Определение № 50029 от 27.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1633/2022 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение № 286/07.10.2021 г. по гр. д. № 833/2021 г. Габровският районен съд е отхвърлил предявения по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК от В. Д. В. иск за признаване на установено, че И. В. Г. не притежава вещно право на преминаване от бившата [улица]/понастоящем «Н.»/ през ПИ с идентификатор .............по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], и е признал за установено, че И. В. Г. не притежава вещно право на преминаване от бившата [улица]/понастоящем [улица]/ през жилищна сграда с идентификатор ..........по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], разположена в ПИ с идентификатор ............, с адрес: [населено място], [улица]. В първата част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано. Във втората част първоинстанционното решение е отменено и е постановено решение № 26/23.02.2022 г. по в. гр. д. № 443/2021 г. на Габровския окръжен съд, с което предявеният по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК от В. Д. В. иск за признаване на установено, че И. В. Г. не притежава вещно право на преминаване от бившата [улица]/понастоящем [улица]/ през жилищна сграда с идентификатор ...........по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], разположена в ПИ с идентификатор ............, с адрес: [населено място], [улица], е отхвърлен. Касационна жалба срещу въззивното решение е подала ищцата, която се позовава на основанието за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. От ответника по касация - ответник по делото, е получен писмен отговор със становище да не се допуска касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, насочена е срещу въззивно решение, което попада в обхвата на касационното обжалване, и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима. При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното: Ответникът по иска /ответник и по касация/ се легитимира за собственик на 5/32 ид. ч. от поземления имот с идентификатор ..........и на цялата двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ............с площ 43 кв. м., които е закупил на публична продан. В постановлението за възлагане от 05.03.2020 г. е записано, че купувачът придобива и правото на преминаване от [улица]до сградата. Подобна клауза - за право на преминаване през входа откъм [улица], се съдържа и в делбата - спогодба по гр. д. № 282/1966 г. на Г. народен съд, както и в н. а. № ../17.04.1995 г., с който ищцата, заедно с трети за спора лица, легитимирали се и с делбата-спогодба, са продали на М. П. Б. 5/32 ид. ч. от дворното място и цялата двуетажна масивна еднофамилна жилищна сграда от 42 кв. м., в н. а. № ......../18.08.2006 г. за продажба на имота от М. Б. на П. И. М., и в н. а. № ...../17.09.2007 г., с който купувачът по предходната сделка и съпругата му са продали придобития имот на М. М. Ц.- длъжница по изпълнението. Ищцата /сега жалбоподателка/ е съсобственица, заедно с трети за делото лица, на идеални части от поземления имот, както и на сградата с идентификатор ............ Въззивният съд е приел за неправилен извода на първоинстанционния съд, че тъй като към 1995 г. поземленият имот е бил урегулиран, то не е можело с правна сделка да се учреди право на преминаване през него, а на същото основание - и през сградата, още повече, че имотът, през който се учредява правото на преминаване, не е индивидуализиран, като не е посочен нито един негов конкретен белег. Съдът е посочил, че съществуването на сервитут като ограничено вещно право е наложено от необходимостта да се осигури използването на недвижимите имоти и реализирането на предназначението им, като право на преминаване може да се учреди и върху недвижими имоти, построени в поземлен имот. Тъй като в случая се касае за право на преминаване през сграда, то по отношение на учредяването му е без значение дали поземленият имот, в който е изградена сградата, е урегулиран или не. Въззивният съд се е позовал на заключението на техническата експертиза, прието във въззивното производство, според което сграда с идентификатор ..........заема цялото лице на парцела откъм [улица]/бивша [улица]/. Установено е и това, че в южната част на сградата на ниво първи етаж има вътрешен коридор, от който е развита вътрешна стълба за втория етаж и от който има две врати за останалите помещения на първия етаж. Този коридор бил по цялата южна фасада на сградата и осъществявал достъп и до дворната част на имота. На втория етаж помещенията били върху този коридор и от конструкцията на сградата било видно, че това разпределение на първия и втория етаж е било такова още при първоначалното строителство на сградата, т. е. не е променяно. Вещото лице е установило, че в периода, в който е строена сградата, всички околни къщи така били строени - тъй като мястото е тясно, къщата заемала цялото лице откъм улицата, а се правел проход, за да може да се стига до двора. Въззивният съд посочил, че тъй като сграда с идентификатор ...........е била предмет на делба през 1966 г., то към същия период тя вече е била изградена, следователно и към датата на съставяне на н. а. №.../1995 г. и учредяването с него на право на преминаване в полза на собственика на сграда с идентификатор ...........единственият възможен начин за преминаване откъм [улица]е бил през вътрешния коридор на първия етаж на сграда с идентификатор ...........и това е било известно на нейните собственици, учредили правото на преминаване в полза на собствениците на другата жилищна сграда. Ето защо, макар и непрезицно формулирано в н. а. № ../1995 г., е учредено право на преминаване откъм [улица]през вътрешния коридор на първия етаж на сграда с идентификатор ............. Въззивният съд е посочил, че в заключението си вещото лице е установило, че до дворната част на поземления имот е имало достъп от [улица]/бивша [улица]/, като в плана е заснета и отбелязана входна дворна врата. При извършване на оглед вещото лице е констатирало, че имотът е с голяма денивелация в източна посока - приблизително 10 метра, отчетено по хоризонталите в плана. В източната част на имота има съществуващи каменни стъпала, но те са в лошо състояние - разбити, разместени и на места - липсващи. В най-горната част, откъм улицата, стъпалата липсват и по терена били разхвърляни камъните от част от оградата и от стъпалата. В обясненията, дадени в съдебно заседание, вещото лице е установило, че откъм [улица]не може да се стигне до имота; ако бъдат възстановени стъпалата, това ще е възможно. Обстоятелствата, че мястото е стръмно и че до закупената от ответника къща не може да се стигне откъм [улица], тъй като по останалите стълбички не можело да се върви, са установени и от показанията на разпитаните във въззивната инстанция свидетелки М. и М.. Съобразно с изложеното въззивният съд е приел, че в полза на собственика на сграда с идентификатор ..........е учредено валидно ограничено вещно право на преминаване през сграда с идентификатор .............., като при учредяването са участвали всички съсобственици на служещия имот и сделката е извършена в нотариална форма, поради което е отхвърлил предявения от жалбоподателката иск за признаване на установено, че ответникът не притежава такова право. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката сочи, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие със задължителната практика и с практиката на ВКС, като е допуснал изготвянето на съдебно-техническа експертиза, допуснал е до разпит свидетели и е приел писмени доказателства, които не са нововъзникнали след подаване на въззивната жалба, нито представляват нови доказателства, които въззивникът /ответник по иска/ не е могъл да узнае, да посочи и представи до подаване на жалбата, съответно - в срока за отговор. В подкрепа на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се позовава на т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 101/09.07.2018 г. по гр. д. № 2191/2017 г. на ВКС, ІV-то г. о., решение № 178/06.11.2017 г. по т. д. № 600/2017 г. на ВКС, І-во т. о., и решение № 368/17.12.2013 г. по гр. д. № 2788/2013 г. на ВКС, ІV-то г. о. С т. 3 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Допускането в разглеждания случай от въззвния съд на техническа експетиза, мотивирано в определението по чл. 267 ГПК със съдържащо се във въззивната жалба оплакване, че делото не е изяснено от първоинстанционния съд от фактическа страна, както и че обжалваното решение е неправилно и необосновано, е в съответствие със съдебната практика. Но дори да се приеме, че въззивният съд не е имал основание служебно да назначи техническа експертиза, то нарушението не е съществено и не може да доведе до допускане на касационно обжалване, тъй като експертизата е изяснила факт, който е твърдян от ищцата /сега жалбоподателка/, а именно, че се касае за преминаване през жилищна сграда. В проведеното на 27.01.2022 г. открито съдебно заседание въззивният съд е държал определение за приемане на представени от въззивника /ответник по иска/ в заседанието писмени доказателства по опис, съдържащ 10 точки. В мотивите към обжалваното решение обаче съдът не е обсъдил тези доказателства. А щом постановеното решение не се основава на тях, то обстоятелството дали приемането им противоречи на съдебната практика, според която след срока за подаване на въззивна жалба могат да се твърдят нови обстоятелства и да се сочат и представят нови доказателства, само ако до този момент въззивникът не е могъл да ги узнае, посочи и представи, не може да бъде основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не може да е основание за допускане на касационно обжалване и обсъждането в мотивите към въззивното решение на гласните доказателства, които въззивникът е поискал едва в откритото съдебно заседание на въззивния съд, защото свидетелките М. и М. са дали показания за факти, които пряко не рефлектират върху предмета на спора, а именно допустимо ли е учредяване на право на преминаване през жилищна сграда. На следващо място в изложението се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика и с практиката на ВКС, отнасящи се до учредяване чрез правна сделка на право на преминаване през поземлен имот. Поддържа се противоречие на въззивното решение с решение № 349/11 от 21.05.2012 г. по гр. д. № 453/2010 г. на ВКС, І-во г. о., и решение № 126/26.04.2013 г. по гр. д. № 357/2012 г. на ВКС, ІV-то г. о. - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С посочената съдебна практика е прието, че в периода след влизане в сила на Закона за собствеността /1951 г./ до изменението на чл. 192 ЗУТ /ДВ, бр. 65/2003 г./ действащото законодателство не е предвиждало възможност за учредяване или придобиване на право на преминаване през чужд урегулиран имот за да се достигне до друг урегулиран имот, чрез правна сделка между собствениците на двата имота или по давност. Такова право е било допустимо да се установи само по административен ред и то само по изключение и за определен срок - когато няма друг подходящ начин за осигуряване на проход или когато поради ново строителство временно е бил осуетен достъпът до улица /чл. 208 ППЗТСУ, чл. 192, ал. 1 ЗУТ до изм., ДВ, бр. 65/2003 г./. Допустимо е ограничено вещно право на преминаване през чужд имот да се придобие чрез правна сделка или по давност само за неурегулирани поземлени имоти - ТР № 76/25.12.1980 г. по гр. д. № 51/1980 г. на ОСГК на ВС. В разглеждания случай предмет на касационно обжалване е въззивното решение в частта, с която е отхвърлен отрицателен установителен иск за признаване на установено, че оветникът не притежава право на преминаване през жилищна сграда, докато в частта, с която е отхвърлен отрицателен установителен иск за признаване на установено, че ответникът не притежава право на преминаване през поземления имот, първоинстанционното решение е влязло в сила. Въпросът, поставен от жалбоподателката - ищца по делото, касае влязлото в сила първоинстанционно решение и е неотносим към въззивното решение, поради което касационно обжалване по този въпрос не може да бъде допуснато. На трето място при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е поставен въпросът: може ли да се приеме, че е налице валидно учредяване на право на преминаване през сграда чрез правна сделка, ако в акта, с който то се учредява, не е посочено изрично, че се учредява право на преминаване през сграда и тя не е индивидуализирана по никакъв начин, дори чрез общи свои белези. Настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че втората част на така поставения въпрос не е определяща изхода на спора и поради това не обосновава наличие на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Обуславяща изхода на правния спор е първата част, която съдържа в себе си по - общото питане за възможността да съществува право на преминаване през жилищна сграда /жилище/, на който въпрос въззивният съд е дал положителен отговор и чиято правилност следва да се прецени през призмата на поддържаното на последно място основание за допускане на касационно обжалване - това по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК /очевидна неправилност/, за което ВКС следи и служебно. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.