Определение № 48 от 17.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3441/2019 г.

ВКСIII гражданско отделение17.01.2020 г.докладчик Александър Цонев

Диспозитив

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2252/17.05.2019г., постановено по в.гр.д. 264/2019г. на БлОС. Указва на касатора Община Струмяни да представи квитанция за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 99,48лв. в 1- седмичен срок от съобщението, иначе касационното производство ще бъде прекратено. Делото да се докладва за насрочване. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Струмяни срещу решение № 2252/17.05.2019г., постановено по в.гр.д. 264/2019г. на БлОС, с което е потвърдено решение на Сандански районен съд, с което са уважени искове по чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ, предявени от Р. К. Х.- Карова. Касационната жалба е допустима, тъй като ищцата е направила твърдения в исковата молба, че е била незаконно уволнена на основание чл. 328, ал.1, т.2, пр.2 КТ поради липса на реално съкращение на щата и поради незаконен подбор (обосновава нарушение на чл. 329 КТ). Поискала е от съда отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение за оставане без работа. Предявените искове са с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, 2 3 КТ, а постановеното въззивно решение по тях подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.3, т.3 ГПК. За да приеме, че исковете са основателни, въззивният съд се е мотивирал, че не е извършено реално съкращение на щата, тъй като броя на длъжностите „старши експерт“ по новото и старото щатно разписание са еднакви. В касационната жалба са изложени доводи, че неправилно съдът е сравнил броя на длъжностите по признак на наименованието им, а не по характера на изпълняваната работа, а в случая за длъжността, която е била свързана с планиране, организиране и провеждане на обществени поръчки по ЗОП по старото щатно разписание са били предвидени два щата, а по новото щатно разписание само един щат, поради което е било извършено реално съкращение. Понеже ищцата е заемала една от двете съкратени длъжности и поради извършен подбор, при който е било преценено, че другата служителка се справя по- добре с работата, то ищцата била уволнена поради съкращение в щата. В изложението към касационната жалба се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса кога е налице реално съкращение на щата и кога то е фиктивно. В срока за отговор ищецът е възразил, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. За да се допусне касационно обжалване е необходимо по поставените в изложението въпроси по тълкуване на правна норма, въззивният съд да е дал разрешение в противоречие с практиката на ВКС. В случая е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос- кога е налице реално съкращение на щата и кога то е фиктивно, тъй като това е въпрос по тълкуване на правна норма, въззивният съд се е произнесъл по него и отговорът му е обусловил правните изводи във въззивното решение. Налице е и противоречие с практиката на ВКС по разрешението на този въпрос, доколко с решение № 132/ 06.12.2017г. на ВКС ІІІ ГО е прието, че естеството на възложеното с трудовия договор и длъжностната характеристика е от значение за установяване на различието между старата и новата длъжност по утвърдените щатни разписания. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:

Цитирани разпоредби

6