Определение № 1167 от 21.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5411/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], представлявано от управител Д. С., чрез процесуален представител адвокат М. М. против въззивно решение на Разградски окръжен съд № 170/2.01.2013 г., постановено по гр. д. № 370/2012 г. С обжалваното решение е потвърдено решение на РС-Кубрат № 98/28.09.2012 г. по гр. д. № 241/2012 г., с което са отменени заповеди №№ 2012-089/5.04.2012 г. и 3/21.04.2012 г. на Д. Х. С., в качеството му на управител и представляващ [фирма], [населено място], с които на Е. С. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място], в качеството на работник на длъжност „ръководител офис” с място на работа-офис в [населено място], собственост на ответника-търговско дружество е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, като незаконно и Д. е възстановен на предишната работа, като му е присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 1 880.00 лв. за времето от 21.04.2012 г. до 23.08.2012 г., ведно със законна лихва, считано от 5.06.2012 г. до окончателното изплащане. С жалбата е заявено, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и е необосновано-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли се решението да се отмени и постанови друго решение, с което да се отхвърлят предявените искове с присъждане на разноски. Допълнително е представена молба-уточнение на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на въззивното решение. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с разбирането, че допускането на касационно обжалване е от значение за точното прилагане на закона, тъй като с въззивното решение неправилно е приложен материалния закон във връзка с извода на съда за неизпълнение на изискванията на чл. 193 КТ. За ответника по касация Е. С. Д. е подаден отговор на касационната жалба от процесуален представител адвокат М. Л. К. от АК-В.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна. Претендират се разноски за касационната инстанция по договор за правна защита и съдействие от 11.04.2013 г. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на обжалването. Приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за посочване на материалноправен и/или процесуалноправен въпрос в смисъла, разяснен с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Посоченото с изложението основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е бланкетно. Нередовността на представеното към жалбата изложение не е отстранена от касатора въпреки дадените му указания с разпореждане № 130/30.01.2013 г. С оглед изхода на делото в касационната инстанция касаторът следва да заплати на ответника по касация възнаграждение за един адвокат в размер на сумата 697.00 лв. по договор за правна защита и съдействие от 11.04.2013 г. Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение