Определение № 1397 от 08.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4574/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение №210 от 13.05.2015 г. на Хасковския окръжен съд по гр.д. №348/2013 г., с което е отменено решение №81 от 01.04.2013 г. по гр.д. №865/2012 г. на Свиленградския районен съд и са уважени исковете на П. Х. П., [населено място], срещу А. „М.”, [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че ищецът е заемал длъжността „митнически сътрудник“ при митница С. и уволнението му на основание чл.325, ал.1, т.12 КТ е незаконно, тъй като в новия Класификатор на длъжностите в администрацията /К./, приет с ПМС №129/26.06.2012г., в сила от 01.07.2012г., липсва длъжността „митнически сътрудник“. Заемането и по служебно правоотношение не е предвидено и в Наредбата за прилагане на К.. Съпоставката на функциите на тази длъжност с тези на новосъздадената - „инспектор в АМ“ разкрива различия между тях, свързани с обема отговорности и изискванията за заемането им. С промените в К. е създадена нова длъжност, определена за заемане по служебно правоотношение, като същата е с променени трудови функции, в сравнение с длъжността „митнически сътрудник“. Недоволен от решението е жалбоподателят А. „М.”, [населено място], който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос за това законно ли е уволнение по чл.325 ал.1 т.12 КТ ако основните трудовите функции на длъжността, заемана по трудов договор, са запазени, и са преминали към длъжността, предвидена за заемане по служебно правоотношение, но същевременно са прибавени някои нови задължения и са премахнати част от старите. Твърди се, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Представени са съдебни решения. Ответникът по касационната жалба П. Х. П., [населено място], оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по повдигнатя въпрос на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като той обуславя крайното решение на съда и е решен в противоречие с представеното с касационната жалба решение №116 от 20.03.2015 г. по гр. дело №1473/2014 г. на ВКС, IV г.о. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 160.34 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.