Определение № 60592 от 23.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1132/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на И. В. Г., с адрес в [населено място], представляван от адв. К. П., против въззивно решение № 4 от 12 януари 2021 г., постановено по в.гр.д. № 1356/2020 г. по описа на окръжния съд в гр. Благоевград, с което е отменено решение № 907757 от 5 октомври 2020 г., постановено по гр.д. № 194/2020 г. по описа на районния съд в гр. Благоевград, с които е признато за незаконно и отменено уволнението на Г., извършеното със заповед № 23-ЧР-Д/17.01.2020 г. на кмета на Община Благоевград, ищецът е възстановен на работа на заеманата преди уволнението длъжност главен експерт „Жилищна политика“ в направление „Жилищна политика“ и Община Благоевград е осъдена да му заплати обезщетение от 6600 лева за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 20.01.-20.07.2020 г., ведно със законната лихва, и вместо това исковете на Г. против Община Благоевград по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ са отхвърлени, и в тежест на касатора са присъдени разноски. В касационната жалба се заявяват всички основания за неправилност на обжалвания акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че същият не е достатъчно мотивиран, тъй като кратките мотиви относно съкращаването на щата и извършването на подбор не съдържали анализ на факторите, обуславящи законосъобразността на подбора, и не отразявали съображенията на съда относно спазването на обективните критерии по чл. 329, ал. 1 КТ. Нарушено било и правилото на чл. 269 ГПК, тъй като, без да бъде сезиран с изрично оплакване в тази насока, съдът приел, че има реално съкращаване на щата. Оспорва се изводът за надлежно извършване на подбора, защото страната, носеща доказателствената тежест за този факт (работодателят), не го доказала. Въззивният съд се ограничил до формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, без да извърши проверка на приетите от работодателя и оспорените от работника оценки по тях и да прецени налице ли е обективно съответствие между поставените оценки и действителните качества на оценяваното лице. В противоречие със закона приоритет за преценка на професионалната квалификация бил даден на трудовия стаж, без да се вземат предвид останалите относими показатели – образование, знания, умения и професионален опит. Неправилно било да се приеме, че професионалната квалификация се определя от трудовия стаж. Поддържа се, че в решението липсват конкретни доказателствени изводи по спорните фактически въпроси, не били съобразени материалноправните изисквания, при които съдът следва да формира крайния си извод извършен ли е подборът законосъобразно. Работодателят не бил посочил обстоятелства, нито ангажирал доказателства, от които да се направи извод защо е възприел толкова ниска оценка за касатора по критерия „квалификация“, при положение че е изпълнявал длъжността три години и е имал необходимия минимум професионални знания и умения за нея. Освен това се оспорва изводът за липса на дискриминация по личен признак, тъй като подборът е извършен при прилагане на еднакви критерии и за двете оценявани лица, но при критерия „квалификация“ работодателят е използвал само показателя трудов стаж, който е обусловен от възрастта на служителите. Следователно, заради персоната на касатора при извършването на подбор е взет предвид само показател, който обективно ще предопредели по-малко точки при подбора за него в сравнение с критерия „образование“. Поради това се счита, че е налице неравно третиране на оценяваните лица поради дискриминационен подход при подбора. Неправилно била разпределена доказателствената тежест във връзка с твърденията за дискриминация, тъй като касаторът е доказал факти, от които би могло да се стигне до извод до нарушаване на принципа на равно третиране, при което работодателят е следвало да докаже, че такова нарушение не е налице, а в случая ответникът не е съумял да направи това. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси от приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Ответникът Община Благоевград не взема становище по касационната жалба. Във въззивното решение се приема за установено, че касаторът е заемал длъжността главен експерт „Жилищна политика“ в направление „Жилищна политика“ към Община Благоевград, като трудовото му правоотношение е прекратено със заповед № 23/ЧР-Д/17.01.2020г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ – поради съкращаване в щата. Съгласно длъжностно разписание и поименно длъжностно разписание от 26.07.2019 г. и от 29.11.2019 г., в направление „Жилищна политика“ към Община Благоевград за заеманата от касатора длъжност са били налице два щата (другият бил зает от лицето Е. Гръчка), при общо шест щата за посоченото направление. Съгласно новото длъжностно разписание от 10.01.2020 г., в посоченото направление са предвидените три щатни бройки – за главен експерт „Жилищна политика“, домакин и огняр, а според новото поименно разписание от дата 20.01.2020 г. длъжността главен експерт „Жилищна политика“ е заета от лицето Е. Гръчка. Прието е за установено още, че кметът на общината е бил упълномощен от Общински съвет Благоевград да определи структурата и числеността на направление „Жилищна политика“ към общината; че със заповед № 43 ЧР/13.01.2020 г. кметът е назначил комисия, която да извърши подбор на служители, изпълняващи длъжността главен експерт „Жилищна политика“ с цел щатните бройки да бъдат редуцирани от две на една; че комисията е разгледала досиетата на служителите, изпълняващи процесната длъжност, като е извършила окончателно класиране въз основа на критериите, отразени в заповедта на кмета (професионална квалификация – завършено образование, придобит трудов стаж и професионален опит, и ниво на изпълнение на възложената работа/дисциплинарно минало). Съгласно класирането касаторът е получил най-нисък брой точки – 7. По първия критерий, с оглед придобития трудов стаж и професионален опит в Община Благоевград (18 години за Е. Г. и 3 години за И. Г.), на Г. са поставени 5 точки, а на Г. - 2 точки. По втория критерий на двамата служители са поставени еднакъв брой точки – по 5, предвид липсата на дисциплинарни наказания. При тези данни въззивният съд приема, че е извършено реално съкращаване в щата, извършено от компетентен орган - налице е заповед на работодателя, по силата на която се закрива щатна бройка за една от общо двете длъжности главен експерт в направление „Жилищна политика“, и е утвърдено ново щатно разписание, съгласно което една от двете длъжности е съкратена. Приема се, че в случая работодателят е бил длъжен да извърши подбор, доколкото е съкратена една длъжност от общо две, както и че извършеният подбор е законосъобразен, защото са съобразени критериите на чл. 329 КТ - назначена комисия е извършила подбор измежду двамата главни експерти, като е било съкратено лицето с по-малко трудов стаж. Посочено е, че професионалната квалификация се определя не само от образованието, но и от трудовия стаж, знания, умения и професионален опит, а в случая комисията е дала приоритет на по-дългия трудов стаж, който е обективен критерий. За недоказани са приети твърденията за дискриминационно третиране на ищеца. Касационният съд приема, че поставените правни въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване. На първо място се поставят въпроси по приложението на чл. 12, чл. 235 и 236, ал. 2 и чл. 269 ГПК: за задължението на съда да обсъди в мотивите си цялата съвкупност от доказателства по делото във взаимната им връзка, както и всички доводи и твърдения на страните; относно ограничението на въззивния съд да се произнася само по въведените в процеса възражения. Съгласно константната практика на ВКС (решение № 212 по т.д. № 1106/2010 г., II т.о.; решение № 331 по гр.д. № 1649/2010 г., IV г.о.; решение № 186 по гр.д. № 5980/2014 г., I г.о.; решение № 354 по гр.д. № 1398/2015 г., IV г.о.; решение № 260 по гр.д. № 1286/2012 г., IV г.о., както и сочените от касатора решение № 346 по гр.д. № 1387/2010 г., III г.о.; решение № 415 по гр.д. № 1332/2010 г.III г.о.; решение № 136 по т.д. № 2673/2018 г., II т.о.; решение № 185/21.10.2020 г. по гр.д. № 4494/2019 г., IV г.о.; решение № 116 по гр.д. № 3896/2019 г., III г.о.), съдът следва да мотивира акта си, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право и изложи мотиви относно своите фактически и правни изводи. В процесния случай не се констатира отклонение от цитираната практика, тъй като съдът е посочил кои правнорелевантни факти и въз основа на кои доказателства приема за осъществени, и в рамките на правомощията си по чл. 269 ГПК е дал отговор на възраженията и доводите на страните. Обосноваността на изводите на въззивния съд и несъгласието на страната с извършения анализ и оценка на фактите и доказателствата, както и с крайни извод на съда, не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Сочената от касатора практика относно правомощието на въззивния съд да препрати към мотивите на първата инстанция (решение № 191 по гр.д. № 63/2013 г. III г.о.; решение № 990 по гр.д. № 47/2009, I г.о.; решение № 324 по гр.д. № 1413/2009 г., IV г.о.; решение № 346 по гр.д. № 1387/2010 г., III г.о.; решение № 415 по гр.д. № 1332/2010 г., I г.о.) е ирелевантна, доколкото окръжният съд не се е възползвал от тази процесуална възможност. На следващо място се поставят въпроси по приложението на чл. 329, ал. 1 КТ: каква е доказателствената стойност на протокола за извършен подбор при налично оспорване от работника на факта на надлежното извършване на подбора, включително обективното съответствие на поставените му оценки с действителните му качества и липса на доказване от работодателя на обстоятелствата по протокола; следва ли документираният подбор да съдържа мотиви и обяснения на работодателя за поставените оценки на участниците в подбора, като в съдебното производство работодателят следва да мотивира поставените оценки по различните показатели и да докаже обективното съответствие на оценките с действително притежаваните професионални качества и квалификация; има ли право съдът да преценява обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работник, като проверява извършен ли е подбор, включени ли са в подбора всички необходими участници, приложени ли са законови критерии и основават ли се приетите оценки по отделните показатели на действителните качества на работника. Според установената съдебна практика преценката на работодателя кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като предмет на проверка е законосъобразното приложение на критериите, установени с разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ, които имат обективни признаци. Документирането на подбора не е задължително, но работодателят може да назначи комисия за извършване на подбора и да ползва съставения от нея протокол за оценяване на съпоставените работници; протоколът сам по себе си не доказва законността на подбора; при оспорване от страна на уволнения работник на факта на надлежното извършване на подбора, включително обективното съответствие на поставените му оценки с действителните му качества, работодателят трябва да докаже обстоятелствата по протокола, като са допустими всички доказателствени средства. Доколкото протоколът за извършен подбор е частен свидетелстващ документ, обективиращ констатациите за подбора, той следва да се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по делото. Работодателят е длъжен да проведе подбора съобразно нормативно регламентираните критерии, но каква относителна тежест ще отдаде на всеки от критериите с оглед спецификата на производството или службата, респективно значението им за конкретната дейност, която работникът изпълнява, е въпрос на негова преценка. Съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника. В този смисъл - решение № 165 по гр.д. № 26/2014, IV г.о.; решение № 137 по гр.д. № 3037/2018; ТР № 3/2012 ОСГК и др. В случая въззивният съд действително основава извода си за законосъобразност на подбора на представения от работодателя протокол за подбор, който обаче, противно на твърденията на касатора, не е бил своевременно оспорен в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК, видно от данните по делото. При това положение съдът приема, че при наличие на реално съкращаване на щата подборът е извършен между всички необходими участници, като са приложени обективни критерии, определени от работодателя – професионална квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Не противоречи на циританата практика обстоятелството, че комисията по подбора е дала по-голямата относителна тежест на трудовия стаж и професионалния опит при преценката относно професионалната квалификация на оценяваните лица, доколкото се касае до обективен критерии. В тази връзка въпросът спазени ли са критериите по чл. 329, ал. 1 КТ при извършения подбор относно обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на чл. 329, ал. 1 КТ от работодателя не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК за обща предпоставка за допускане на касационното обжалване, тъй като той изисква извършване на преценка по същество на спора, която не може да бъде осъществена в производството по чл. 288 ГПК. Не е налице и основание за допускане на касационното обжалване по въпроса относно разпределянето на доказателствената тежест при въведено в рамките на трудовия спор оплакване за неравно третиране по смисъла на Закона за защита от дискриминация, доколкото не се констатира противоречие на въззивното решение със соченото решение № 115 по гр.д. № 626/2012 г., IV г.о., според което при въведени от работника твърдения, че уволнението му е проява на дискриминация, ответникът работодател следва да докаже, че правото на равно третиране не е било нарушено, но след като ищецът докаже факти, от които може да се направи извод, че е била налице дискриминация. В случая съдът е констатирал, че ищецът не е доказал твърденията си за дискриминационно третиране при упражняването на правото на подбор от страна на работодателя. Другото цитирано решение № 416 по гр.д. № 1844/2013 г., IV г.о., е неотносимо към настоящия спор, тъй като касае хипотеза на злоупотреба с права при изменение на изискването за образование за длъжността. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,