Определение № 66 от 25.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2984/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационните жалби на Т. С. Й., представлявана от адв. К. Т., и на „Осъм“ АД, чрез адв. Ф. Ф., срещу въззивно решение № 146/25.06.2020 г., постановено по възз.гр.д. № 165/2020 г. на Окръжен съд – Ловеч, с което е потвърдено решение № 556/22.11.2019 г. по гр. д. № 444/2019 г. на Районен съд – Ловеч. С първоинстанционното решение на основание чл.200 КТ е осъдено „Осъм“ АД да заплати на Т. Й. сумата 50 262.24 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на съпруга й В. Г. В., вследствие трудова злополука, станала на 12.02.2018 г. Сумата е присъдена със законната лихва, считано от 01.03.2019 г. до окончателното й изплащане. Претенцията за неимуществени вреди е отхвърлена за разликата над присъдените 50 262.24 лева до предявения размер от 100 000 лева. Жалбоподателката Т. Й. обжалва въззивното решение в отхвърлителната му част, като сочи, че същото е постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК страната поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, включително наведените с въззивната жалба – сочи се противоречие с решение № 210/15.08.2014 г. по гр. д. № 6605/2013 г., IV г.о., решение № 36/07.08.2015 г. по т. д. № 465/2014 г., II т. о. и др.; 2) налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат поради груба небрежност на работника, в случай, че работодателят, без предварително проведен инструктаж и в нарушение на правилата за безопасни условия на труд, е допуснал извършване на работа с необезопасени машини и съоръжения – сочи се противоречие с решение № 977/14.01.2010 г. по гр. д. № 298/2009 г., IV г.о. и решение № 60/05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г., ІV г.о.; 3) възможно ли е длъжностната характеристика за една длъжност, в случая за „шлосер“, да се приравнява и прилага за друга длъжност, в случая за „товаро–разтоварач“, при реализиране имуществената отговорност на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ – твърди се противоречие с решение № 34/16.02.2015 г. по гр. д. № 5862/2014 г., IV г. о. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа въпросите: 1) длъжен ли е работодателят да извърши инструктаж на лице, което не притежава нужната квалификация за изпълнение на възложените трудови задължения по смисъла на чл. 6 от Наредба № 12/30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, конкретно - при изпълнение на товаро–разтоварни работи; 2) има ли право работодателят да възлага на работника работа, която не е включена в длъжностната му характеристика и за която той няма нужната квалификация, ако не е налице производствена необходимост за това. Касаторът „Осъм“ АД обжалва въззивното решение в частта, с която е уважена претенцията на ищцата. Изложени са доводи, че определеното от съда глобално обезщетение от 120 000 лв. е необосновано завишено, не съответства на установените по делото обстоятелства, както и на размера на заявената от ищцата претенция за сумата от 100 000 лв. В изложението си касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК и формулира следните въпроси: 1) при определяне размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, ограничен ли е съдът от преценката на ищеца и посочения в исковата молба размер на претендираното обезщетение; 2) когато ищецът е заявил, че претендира пълно обезщетение за неимуществените вреди от трудова злополука, а приносът по чл. 51, ал. 2 ЗЗД се установи по възражение на ответника, може ли съдът да уважи иска в предявения размер по съображения, че справедливото обезщетение е в по-висок размер от претендирания. Касаторът твърди, че по тези въпроси съдебната практика е противоречива, каквато констатация се съдържа и в определение № 208/21.07.2020 г. по гр. д. № 4485/2019 г. на ВКС, IV г. о. Със същото съставът на ВКС е спрял производството по делото и е направил предложение до ОСГТК на ВКС за постановяване на тълкувателно решение по въпроса: когато в исковата молба пострадалият от деликт, претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на определена сума, без да признава съпричиняване от своя страна, обвързан ли е съдът да приеме, че справедливото обезщетение за всички вреди е в рамките на претендираната сума, след което да намали обезщетението според установеното съпричиняване или е обвързан да приеме, че справедливото обезщетение, след намаляването му според установеното съпричиняване е в рамките на претендираната сума. Предвид изложеното, касаторът счита, че настоящото производство следва да се спре до произнасянето на ОСГТК на ВКС с тълкувателно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че съпругът на ищцата – В. Г. В., е работил в ответното дружество на длъжността „шлосер“. На 12.02.2018 г. същият е претърпял трудова злополука, като при транспортирането на аспирационен филтър от един цех в друг, след изминати няколко метра филтърът внезапно се наклонил и работникът, в стремежа си да осуети неговото падане, се оказал затиснат между конструкцията и терена. В резултат на злополуката получил тежки травми по тялото и главата, които се оказали несъвместими с живота и починал. Трудовият характер на злополуката е признат с разпореждане № 51041011/22.03.2018 г. на НОИ. На ищцата като наследник на починалото лице е изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 360717050000031 на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ в размер на 33 737,76 лева. Обсъждайки поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, включително заключението на съдебно–психиатричната експертиза, въззивният съд е приел, че в резултат на внезапната загуба на най-близкия й човек, ищцата е преживяла и продължава да търпи душевни болки и страдания, животът й се променил коренно, останала е без семейство, лишена е от грижите и подкрепата на своя съпруг, на когото е разчитала както в емоционално, така и във финансово отношение. Отчетено е, че В. В. е бил на 47 г. към датата на злополуката, като три дни преди нея двамата с ищцата са сключили граждански брак, а преди това са живели на съпружески начала в продължение на 8 години, разбирали се много добре, имали планове за бъдещето – да си купят апартамент и да си осиновят дете. Посочено е, че макар и ищцата да не е претърпяла посттравматично стресово разстройство, тя е с изразени симптоми на депресивен синдром, изпитала е редица негативни преживявания и психически дискомфорт. При тези обстоятелства като безспорно е прието, че са налице основания за ангажиране отговорността на ответника по чл.200 КТ във връзка с настъпилата трудова злополука. Същевременно, въззивният съд е счел за основателно възражението на работодателя по чл. 201, ал. 2 КТ за съпричиняване на увредата от страна на пострадалия. Посочено е, че навлизайки в зоната на падане на съоръжението („мушнал се под филтъра“ да го „подпре“, което било очевидно невъзможно, предвид големината и тежестта му), работникът е поставил в риск собственото си здраве и живот, действал е в нарушение на технологичните правила и норми, в нарушение и на задълженията и отговорностите за заеманата длъжност „шлосер”, за която е установено, че се осъществява при повишена степен на риск, съгласно т. 3 от длъжностната характеристика. Поведението му е счетено за проява на груба небрежност и основание за намаляване отговорността на работодателя. Във връзка с дължимото обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд изцяло е споделил изводите на първата инстанция, че справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата 120 000 лв. ( при претендирани с исковата молба – 100 000 лв.). От тази сума е приспаднат приетият процент за съпричиняване – 30% и изплатеното от застрахователя обезщетение, при което на жалбоподателката е присъдена разликата в размер на сумата 50 262.24 лв., като е отхвърлена претенцията й до предявения размер от 100 000 лв. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че са налице предпоставки за спиране на производството по делото. Формулираните в изложението на втория касатор въпроси са обусловили правните изводи на въззивния съд, а същевременно същите са предмет на разглеждане по образуваното тълкувателно дело №1/2021 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това, настоящото производство следва да се спре до приемане на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело. Производството по ч.гр.д. № 2983/2020 г., имащо за предмет постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение на въззивния съд за изменение на въззивното решение в частта за разноските, също следва да се спре, тъй като изходът му зависи от произнасянето на касационния съд по подадената касационна жалба. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение