Определение № 2271 от 07.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4955/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 877/25.07.2024 г. по гр.д. № 968/2024 г. на Окръжен съд Варна. Решението се обжалва от „Волан“ ЕООД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по повдигнати въпроси – материалноправен и процесуалноправен, по които касаторът счита да са налице общата и допълнителната предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно, обосновавайки касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 2 ГПК. Претендира разноските по делото. Ответникът по касация Г. И. А. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Настоящият състав намира, че касационната жалба в частта, по която настоящото дело е образувано, е с недопустим предмет. Съображения: С въззивното решение по жалба на ищеца Г. И. А. срещу първоинстанционното решение: · при условията по чл. 422 ГПК са разгледани искове срещу „Волан“ ЕООД за съществуване на лихвоносните главници, за които е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9131/2022 г. на Районен съд – Варна: три по чл. 128 КТ за суми от по 650.00 лв. – трудови възнаграждения за м. октомври, ноември и декември 2021 г. и три по чл. 215 КТ за суми от по 2 053.62 лв., равностойни на по 1 050 евро – командировъчни за по 30 дни по 35 евро през всеки от месеците октомври, ноември и декември 2021 г., · и е разгледан приет за съвместно разглеждане насрещен иск на „Волан“ ЕООД срещу Г. И. А. по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 2 151.80 лв., като въззивният съд е определил отговорността на страните за разноските по делото, включително в заповедното производство по издадената заповед № 4422/14.07.2022 г. по гр.д. № 9131/2022 г. по ч.гр.д. № 9131/2022 г. на Районен съд – Варна. При влязлото в сила разпореждане № 5040/25.09.2024 г. за частично връщане на касационната жалба въззивното решение се обжалва в частта, с която Окръжен съд – Варна след съответно изменение на решение № 618/28.02.2024 г. по гр.д. № 12534/2022 г. на Районен съд – Варна, е признал за установено в отношенията между страните, че „Волан“ ЕООД дължи на Г. И. А. сумите 650.00 лв. – трудово възнаграждение за м. ноември 2021 г. и 2 053.62 лв., равностойни на 1 050 евро – командировъчни, за 30 дни по 35 евро за м. ноември 2021 г., ведно със законните лихви върху всяка главница от 13.07.2022 г. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5 000 лв. По аргумент от обратното, не подлежи на касационно обжалване решението по въззивното дело по уважения иск за трудово възнаграждение за м. ноември 2021 г. за сумата 650.00 лв., която е и цената на този иск по чл. 128 КТ, разгледан при условията по чл. 422 ГПК, и по уважения иск за командировъчни за м. ноември 2021 г. за сумата 2 053.62 лв., която е и цената на този иск по чл. 215, ал. 1 КТ, разгледан при същите условия. Касационната жалба е с недопустим предмет и настоящият състав не следва да я разгледа по същество. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят разноските, които ответникът по касация е направил в настоящото производство. Те се изразяват в уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение. При тези мотиви, съдът