Определение № 3070 от 17.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2066/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Скорпио Спийд Транс“ ООД, представлявано от управителя К. К., чрез адв. С. Г., АК-Б., срещу въззивно решение №366 от 21.04.2022 г., постановено по в. гр. д. №1782/2021 г. на Окръжен съд - Бургас, II въззивен гр. състав, в частта, в която като краен резултат „Скорпио Спийд Транс“ ООД е осъдено да заплати на Е. В. Г. сума в размер на още 200лв. – над уважения размер от 3 000 лв. или ведно с присъденото обезщетение в първоинстанционното производство - общо в размер на 3 200лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, последица от настъпила трудова злополука на 17.04.2017г., сума в размер на още 0,23лв. над уважения размер от 3,33лв. или ведно с присъденото обезщетение за забава в първоинстанционното производство – общо от 3, 56лв., ведно със законната лихва върху присъдената допълнителна главница в размер на още 200 лева от датата на подаване на исковата молба - 23.04.2020г. до окончателното изплащане. Решението на първоинстанционния съд е потвърдено в останалата отхвърлителна част до претендираната сума за обезщетение за неимуществени вреди от 8 000лв. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната му осъдителна част – поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът иска да бъде уважено направеното от него възражение с правно основание чл. 201, ал. 2 КТ за допусната груба небрежност от работника и в тази връзка да се намали размерът на присъденото обезщетение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК и поставя общо въпроси, формулирани като “относно съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за съдържанието на понятието „груба небрежност” по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и за съпричиняването”. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна практика - решение №94 от 18.07.2019 г. по т.д. № 3030/2018 г., II т.о. на ВКС; решение №104 от 25.07.2014 г. по т.д. № 2998/2013 г., I т.о., ВКС; решение №172 от 11.01.2017 г. по т.д. № 2140/2015 г., II т.о., ВКС и решение №202 от 16.01.2013 г. по т.д. № 705/2011 г., II т.о., ВКС. В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е постъпил отговор на касационната жалба от Е. В. Г., който не е обжалвал решението на въззивния съд в отхвърлителната част с касационна жалба в срока по чл.283 ГПК, в който отговор е изразено становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. В условията на евентуалност моли да бъде отхвърлена касационната жалба като неоснователна и да бъде разгледана и уважена подадената насрещна касационна жалба В срока за отговор на първоначалната касационна жалба Е. В. Г., чрез адв. Ченголов е подал насрещната касационна жалба, в която се прави искане да бъде допуснато въззивното решение в отхвърлителната част до касационно обжалване на основание чл. 281, т. 3, във вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Моли да бъде разгледана насрещната касационна жалба по същество и да бъде отменено решението в обжалваната му част, като бъде постановено ново, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 8000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от пострадалия неимуществени вреди, вследствие на трудовата злополука, настъпила на 17.04.2017 г. В условията на евентуалност поддържа, че ако бъде прието наличие на груба небрежност от страна на пострадалия, размерът на присъденото обезщетение да бъде намалено с друг по-нисък процент на съпричиняване от пострадалия и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума за обезщетение в размер на 5600 лв. В изложението на насрещната касационна жалба се поддържа наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.2 ГПК по въпросите: 1. Приложима ли е разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ в случай, че са нарушени правилата за безопасна работа от страна на работодателя. Сочи, се противоречие с решение №977/09 от 14.01.2010 г., постановено по гр. дело №298/2009г., IV г.о., решение №157 от 24.06.2014 г. по гр. дело №6210/2013г., III г.о.; 2. Налице ли е съпричиняване на трудова злополука, от страна на работника, при съзнателно допуснати нарушения на технологичните правила за безопасност от страна на работодателя и какъв е размерът му?; 3. Налице ли е нарушение на установените правила за безопасност на труда, когато работник се намира във вещ /ремарке/, използвано от работодателя му, което е под надзор на прекия му ръководител /управител на дружеството работодател/ и е обезопасено от последния по неподходящ начин?; 4.Допусната ли е груба небрежност от работник, който е поставен в обективна невъзможност да предотврати трудова злополука, поради действия на трето лице, в случая на управителя на дружеството-работодател; 5.Когато трудовата злополука е настъпила без да е проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност при работа, то поведението на работника може ли да бъде окачествено като груба небрежност, когато от обстоятелствата не е било несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му? По този въпрос сочи противоречие с решение №114 от 17.08.2021 г. по гр. д. №2339/2020 г. на ВКС IV г.о.; 6.Налице ли е съпричиняване при трудова злополука при неизпълнение на задълженията на работодателя по чл. 275, ал. 1 КТ? Сочи противоречие с решение №60185 от 29.10.2021г., по гр.д.№3692/2020 г. на ВКС, IV г.о. и 7.Относно съответствието между действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и определения от съда дял в съпричиняването на вредоносния резултат. По този въпрос се сочи противоречие с решение №17 от 29.03.2022 г., по гр.д.№1924/2021 г. на Върховен касационен съд, III г.о.. Ответникът по насрещната касационна жалба „Скорпио Спийд Транс“ ООД, чрез адв. Гърков, изразява становище за неоснователност на същата. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, съобрази следното: Касационната жалба на „Скорпио Спийд Транс“ ООД е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК (въззивно решение по иск с правно основание чл. 200 КТ с цена над 5 000 лв.), с оглед на което е процесуално допустима. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е съществувало трудово правоотношение от 31.03.2017г., по което ищецът Г. е работил като „шофьор тежкотоварен автомобил“, както и че е бил командирован до Германия, Франция и други страни от Европа за срок от 31.03.2017г. до 20.05.2017 г. С влязло в сила на 04.11.2020г. решение № 2176 от 16.12.2019 г., постановено по адм. дело № 2641/2019г. по описа на Административен съд - Бургас, е отхвърлена жалбата на ответното дружество против решение № 1040-02-51/15.06.2018г. на Директора на ТП на НОИ – Б., с което е оставено в сила разпореждане № 5104-02-33/27.03.2018г. на длъжностното лице при ТП на НОИ – Б., с което декларираната злополука с вх. № 5101-02-18 от 07.02.2018 г., станала с пострадалия работник Е. В. Г. на 17.04.2017г., е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Въззивният съд е приел, че трудовата злополука е установена по надлежния ред при следния механизъм: На 17.04.2017 г. около 17 часа при изпълнение на служебните си задължения ищецът при престой поради забрана за движение по Великденските празници на паркинг на пристанище М., Швеция, при неблагоприятни метеорологични условия – силен вятър, дъжд и сняг, като е тръгнал да излиза от ремаркето на камион с рег. [рег.номер на МПС], при което металната врата с размери 2,5м висока и 1,2м широка, била тласната от вятъра към него, той я хванал, но в този момент порив на вятъра я отворил и ищецът бил повлечен навън, при което паднал на земята по гръб, от което получил болки в тила, дясната част на гръдния кош, горната част на корема и таза. В клиника в М. било установено счупване на две места на 7-мо ребро в дясно, събиране на малко плеврална течност и счупвания на трансверзалните костни израстъци на прешлени L1 - L4. Във въззивното решение съдът е приел, че доколкото е установено, че страните към момента на злополуката са били в трудови правоотношения, че увреждането е причинено при изпълнение на трудовите функции на ищеца, като злополуката е призната за трудова по надлежния ред, както и че в резултат на злополуката са настъпили вреди – болки и страдания, вследствие на получените физически травми, то по делото са установени предпоставките на чл. 200 от КТ за ангажиране на обективната и безвиновна отговорност на ответника-работодател да възстанови вредите, понесени от пострадалото лице в резултат на настъпилата трудова злополука. Въззивният съд е приел, че при падането от ремаркето на камиона ищецът е получил контузия на гръдния кош, със счупване на седма ребрена дъга на две места, събиране на плеврална течност, счупване на трансверзалните костни израстъци на прешлени Л1-Л4 и охлузване на главата. От заключението на медицинската експертиза, както и от показанията на свидетелата П. съдът е приел за установено, че ищецът е бил нетрудоспособен почти два месеца, не е можел да работи, не е можел да изпълнява елементарни действия, включително и да помага в домакинството и за грижите за бременната му съпруга. Приел е, че пострадалия е имал проблеми със съня вследствие преживяното, затворил се е в себе си, като е бил объркан и обзет от депресивни мисли. Въззивният съд е приел, че с оглед критерия за справедливост размерът на обезщетението за обезвреда на претърпените от ищеца болки и страдания, съответстващи на степента и характера на увреждането в най-пълна степен и компенсиращ последиците от трудовата злополука е от сумата от 8 000 лв., който именно размер е съобразен и с възрастта на ищеца, продължителността на възстановителния период и причинените му неудобства. Във връзка с възражението на работодателя за поведение на самия пострадал, което го е поставило в ситуация на повишен риск, застрашавайки живота и здравето му, е прието същото за основателно на основание чл. 201, ал. 2 от КТ и е довело до намаляване отговорността на работодателя. Въззивният съд се е позовал на практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 201, ал. 2 от КТ, в която се приема, че изводът за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия работник следва да се основава на доказани по безсъмнен начин факти, установяващи, че работникът не е проявил елементарно старание и внимание; че е пренебрегнал основни технологични правила и правила за безопасност; че не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. Като изводът за съпричиняване от страна на работника не може да почива на предположения, нито може да се обоснове само с допуснати от него нарушения на правилата за безопасност – работникът е допуснал груба небрежност само в случаите, когато поведението му съставлява тежко нарушаване на задължението да положи дължимата грижа при изпълнение на работата. Приел е, че в конкретния случай с оглед на приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, се установява, че всички полуремаркета (както и процесното) конструктивно са оборудвани със застопоряващи лостови ръчно управляеми механизми, които се използват задължително при отваряне на вратите на ремаркето. За всяка врата има предназначен застопоряващ ръчно управляем механизъм, предназначен да фиксира вратата неподвижна в отворено положение. Застопоряващият механизъм е разположен от външната страна на ремаркето, под пода на платформата, съответно от лявата и дясната страна на ремаркето. Механизмът е предназначен да остави вратата неподвижна, след като бъде отворена. В момент, когато се налага отварянето на вратите, същите се привеждат в неподвижно състояние посредством този механизъм (който представлява ге-образен лост с пружина, който се издърпва ръчно и се завърта на 90 градуса обратно и по този начин този механизъм така притиска вратата към страницата на ремаркето, че същата остава неподвижна).Така приведен в действие механизмът фиксира вратата в отворено положение и не позволява безконтролно да се движи, т.е. предназначението му е да обезопасява вратата от преместване. В тази връзка след като е приел, че по делото са представени декларация от ищеца от 31.03.2017г., за това че е запознат с длъжностната характеристика и правилата за здравословен и безопасен труд в дружеството и на работното място и задълженията му да ги спазва стриктно, с инструкция за безопасна работа на водачи на МПС по въпросите на безопасността, провеждан е инструктаж на работното място, издадена е карта за квалификация на водача за управлението на тежкотоварни автомобили и правилата за безопасност при работа с тях, в случая ищецът с поведението си е пренебрегнал основни правила за безопасност и е допринесъл за възникване на инцидента, от който му е причинено увреждането. Посочил е, че в конкретния случай пряка причина за настъпилата злополука са нарушенията, допуснати от ищеца във връзка с ползването и експлоатацията на поверения му тежкотоварен автомобил с ремарке, като причинната връзка между деянието и вредата е именно в неизпълнение на задълженията на самия ищец да положи необходимото елементарно старание и внимание, за да предпази себе си (здравето си), като е пренебрегнал основни технологични правила за работа и безопасност при отварянето и затварянето на вратата на ремаркето към камиона, и е предвиждал възможността за настъпване на вредоносен резултат, който лекомислено се е надявал да предотврати, при което е налице виновно допринасяне от страна пострадалия за настъпване на увреждането, при подчертано субективно отношение или допусната груба небрежност от негова страна. Поради което въззивният съд е приел, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ, като размерът на дължимото от работодателя обезщетение за вредите от трудовата злополука следва да бъде намалено с 60 %, с какъвто процент въззивният съд е приел, че пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат. Предвид това въззивният съд е определил обезщетение от 3 200лв. Приел е за неоснователно възражението на ответника, че искът следва да се отхвърли изцяло, тъй като трудовата злополука била настъпила изцяло по вина на работника. При тези мотиви на въззивният съд не е налице основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол по касационната жалба на работодателя. Съгласно указанията по приложение на процесуалния закон, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на спора, по отношение на който е налице и някоя от визираните в т.1 – 3 на чл.280, ал.1 ГПК допълнителни селективни предпоставки. В случая в изложението касаторът работодател, ответник по исковата молба, с която е предявен иск с правно основание чл.200, ал.2 КТ е поставил общо два въпроса, първия относно съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и втория въпрос за съдържанието на понятието „груба небрежност” по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и за съпричиняването и които са относими за изхода на спора, но само по първия въпрос има посочена от касатора и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане до касационно обжалване- сочат се решения №94 от 18.07.2019 г. по т.д. № 3030/2018 г., II т.о. на ВКС; решение №104 от 25.07.2014 г. по т.д. № 2998/2013 г., I т.о., ВКС; решение №172 от 11.01.2017 г. по т.д. № 2140/2015 г., II т.о., ВКС и решение №202 от 16.01.2013 г. по т.д. № 705/2011 г., II т.о., ВКС. Твърди се, че въззивният съд в решението си се е произнесъл в противоречие с цитираната практика. По втория въпрос не е налице допълнителния критерии. По поставения първи въпрос за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука според критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, въззивният съд е съобразил задължителната практика на ВКС. Съгласно задължителната съдебна практика, установена в ППВС № 4/23.12.1968г. и установената практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, вкл. посочената от касатора в касационната жалба, размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, което по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят от съда, с оглед на особеностите на всеки конкретен случай като например тежестта на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е осъществено, продължителността на възстановителния период, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот, а също и редица други обстоятелства от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Обезщетението за неимуществени вреди следва в най-пълна степен да възмезди увреденото лице, без да става обаче източник на неоснователно обогатяване. Поради това, размерът на обезщетението се определя с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид и възприемането на понятието "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото и стандартът на живот в страната. В тази връзка в мотивите към решенията си съдилищата са длъжни да посочат както релевантните за конкретния случай обстоятелства, така и значението им за присъдения размер обезщетение, след като се анализират събраните по делото доказателства и се обсъдят всички правнорелевантни доводи и възражения на страните. В случая въззивния съд е изложил подробни мотиви и е направил преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства по отношение на увреждането на ищеца, каквито са: интензитет на физическите страдания и вида на травматичното увреждане - счупване на две места на седмо дясно ребро, събиране на плеврална течност, счупване на трансверзалните костни израстъци на прешлени Л1-Л4, охлузване на главата, продължителността на възстановителния период - почти два месеца, невъзможността на ищеца да работи, както и да помага в ежедневните битови задължения в семейството, както и са отчетени обстоятелствата, касаещи психологичните и емоционалните отражения от злополуката - пострадалия е имал проблеми със съня вследствие на преживяното, затворил се е в себе си, като е бил объркан и обзет от депресивни мисли. В тази връзка въззивният съд е определил по-високо обезщетение от първоинстанционният съд и от 8 000лв., но е приел за основателно възражението на ответника, че ищецът е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност и е отчел съответната степен на съпричиняване, с което е намалил отговорността на работодателя и обезщетението. Във всички цитирани в изложението решения на ВКС, свързани с приложение на чл.52 ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди са завишени от касационния съд, постановени са при друга фактическа обстановка при смърт на почининал при ПТП и загуба на единствен син, баща, съпруг, при трайни физически увреждания на възрастен и след като съдът е приел, че въззивният съд не е отчел всички обстоятелства и неточно е приложил въведения от закона критей за справедливост, в следствие на което дължимото обезщетение е занижено. Настоящият случай не е такъв, още повече, че се иска обезщетението да се намали. По втория въпрос за съдържание на понятието груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ и за съпричиняването от страна на пострадалия за увреждането касаторът не е посочил по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 ГПК коя е задължителната практика на ВКС, ВС в тълкувателни решения и постановления, както и с коя практика на ВКС, се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие. Поради което непосочване на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1,т.1 ГПК е достатъчно за недопускане на касационно обжалване. За пълнота на изложението следва да се посочи, че въззивният съд при направеното от касторът ответник възражение е уважил същото и е приел поведение на пострадалия ищец, който е допринесъл за настъпване на трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност и предпоставките по чл.201, ал.2 КТ за намаляване на отговорността на работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Става дума за такава ситуация, при която от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени действия на работника могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му, но въпреки това са били предприети от него в нарушение с установените технологични правила и правилата за безопасност, както и с проведените от работодателя инструктажи за работа. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. При конкретния механизъм на трудовата злополука като стечение на обективни и субективни фактори, обстоятелствата задължително се преценяват от гледна точка на признаците на грубата небрежност и едва ако се приеме, че се касае за подобно квалифицирано поведение, се съобразява какъв е приносът на проявената груба небрежност за вредоносния резултат като степен, за да се намали съответно обезщетението. В случая въззивният съд е съобразил практика по приложение на чл.201, ал.2 КТ, изследвал е поведението на пострадалия, но не е приел, че е налице негово поведение, което да е квалифицирано като умишлено причинено увреждане по смисъла на чл.201, ал.1 КТ и при която хипотеза само работодателят не отговаря за вредите от трудова злополука. Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК – нищожност и недопустимост на обжалваното решение, за които Върховният касационен съд следи служебно. На основание изложеното, поради неосъществяване на основанията по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК касационно обжалване на атакуваното въззивно решение в осъдителната част не следва да бъде допуснато. Поради недопускане на касационно обжалване по касационната жалба на ответника, насрещната касационна жалба на ищеца не следва да бъде разглеждана. С оглед разпоредбата на чл.287, ал.4 ГПК подадена по реда на чл. 287, ал. 2 ГПК насрещна касационна жалба не следва да се разгледа, ако първоначалната не бъде допусната до касационно обжалване, бъде оттеглена или по каквато и да била друга причина не бъде разгледана по същество и какъвто е настоящия случай. Воден от гореизложеното, ВКС, състав на ІII г.о.