Определение № 394 от 14.03.2012 г. на ВКС по д. № 1347/2011 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Я. В. срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр.д. №4968/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу Поделение за пътнически превози при „Б.- ПП” – С. по чл.344, ал.1,т.1 и 2 от КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност „ кондуктор спални и кушет вагони”, извършено на осн. чл.325,т.2 от КТ със заповед на директора на поделението от 3.05.10 г.. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Намира, че материалноправният въпрос от предмета на спора: може ли работодателят да делегира правомощия на други лица и органи, които да упражняват правата и задълженията му по тр. правоотношение извън дисциплинарната власт, е решен от въззивния съд в противоречие с Р №1935/01 г. на ВКС, трето г.о. По идентичното с въпроса основание, наведено при оспорване на уволнението с исковата молба, въззивният съд е приел, че в случая няма делегиране на работодателски правомощия във въпросния смисъл. Работодател на ищеца по пар.1, т.1 от ДР на КТ е поделението, а упълномощаването на директора му от управителя на [фирма], в чиято структура е поделението, „ да сключва, изменя и прекратява тр. договори” сочи на самостоятелността му да наема работници по тр. правоотношение в качеството на работодател. Заповедта за уволнението на ищеца е подписана именно от директора на поделението – работодател, а не от упълномощено от работодателя лице, за да е налице въпросната хипотеза. При така приетото от въззивния съд, поставеният въпрос макар да е решаван противоречиво от съдилищата, вкл. по реда на чл.290 от ГПК, не е от значение за изхода на делото, нито е решен в противоречие с посоченото решение на ВКС. ГС е приел, че упълномощаване на друго лице от страна на работодателя в случая няма / затова не се е произнесъл и по възможността да се извърши, застъпвайки преюдициално което и да е от противоречивите разрешения /; поделението – работодател е действало чрез директора си, наемайки / и освобождавайки/ самостоятелно лице по тр. правоотношение. Не е налице соченото основание за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.