Определение № 273 от 09.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 571/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса срещу решение №105/20.12.22г. по в.т.д. №228/22 г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено решение №16/19.05.22г. по т.д. №35/21 г. на Окръжен съд Ямбол, с което касаторът е осъден да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение „Св.Й. Р.” ООД [населено място] сума в размeр на 56 133 лв. за извършени през м.м.май, юни, октомври и ноември 2018г. медицински дейности /болнична помощ/ по клинични пътеки на здравноосигурени лица, съгласно договор №280348/23.05.18г., в сила от 01.04.2018г., ведно със законната лихва и разноски. В касационната жалба се навеждат оплаквания, че атакуваният съдебен акт е неправилен и необоснован, поради липса на мотиви по съществото на спора. Оспорени са като неправилни изводите на въззивния съд за дължимост на претендираните от ищцовата страна суми, които, според касатора, са направени без да бъдат съобразени клаузите на договорите за заплащане на медицинската дейност от касата и без да се държи сметка за това,че в случая въпросът касае медицински дейности, чиито стойности се определят нормативно със ЗБНЗОК и приложение №2 към договора, а претендираната от ищеца сума за плащане надхвърля определения в тях размер. Касаторът твърди,че при решаването на делото съдът не е издирил действителната воля на страните по договора, в резултат на което е достигнал до неправилния извод,че ищецът е изпълнил задълженията си по него; не е съобразил,че касата е поела да заплаща на изпълнителя на медицинска помощ извършената от него дейност, но само в рамките на посочените в договора месечни стойности и заложените в ЗБНЗОК за 2018г. средства. Поддържа,че коригирането на определените с индивидуалните договори месечни стойности е възможно само в рамките на предварително определения бюджет на НЗОК, поради което заплащането на всички извършени от изпълнителите на болнична помощ дейности би довело до превишаване на разходната част на приетия й бюджет и затова индивидуалното договаряне е строго разчетено и регламентирано в определени обеми и стойности. Касаторът оспорва решението и в частта, с която е присъдена законна лихва от датата на завеждането на исковата молба,като счита,че такава не се дължи,тъй като не попада в предварително разчетените от НЗОК средства и подлежи на заплащане едва когато се установи финансов ресурс и при изрично решение на НС на НЗОК за коригиране на стойностите, каквото в случая не е налице. По изложени в жалбата подробни съображения, се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение по същество, с което да се отхвърли исковата претенция. Претендира разноски за всички инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение. В писменото изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, която счита приложима с въпросите: 1.Има ли основание НЗОК да налага ограничения в стойностите при заплащането на извършената от изпълнителя дейност по договор за болнична медицинска помощ и подлежи ли на заплащане дейността, определена като „надлимитна“, независимо от разпоредбата на чл.51 ЗЗО, която гласи,че не се закупува от НЗОК медицинска помощ извън обхвата на чл.45 ЗЗО и договореното в националния рамков договор? и 2.Налице ли е правно основание да се иска изпълнение на задължение, позовавайки се на чл.79 ЗЗД, при условие,че страната, която предявява тази претенция, не е спазила предварително разписания в сключения индивидуален договор ред? Писмен отговор от Многопрофилна болница за активно лечение „Св.Й. Р.”ООД [населено място] не е постъпил. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. При проверката за наличие на предпоставките за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да постанови решението си, съставът на апелативния съд е приел,че по силата на сключен с НЗОК договор от 23.05.2018г., изменен с допълнителни споразумения към него, ищецът се е задължил срещу ежемесечно заплащане да оказва болнична медицинска помощ на здравноосигурени лица и на лица, приети по спешност, като осигурява на пациентите непрекъснатост на болничната помощ с 24-часово изпълнение при спешни състояния; че през месеците май, юни, октомври и ноември 2018г. ищецът е извършил медицински дейности, които е остойностил на общо 56 133 лв. по реда на сключения индивидуален договор и отчел по утвърдения от НЗОК формат, като същите са били приети в системата на касата, но са останали незаплатени като „надлимитни“ /надхвърлящи посочените в приложение 2 към договора месечни лимити/. Съдът е приел,че НЗОК не е оспорила тези дейности като неуместни, ненавременни или некачествено изпълнени, поради което е извел,че стойността им се дължи от ответника на ищеца. Този си извод съдът е основал на разпоредбите на чл.4 ЗЗО, чл.35 ал.1 т.т.1,2 и 3 ЗЗО, чл.52 от Конституцията на Република България, чл.45 ЗЗО и чл.59 ЗЗО. Посочил е,че законът и конституцията гарантират на здравноосигурените лица свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, при свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса,в т.ч. – да получат спешна помощ навсякъде, където е необходимо, както и при нужда от интензивно лечение, да избират лекар и лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК; че въведените с индивидуалните договори лимити са свързани с бюджета на НЗОК за съответната година и уговарянето им е обусловено единствено от невъзможността предварително да бъде дефиниран обема на дейностите с оглед гарантирания от чл.35 ЗЗО свободен избор на лечебно заведение,а по-ранното им изразходване не може да бъде основание за лишаване на гражданите от достъп до медицинска помощ. Поради това съставът е приел,че направените надлимитни разходи от страна на лечебното заведение остават за сметка на касата, по аргумент от разпоредбата на чл.45 ЗЗО, която разпоредба не може да бъде дерогирана с подзаконови актове и методики за заплащане, възпроизведени в индивидуалните договори с лечебните заведения. По така изложените съображения и като е съобразил цитирана от него практика на ВКС, апелативният съд е намерил иска за основателен и доказан. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Бургаски апелативен съд решение. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, съобразена във връзка с постановките на Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,в съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Не са такива въпросите, свързани с правилността на обжалваното решение, с възприемането на фактическата обстановка от страна на въззивния съд и с обсъждането на събраните по делото доказателства. От поставения в изложението на касатора първи въпрос само втората му част отговаря на общото изискване за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК. Първата част от него и вторият въпрос нямат обуславящ изхода на делото характер, тъй като не са намерили разрешение в мотивите, изложени от въззивния съд по начин, който да е довел до постановения краен резултат по спора. Въпросът подлежи ли на заплащане от НЗОК медицинската дейност, извършена от лечебните заведения, сключили индивидуален договор с касата, която надхвърля уговорените с него месечни лимити /в който смисъл е посочената релевантна част от първия въпрос на касатора/, е разрешаван еднозначно и безпротиворечиво във вече формираната практика на ВКС, обективирана в служебно известни на настоящия състав решения по чл.290 ГПК - решение № 169/16.02.2021 г. по т. д. № 1916/2019 г. на ІІ т. о., така и в други, служебно известни на състава решения по чл.290 ГПК – решение №154/04.03.2021г. по т.д.№2530/2019г. на ІІ т.о. на ВКС, решение №47/19.04.2022г. по т.д.№418/21г. на ІІ т.о. на ВКС, решение №36/15.08.2022г. по т.д.№2521/20 г. на І т.о. на ВКС. Според възприетото в тези решения, основна цел на сключваните между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ / отделни болници/ типови договори по чл.59 ЗЗО е да задоволят обществения интерес – осигуряване здравето и лечението на здравноосигурените лица или лица, за които е предвидена възможност за лекуването им по реда за лечение на здравно осигурените лица; уговорената в индивидуалния договор с изпълнителя на медицинска помощ клауза, съгласно която на изпълнителя се заплаща извършената и отчетена дейност по клинични пътеки, която е в рамките на лимитираните в приложение № 2 стойности, не е нищожна на основание чл.26 ал.1 т.1 ЗЗД, но тя няма за последица отказ от плащане на медицинската дейност и вложени медицински изделия над тези стойности, стига помощта да е в обхвата на гарантирания от бюджета на НЗОК основен пакет здравни дейности; в случай, че общата стойност на извършените от всички изпълнители дейности не надхвърля бюджета на НЗОК за съответната година, включително резерва, предвиден в него, липсва основание да се откаже плащане на надлимитната дейност за съответния месец на конкретния изпълнител, тъй като здравноосигурените лица не могат да бъдат лишени от предоставяне на медицинска помощ в рамките на гарантирания от закона пакет болнична медицинска дейност и от свободен избор на изпълнител поради изчерпване на средствата от разпределените на изпълнителите лимитирани бюджети; предвидените в договорите между НЗОК и изпълнителите стойности на медицинските дейности са прогнозни и не изключват заплащането на престираните от лечебното заведение медицински дейности по чл.45 ЗЗО при превишение на месечния лимит; уговорените в индивидуалния договор за оказване на болнична помощ договор между РЗОК и изпълнител на медицинска помощ клаузи, съгласно които не се разрешава на изпълнителя да отчита с финансово-отчетни документи дейности, лекарствени продукти или медицински изделия на стойности, надвишаващи стойностите за съответния месец в Приложение № 2 и се дава право на възложителя да не извършва плащане на изпълнителя, когато сумите по фактурите и спецификациите надвишават стойностите за съответния месец в Приложение № 2, са нищожни на основание чл.26 ал.1 предл.1 ЗЗД като противоречащи на императивни правни норми в ЗЗО / чл.4 ал.1, чл.55 ал.3 т.2, чл.35 ал.1 т.1-т.3, чл.25 и чл.26 ал.2/; на изпълнителя на болнична медицинска помощ се дължи от НЗОК заплащане на стойността на възложената му с договора болнична медицинска помощ по клинични пътеки, когато дейността е осъществена съобразно предвиденото в договора и в изпълнение на възложеното, включително когато тази дейност надхвърля предварително заложените в приложение №2 лимити. Посочената практика на ВКС се споделя изцяло и от настоящия му състав,като наличието й е предпоставка за неприложимост на релевирания от касатора допълнителен критерий за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, който се прилага само в изчерпателно обосновани, съгласно разясненията в т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, хипотези на необходимост от създаване на съдебна практика. Изложеното дава основание на настоящия състав да постанови отказ за допускане на касационна проверка за законосъобразност на атакуваното пред Върховен касационен съд въззивно решение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение