Определение № 218 от 22.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4199/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от ОП“Разградлес“гр.Р. чрез адв.С. В. срещу решение № 118 от 2.11.20г. по в.гр.дело № 228/20г.на Разградския окръжен съд.,с което е потвърдено решение № 241/13.08.20г. по гр.дело № 544/20г.на Разградския районен съд.С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ, предявени от Х. И. Д.. Жалбоподателят поддържа,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за приложението на чл.193 ал.1 КТ и задължението на работодателя да даде срок за депозиране на писмени обяснения от работника.В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се излагат и доводи по същество на спора. В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата Х. Д. счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповеди № 109 от 25.03.20г. и № 8 от 26.03.20г. на директора на ОП“Разградлес“, с които на ищеца Х. И. Д., на длъжност“автомонтъор“, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.190 ал.1 т.3 и т.7 КТ във вр.с чл.187 т.9 КТ е прекратено трудовото му правоотношение, са незаконосъобразни.Изложени са съображения, че не е спазена процедурата по чл.193 ал.1 КТ преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения.Прието е, че на 24.03.20г.работодателят е изготвил покана до ищеца, в която го е уведомил за множество констатирани нарушения на трудовата дисциплина и му е предоставил тридневен срок за депозиране на обяснения,както и за представяне на документи в защита на твърденията си.Поканата е връчена на 24.03.20г.,при отказ на ищеца да я получи. На 25.03.20г. е издадена заповедта за дисциплинарно уволнение и на същата дата му е връчена.Направен е извод от съда,че отказът на ищеца от получаване на поканата има значение за началния момент, в който тя е достигнала до знанието му,но не е равнозначен на предварителен отказ от правото му да даде обяснения.По тези съображения уволнението е признато за незаконно, без да се разглежда спора по същество. Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в решение № 137 от 02.03.2010 г. по гр.д. № 20/2009 г. на Четвърто гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, изискването към работодателя по чл. 193, ал.1 КТ да изслуша или да приеме писмените обяснения на работника за констатираното дисциплинарно нарушение е въведено, за да се осигури възможност на защита на работника и същевременно, за да се даде възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение. На работника следва да бъде предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението, която възможност като време е различна в зависимост от конкретните обстоятелства. Когато исканите обяснения са относно обстоятелства - действия или бездействия на работника от сравнително отдалечен период от време или налагат работникът да извърши определени справки, проверка на документи и пр., срокът за обяснения трябва да е съобразен с реалните възможности на работника да ги даде. Когато обаче обясненията са за действия или бездействия, които не налагат обстойна проверка на минали събития, то наказанието може да бъде наложено и непосредствено след като работодателят е поискал от работника обяснения и такива не са били дадени. В този случай, с искането за даване на обяснения, работодателят е изпълнил изискването на чл. 193, ал.1 КТ, поради което разпоредбата на чл. 193, ал.2 КТ е неприложима, тъй като обясненията на работника не са били изслушани по негова вина.В този смисъл са и решение 221 от 30.07.14г.по гр.дело № 7639/13г.на Четвърто г.о. и решение № 272 от 3.10.14г.по гр.дело № 145/14г.на Четвърто г.о. Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с посочената практика. Въззивният съд не е приел за установено твърдението на жалбоподателя, че обясненията на работника не са дадени по негова вина, тъй като самият работодател не е спазил определения от него срок за даване на обяснения.Преценката на доказателствата,въз основа на която решаващият съд е изградил вътрешното си убеждение,не е основание за допускане на касационно обжалване, а би могла да доведе до необоснованост на решението, която подлежи на проверка по чл.281 т.3 КТ. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 500 лв. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.