1 от 01.07.2022 г., работодателят е допуснал нарушение на чл. 128, т. 1 от КТ. В тази връзка правилно решаващият съд е приел, че дадените задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, обективирани в протокола за извършена проверка № ПР2406521/04.04.2024 г. на Дирекция „Трудова мобилност“ – София, при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ не страдат от пороците по чл.146 от АПК. Несъстоятелно е и възражението за необоснованост на съдебния акт. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. По изложените съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева. На основание § 5, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл.24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл.12 и чл.13 от закона и двойно обозначена в диспозитива на решението. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,