Определение № 570 от 07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3631/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ищцата Г. Н. И., чрез адв.Т. П. срещу решение № 260168/19.05.2021 г. по в.гр.дело № 208/2021 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260083/10.02.2021 г. по гр.дело № 2541/2020 г. на Районен съд Хасково, с което са отхвърлени предявените от Г. Н. И. против Сухопътни войски – Военно формирование 52740 – Хасково искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ. Поддържаното основание за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК е нарушение на материалния закон. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове се уважат. В изложението към касационната жалба са формулирани въпросите: 1. Подлежат ли на косвен съдебен контрол в хода на производството против незаконно уволнение противоречивите актове на Дирекция”Инспекция по труда” за даване на предварително разрешение за уволнение? 2. Какви са пределите на работодателската преценка при извършване на подбор? 3. Липсата на подробна и прецизна законова уредба в Кодекса на труда на съществени за трудовите права на работниците и служители въпроси като „правила за подбор”, както и „характер и защита срещу незаконосъобразните актове на Дирекция „Инспекция по труда” затрудняват добросъвестното упражняване на трудовите права и задължения от страните по трудовите договори. Третият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно. Ответникът по касационната жалба Сухопътни войски – военно формирование 52740-Хасково не е изразил становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ. От фактическа страна е прието за безспорно обстоятелството, че страните по делото са били обвързани по силата на трудово правоотношение, като ищцата е заемала като цивилен служител длъжността „Главен специалист” при ответника „Сухопътни войски – военно формирование 52740 – Хасково”. Прието е също за безспорно извършеното съкращение на щата в ответното военно формирование и установено от събраните по делото доказателства, че с утвърждаване на допълнително разписание на длъжностите № Д-635 от 19.12.2019 година за периода от 01.01.2020 година до 31.12.2020 година е бил определен броят на цивилните служители - 13 щата, от които 12 бр. длъжности са били запазени в сравнение с предходното щатно разписание, а считано от 01.01.2020 година 1 бр. длъжност „главен специалист” е била съкратена и е била създадена една нова длъжност – „работник кухня”. Посочено е за безспорно и, че на ищцата е било предложено заемането на новооткритата длъжност, но тя е отказала, позовавайки се на здравословни причини. От събраните в първоинстанционното производство доказателства съдът е приел за установено, че за извършването на подбор е назначена петчленна комисия, която с протокол от 10.01.2020 година е извършила подбор между всички лица, заемащи длъжността „главен специалист” по основния и допълнителен щат. При извършването на подбора са приложени критерии, включващи показатели за образователна степен, допълнителна квалификация, общ трудов стаж, професионален опит в министерство на отбраната, оценка на работата от прекия началник и поощрения и наказания в периода от 2017 – 2019 години. И четиримата участвали в подбора служители са получили равен брой точки по критерии ниво на изпълнение на възложените им задачи, образователна степен, трудов стаж, а също всички нямат наказания. По критерии допълнителна квалификация, професионален опит в Министерство на отбраната и получени поощрения служителите Е. В., Е. Б. и Д. А. са получили по 5 броя точки, Е. В. и Е. Б. са получили са получили по 4 точки за над 15г. професионален опит, Д. А. - 1 точка за до 3 години професионален опит, а ищцата Г. И. - 2 точки за до десетгодишен професионален опит. Комисията е дала на Е. В. и Е. Б. по 3 точки за допълнителни квалификации, а на Д. А. - 6 точки по този критерий. Прието е, че служителите, участвали в подбора, са били оценени както следва: Е. В. – с 49 точки, Е. Б. – с 49 точки, Д. А. - 49 точки и ищцата Г. И. - 39 точки. При този резултат, комисията е предложила на работодателя да бъде прекратен трудовият договор на ищцата като получила най-ниска оценка. Съдът е приел, че работодателят е поискал от ищцата да посочи основания за закрила по чл. 333 от КТ. Тя е представила експертно решение на ТЕЛК, с което ѝ е призната 50 % трайно намалена работоспособност. Работодателят е поискал мнение на ТЕЛК за прекратяване на трудовия договор на ищцата и след като е получил становище, отправил е искане с per. № 3- 2006/15.06.2020 година до Дирекция „Инспекция по труда“, за даване на предварително разрешение за прекратяване на трудовия договор на ищцата. По това искане е постановен отказ да се даде разрешение. С писмо с peг. № 3-3050 от 28.09.2020 година ответникът отново е поискал разрешение, изложил е релевантни факти и обстоятелства и този път дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Хасково е дала разрешение. Прието е за безспорно, че ищцата се ползва със закрила по чл. 333 ал. 4 от КТ и че работодателят е предприел необходимите действия за да я преодолее. Посочил е, че е спорен само въпросът – дали е формирана валидно волята на компетентния синдикален орган при даване на съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на Г. И.. Посочено е още, че по делото е прието като доказателство писмо с вх. № 2-713 от 16.06.2020 година, подписано от председателя и секретар-касиера на синдикалната организация на военно формирование 52740, с което се удостоверява, че синдикалната организация дава съгласието си за прекратяване на трудовия договор на цивилния служител Г. И.. Приел е, че освен председателя на синдикалната организация, писмото е подписано и от секретар-касиера Е. И. В. – едно от лицата, измежду които е извършен процесният подбор. Въззивният съд е приел, че след така извършения подбор и приемайки, че закрилата по чл. 333 от КТ е преодоляна, работодателят е издал атакуваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ – поради съкращаване на щата и отправено предизвестие. От правна страна е прието, че въз основа на събраните в достатъчен обем доказателства, районният съд е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ вр. чл. 225 ал. 1 от КТ са неоснователни, поради което ги е отхвърлил. Възприети са мотивите на първоинстанционният съд и на основание чл. 272 от ГПК е препратил към тях. Преценен е за неоснователен довода за незаконосъобразност на извършения подбор поради неправилно и субективно определена система за оценяване на участниците. Прието е, че при упражняване на съдебен контрол върху преценката на работодателя - кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329, ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Прието е още, че критериите за подбор са определени императивно - по-високата квалификация и по-добра работа на участващите в подбора лица и работодателят няма правото да излиза извън техните рамки. Приел е, че посочените от законодателя критерии са достатъчно общи и работодателят разполага с правото да използва точно определени показатели, които да са релевантни и да са в рамките на законовите критерии при подбора. Прието е, че точно това в случая е извършил работодателят – съобразил се е със спецификите на дейността си и работата, извършвана от сравняваните служители, след което е определил относителна тежест на всеки показател в рамките на тези критерии. Посочил е, че доколкото тази преценка е предоставена изцяло на работодателя, тя не подлежи на съдебен контрол. Според въззивния съд в случая, използваните от работодателя оценки за „допълнителна квалификация“ и „поощрения и наказания“ не следва да се третират като такива по отделни, допълнителни критерии, а като част от показатели за оценяване по критерии професионалната квалификация и показаното от съответния служител през годините ниво на изпълнение на работата му. Прието е, че на работодателя принадлежи и правото да определи тежестта на различните показатели в рамките на отделните критерии при формиране на крайната оценка при оценяването. Посочено е, че районният съд е констатирал противоречията в изводите на комисията по подбора, изолирал е грешките и правилно е пресметнал, че представените по делото доказателства обосновават извода, че оценките на служителите Е. В. и Е. Б. е следвало да бъдат от по 48 (а не по 49 - неправилно е изчислен професионалният им стаж). Прието е, че резултатът от оценяването на служителя Д. Т. А. дори е следвало да бъде по-висок от този, приет от комисията по подбора – 51, а не 49 точки. т.е. дори и след корекцията на грешките, при математическото сборуване на поставените от комисията по подбора оценки, резултатът на ищцата е най-нисък – 39 точки. С оглед на това е формиран извод за неоснователност на възраженията ѝ за незаконосъобразност на подбора поради включването на критерии като „допълнителна квалификация“ и „поощрения и наказания за периода от 2017г.-2019 година“, както и поради неправилно формиране на крайния резултат, като въззивният съд е възприел извода на РС, че допуснатите от комисията грешки не опорочават извършения подбор. Въззивният съд е приел за безспорно, че поради определена на ищцата с експертно решение № 0218/023 от 10.02.2020 г. 50% трайно намалена работоспособност за срок от 1 година - до 01.02.2021 година, към момента на съкращението на щата тя се е ползвала от предварителната закрила по чл. 333 ал. 1, т. 2 от КТ. Приел е още, че събраните по делото доказателства налагат извода, че работодателят успешно е преодолял тази защита, по установения в закона ред: Изискал е и получил мнение относно прекратяване на трудовото правоотношение от председателя на ТЕЛК гр. Хасково, с което е спазил изискването на чл. 333 ал. 2 от КТ. След получаването на мнението на ТЕЛК ответникът е отправил искане за издаване на разрешение или отказ за уволнение на ищцата до Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Хасково. Посочил е, че отговорът на това искане е бил отрицателен, но според съда не съществуват законови пречки работодателят да направи пред Инспекцията по труда ново искане, нито съществува някакъв ограничителен срок, в който ново искане за съгласие да бъде недопустимо. Преценени са за необосновани доводите на ищцата-въззивник за недобросъвестност на работодателя и подвеждане на Дирекцията „Инспекция по труда“ с отправяне на второ искане. В тази насока е прието, че съдържанието на искането от 28.09.2020 година е достатъчно обстоятелствено относно причините за искането и предприетите от работодателя действия както пред ТЕЛК, така и пред самата Инспекция, т.е. всички предходни факти и обстоятелствата са съобщени добросъвестно и в пълнота, че държавната институция „Инспекция по труда“ има необходимия капацитет и база данни, за да узнае за първото отправено до тях искане за даване на предварителното разрешение относно Г. И. и да вземе решение, което не подлежи нито на пряк, нито на косвен съдебен контрол. Посочил е, че ищцата е направила само общо твърдение, че Инспекцията е била подведена от работодателя с изпращане на второто искане, без да конкретизира – в какво точно се изразява това подвеждане. Поради това е преценено за неоснователно и второто възражение на ищцата – за нарушения на закона при извършване на уволнението, изразяващо се в непреодоляване на защитата по чл. 333, ал. 1 т. 2 от КТ. Съдът е приел, че с исковата си молба ищцата е въвела само един довод за непреодоляна защита по чл. 333 от КТ – тази в хипотезата на чл. 333 ал. 1 т. 2 от КТ. Поради това е изведен извод, че по-късно въведеното оплакване за нарушение на чл. 333 ал. 4 от КТ е преклудирано. Изложени са мотиви и в тази насока. Прието е, че между страните не е спорно съществуване на колективен трудов договор, действащ към датата на процесното прекратяване на трудовото правоотношение, както и че той има действие и по отношение на ищцата. Според съда макар, че ищцата въобще не е въвела твърдения и оплаквания в тази насока, работодателят с отговора си на ИМ признава тези обстоятелства. Посочил е, че за да бъде законосъобразно прекратяването на трудовия договор поради съкращаване, е необходимо получаване на предварително писмено съгласие на синдикалните комитети на синдикалната организация за всеки отделен случай. Прието е за установено от съдържанието на приетото по делото писмо с вх. № 2-713 от 16.06.2020 г., че такова предварително писмено съгласие е дадено. Преценено е за неоснователно възражението на ищцата за порок на това съгласие. Посочил е, че служителят Е. В. е подписала горепосоченото писмо в качеството си на секретар на синдикалната организация при военно формирование 52740, че тя е един от служителите, измежду които е бил извършен подборът. Според съда участието ѝ се свежда само до подписване на писмото, което изразява формираната от колективния синдикален орган воля. Приел е, че по делото липсват доказателства за това – тя да е повлияла отрицателно и в своя полза при вземане на решение за даване на съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, че подписването на писмото е едно техническо действие, обективиращо взетото решение. Възприет е извода на първоинстанционния съд, че доколкото Е. В. е заемала длъжността секретар на синдикалния орган към момента на предприемане на действията по преодоляване на синдикалната закрила, то подписването на документа от нейна страна е било необходимо. Посочил е, че в противния случай, при неподписване на писмото от Е. В., би се стигнало до съмнения относно валидно даване на писмено съгласие по чл. 333 ал. 4 от КТ от страна на синдикалния орган. Прието е, че изтъкнатите от ищцата доводи относно това, че служителят Е. В. е придобила право на пенсия са ирелевантни и недоказани. При тези съображения са възприети изводите на първоинстанционния съд, че предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ са неоснователни и при съобразяване с разпоредбата на чл. 269 от ГПК и при условията на чл. 272 от ГПК и е изведен извод, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение – потвърдено като правилно законосъобразно. По правните въпроси: Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК на въззивното решение на Хасковския окръжен съд. Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен "contra legem" до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК по първи и втори въпроси от изложението. В изложението към касационната жалба жалбоподателката не е посочила допълнителни основания по чл. 280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК, при наличие на които са разрешени правните въпроси, нито е обосновала приложението им. Не е цитирана и приложена задължителна практика на ВС и ВКС, съответно практика на СЕС или практика на ВКС. Жалбоподателката не е обосновала и допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК – защо поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. С оглед на посоченото съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК по първи и втори въпроси от изложението. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по третия въпрос от изложението. Въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Следователно така формулиран въпросът не отговаря на изискванията за правен въпрос, при съобразяване с тълкуването, дадено в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение