Определение № 84 от 12.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1729/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника Основно училище „Никола Йонков Вапцаров“ – [населено място] срещу въззивно решение № 21 от 22.01.2025 год., постановено по в. гр. дело № 525/2024 год. по описа на Окръжен съд – Смолян, с което, като е потвърдено решение № 232 от 26.11.2024 год., постановено по гр. дело № 271/2024 год. по описа на Районен съд – Мадан, са уважени предявените от Д. Р. Д. срещу Основно училище „Никола Йонков Вапцаров“ – [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ със заповед № 245 от 07.05.2024 год. на директора на Основно училище „Никола Йонков Вапцаров“ – [населено място], ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „учиел в ЦДО – прогимназиален етап“ и ответникът е осъден да заплати сумата от 3 378.05 лв., представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа поради незаконното уволнение за периода от 08.05.2024 год. до 07.11.2024 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.07.2024 год. до окончателното й изплащане. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК/ и е спазен срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че неправилно въззивният съд бил приел, че към датата на извършване на уволнението ищцата се ползвала от предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 КТ. Според нормата на чл. 333, ал. 3 КТ, в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работодателят можел да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация. В частност предварително съгласие по смисъла на чл. 333, ал. 3 КТ изобщо не се е явявало необходимо, доколкото към датата на издаване на процесната заповед за уволнение ищцата не е била член на Синдиката на българските учители /СБУ/, в която синдикална организация преди това била председател. Видно било от представеното по делото писмо с вх.№ 1 от 15.04.2024 год., че ищцата била уведомила председателя на СБУ при ответното училище, че иска да бъде незабавно освободена от синдиката към Основно училище „Н. И. Вапцаров“. Същевременно, с уведомление с вх.№ 147 от 15.04.2024 год. ищцата била съобщила на директора на ответното учебно заведение, че от 15.04.2024 год. вече е член на синдикалната организация към КТ „Подкрепа“. Същите обстоятелства се установявали и от писмо с вх.№ 3071 от 07.10.2024 год. на Общинския координационен съвет на СБУ – [населено място]. Съобразно чл. 9, т. 4 от устава на СБУ, членството в синдиката се прекратявало с писмено заявление, а член на синдиката можел да бъде всеки работещ или пенсионер от образователната система, който не членува в други синдикални организации и движения. Чл. 10 от устава разписвал правата на членовете на синдиката, сред които в т. 1 фигурирало правото да бъде избиран в органите му. Съгласно чл. 4 КТ, работниците и служителите имали право, без предварително разрешение, доброволно да встъпват и да излизат от синдикалните организации, представляващи и защитаващи интересите им пред държавните органи и пред работодателите по въпросите на трудовите и осигурителните отношения. Действието на тази защита спрямо лицата, по аргумент от чл. 57 КТ, се свеждало до работниците и служителите, които били членове на синдикалната организация, респ. предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 КТ също изисквала към датата на уволнението лицата, ползващи се от въпросната защита, да имат качеството член на синдикалната организация, където заемат или са заемали съответната синдикална длъжност. Обратното означавало законът да брани синдикални права на лица, които не желаят да се ползват от тях, прекратявайки членството си в организацията, с което им се погасяват правата и задълженията, произтичащи от това членуване. В този смисъл неправилен бил изводът в обжалваното решение, че прекратявайки членственото си правоотношение със СБУ ищцата не била загубила предварителната си защита при уволнение, тъй като клаузите в устава на СБУ касаели само вътрешните отношения между членовете на синдикалната организация и не били относими към предварителната закрила от уволнение по чл. 333, ал. 3 КТ. Според клаузите в устава на СБУ, пасивното право да бъдат избирани в органите на синдикалната организация принадлежало само на нейните членове. По аргумент за по-силното основание не можело от закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ да се ползват освободени от ръководната длъжност служители, които вече не били членове на съответната синдикална оржанизация. Неправилно въззивният съд бил приел, че въпреки изразеното положително становище от председателя на Синдикалната организация на СБУ при ответното училище, в случая процедурата по преодоляване на предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 КТ била опорочена, доколкото липсвало съгласие за уволнение от компетентния за това орган, а именно от изпълнителния комитет на СБУ по искане на директора, придружено със становищата на СО в образователната институция и ОбщКС на СБУ, съгласно устава на организацията. Работодателят бил поискал от СБУ необходимото съгласие и го бил получил. Уставът на синдикалната организация не бил оповестен никъде, нито бил достъпен чрез публични регистри. Същият бил представен като писмено доказателство в хода на първоинстанционното производство. Директорът на учебното заведение нито можел, нито бил длъжен да знае какво е съдържанието на устава на СБУ, в т.ч. кой е определеният от сдружението орган, който ще разглежда исканията по чл. 333, ал. 3 КТ. Определящото в случая било това, че такова искане добросъвестно било отправено, респективно съгласието било получено – обективирано в документ, изхождащ от председател на СБУ. Т.е. съдържанието на устава на синдикалната организация уреждало отношенията между нейните членове, но не можело да бъде противопоставимо на трети лица /като работодателя/. Обстоятелството, че обективираната към трети лица надлежна воля на синдикалната организация, била опорочена, съобразно правилата на устава, не можело да засяга правата на добросъвестния работодател да извърши уволнението при наличие на законовите предпоставки за това по същество. Уволнението на ищцата било извършено в съответствие с материалния закон. Със заповед № 216 от 15.04.2024 год. директорът на училището бил утвърдил ново длъжностно и поименно щатно разписание, по силата на което реално била съкратена заеманата от ищцата длъжност „учител в ГЦОУД – 5-7 клас“, тъй като с преходна заповед № 215 от 12.04.2024 год. групата за целодневна организация V-VІІ клас била разформирована. Съкращаването на щата било реално – в случая в учебното заведение се заличавала цялата форма на целодневна организация — прогимназиален етап, като се запазвала само тази в начален етап, а щатната бройка на ищцата била единствена в процесната форма на ЦДО. Не била налице и злоупотреба с работодателска власт, при доказателствена тежест за това за ищцата. Според възраженията на последната, работодателят целенасочено не бил уважил искане на родител за записване на детето му в ЦДО, като в противен случай групата щяла да има 12 ученика. Съгласно чл. 71, ал. 8 от Наредбата за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, когато броят на учениците се намали под норматива за минимален брой, групата се разформирова. Минималният брой ученици в часове за самоподготовка след обяд във всички училища извън специалните е 16 /чл. 71, ал. 1, т. 1 и Приложение № 7, т. 2.1 от наредбата/. Нормата на чл. 68, ал. 1, т. 3 от наредбата не намирала приложение, тъй като тя касаела допустими изключения в минималния брой на учениците само в паралелките, а не в групите ЦДО. Нямало основание и за приложението на чл. 21 от Наредба № 10 от 01.09.2016 год. за организацията на дейностите в училищното образование, съгласно която при недостатъчен брой ученици за сформиране на групите учениците от една или няколко паралелки от различни класове могат да се разпределят в групи, но само ако са в рамките на един и същ етап /от I до IV клас или от V до VII клас/, като по изключение в основните училища с по-малко от 136 ученици могат да се сформират групи от ученици от началния и прогимназиалния етап при липса на задължение за това. В чл. 18, ал. 1, т. 2 от същата наредба било посочено, че училището осигурява ЦДО при желание на родителите от I до VII клас, но само в средищните училища /каквото ответното такова не било/, респ. ирелевантни се явявали абстрактните и хипотетични твърдения на ищцата относно изявеното желание на определен родител. По делото било установено, че към 12.04.2024 год. групата ЦДО V-VІІ клас не разполагала с необходимия минимален брой ученици, в резултат на което директорът на училището бил заповед за нейното разформироване, респ. единствената щатна длъжност в тази група, заемана от ищцата, била съкратена. За работодателя липсвало задължение за извършване на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ – длъжността на ищцата по щат била една бройка, като нямало други еднородни длъжности, измежду които работодателят да упражни правото си на подбор по чл. 329 КТ по отношение на служителите, заемащи съответните длъжности – Тълкувателно решение № 5 от 26.10.2021 год. на ВКС по тълк. дело № 5/2019 год., ОСГК. В настоящия случай, след като цялата структурно обособена група ЦДО – прогимназиален етап преустановявала своето съществуване, то и единствената щатна длъжност в това образувание губела причината за своето присъствие в организацията на работодателя. Другата група ЦДО – начален етап, както показвало и името й, се състояла от ученици, намиращи се в съвсем различен етап на училищното образование /І-ІV клас/, респективно учителят, зает в нея, притежавал различна квалификация и отговарял на други изисквания с оглед възрастта на децата. Неоснователно било възражението на ищцата за дискриминационно третиране в нарушение на чл. 6 от Конституцията на Република България, чл. 20 и чл. 4 от ЗЗДискр. и чл. 14 от ЕКЗПЧОС. Спрямо ищцата не бил осъществяван „тормоз“, нито същата била заплашвана от работодателя. В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е формулиран следния правен въпрос: Ползва ли се с предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 КТ бивш член на синдикално ръководство до 6 месеца след освобождаването му от длъжността, при положение, че членственото му правоотношение в синдикалната организация е прекратено към датата на извършване на уволнението? Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържа, че въпросът е от значение за развитието на правото. Ответницата по касационната жалба Д. Р. Д. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че по силата на трудов договор № 206 от 19.04.2021 год. ищцата Д. Р. Д. заемала длъжността учител в ЦДО – прогимназиален етап в Основно училище „Никола Йонков Вапцаров“ – [населено място]. Това трудово правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ със заповед № 245 от 07.05.2024 год., считано от 08.05.2024 год. Въззивният съд е намерил, че в случая трудовият спор не следва да се разглежда по същество предвид разпоредбата на чл. 344, ал. 3 КТ, тъй като не е спазено изискването на чл. 333 ал. 3 от КТ, като е препратил към мотивите, изложени в първоинстанционното решение. Счел е за неоснователен довода на ответника за неприложимост на разпоредбата на чл. 333, ал. 3 КТ, поради обстоятелството, че на 15.04.2024 год., преди издаване на процесната заповед, ищцата е напуснала синдикалната организация на СБУ при ответното училище /на която организация е била председател до 08.04.2024 год./ и е станала член на СО „Подкрепа“. Изложил е съображения, че нормата на чл. 333, ал. 3 КТ не поставя изискване работникът или служителят, след освобождаването му от ръководната длъжност, да продължава да бъде член на тази синдикална организация. Касае се за закрила на лица, заемащи ръководна синдикална длъжност, за времето, през което заемат тази ръководна синдикална длъжност, както и за времето от 6 месеца след освобождаването на лицата от ръководната синдикална длъжност. Няма изискване лицата да продължават да бъдат членове на тази синдикална организация и не би могло да има такова изискване, защото то би опорочило тази закрила. Закрилата на лицата, заемащи ръководни синдикални длъжности, е насочена към гарантиране изпълнението на функциите им по защита на синдикалните права, както и е насочена към защита от отрицателно въздействие или възможност за такова отрицателно въздействие от работодателя, както по време на заемане на ръководната синдикална длъжност, така и за времето от 6 месеца след освобождаването от тази длъжност. Т.е. защитата по чл. 333, ал. 3 КТ е свързана със заеманата ръководна длъжност, а не с членството в синдикалната организация. Закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ визира лица, вече избрани в ръководните органи на синдикалната организация, като тази защита е свързана с осъществяваната ръководна синдикална дейност, а не с членуването в съответната синдикална организация. Въззивният съд е приел, че в случая следва да намерят приложение разпоредбите на устава на СБУ, приет на конгрес на 06-08 юли 2023 год., регистриран с решение № 9 от 24.07.2023 год. на СГС. Счел е за неоснователни доводите на ответника, че уставът СБУ е бил недостъпен, а и директорът на ответното училище не е бил длъжен да знае изискванията на този устав, тъй като добросъвестно е било отправено искане по чл. 333, ал. 3 КТ, респективно съгласие е получено с документ, изхождащ от председател на СБУ. В тази връзка е посочил, че нормата на чл. 333, ал. 3 КТ вменява в задължение на работодателя да отправи искане именно до синдикалния орган, който орган е определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация. Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 5 от устава на СБУ, Изпълнителният комитет на СБУ взема решения по чл. 333, ал. 3 КТ – по искане на директора, придружено със становищата на СО в образователната институция и ОбщКС на СБУ, както и мнението на лицето. Тези изисквания обаме не били спазени. Ответникът не бил ангажирал доказателства /а и липсвали твърдения в тази насока/ да е отправил искане до централния орган – Изпълнителен комитет на СБУ за решение по чл. 333, ал. 3 КТ. В противоречие с императивното изискване на чл. 333, ал. 3 КТ, директорът на ответното училище бил отправил „покана“ до председателя на синдикалната организация „относно обсъждане на предстоящи съкращения и промени в щатове“, с която всъщност информирал за предстоящото съкращаване на щата, зает от ищцата, с посочени причини. Дори и отправена до некомпетентен орган, в тази „покана“ липсвало искане за съгласие по чл. 333 ал. 3 от КТ. Становище на председателя на синдикалната организация при ответното училище било дадено с писмо от 15.04.2024 год., което освен че изхождало от некомпетентен орган, с оглед изискванията на чл. 20, ал. 1, т. 5 от устава на СБУ /не съдържало и решение на синдикалната организация, а еднолично на нейния председател/, не представлявало и „съгласие“ по смисъла на чл. 333, ал. 3 КТ. А при липсата на предварително съгласие на компетентния синдикален орган за уволнението на ищцата, което се изисквало съгласно чл. 333, ал. 3 КТ, заповедта за уволнение подлежи на отмяна като незаконна само на това основание, без да се разглежда трудовия спор по същество. С тези мотиви въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Според приетото в т. 4 от посоченото Тълкувателно решение, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането от ВКС на правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретно дело, разрешен във въззивното решение, допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване. Поставеният в изложението въпрос обуславя изхода от спора, тъй като в обжалваното решение е прието, че доколкото през периода от 31.05.2023 год. до 08.04.2024 год. ищцата е била председател на синдикалната организация на СБУ към Основно училище „Никола Йонков Вапцаров“ – [населено място] /макар че на 15.04.2024 год. е подала заявление за прекратяване на членството си в тази синдикална организация и същия ден е уведомила работодателя си, че е приета за член на друга синдикална организация /КТ „Подкрепа“/, то към датата на извършване на уволнението – 07.05.2024 год., се е ползвала от предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 КТ, която е свързана с осъществяваната ръководна синдикална дейност, а не с членството в синдикалната организация. Този въпрос обаче няма претендираното от касатора значение за развитието на правото, защото разпоредбата на чл. 333, ал. 3 КТ е ясна, не се нуждае от тълкуване и по приложението й има утвърдена практика на ВКС, в т.ч. задължителната такава, с която въззивният съд се е съобразил. В чл. 333, ал. 3 КТ е уредена предварителната закрила при определени, изчерпателно изброени, основания за прекратяване на трудовия договор с лица, които имат качеството „член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган“ /т.е. тази закрила се отнася за две групи синдикални дейци – тези, които са членове на ръковоството на синдикалната организация в предприятието и тези, които са членове на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган/. Синдикална организация на ниво предприятие следва да се разбира като първична организация, създадена и съществуваща при отделния работодател. Вътрешни подразделения на синдикалната организация /обособени групи, секции и др., респективно ръководствата им/, създадени и структурирани в различни /производствени, териториални и др./ звена на предприятието на един работодател, не попадат в обхвата на закрилата. Съответната синдикална организация, учредена и структурирана към това предприятие, е субектът на взаимоотношенията с работодателя, възникващи по повод представителството на работниците и служителите с цел защита на правата и исканията им, участие в колективни трудови спорове, в колективното трудово договаряне и др. Именно поради това посочените от закона лица като нейно ръководство – председателят и секретарят на съответната синдикална организация /§ 1, т. 6 от ДР на КТ/, се ползват от специалната закрила, защото те са тези, за които законодателят е счел, че се нуждаят от засилена закрила – последната е израз на задължението на държавата да гарантира възможност за безпрепятствено отстояване на синдикалните интереси на работниците и служителите, явяващи се в определени случаи противоположни с тези на работодателя. В този смисъл, уредената в чл. 333, ал. 3 КТ социална защита при уволнение има за адресат синдикалисти, които предвид специфичното си положение и дейност влизат в спорове и конфликти с работодателя. Закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ съществува през цялото време докато съответният работник или служител изпълнява функциите на синдикален деец и 6 месеца след освобождаването му. Разпоредбите на КТ относно закрилата при уволнение имат императивен характер и не могат да се тълкуват разширително. Единствено изключение от този принцип е чл. 333, ал. 4 КТ. С тази разпоредба е разширена синдикалната закрила при уволнение, предвидена за членовете на синдикалното ръководство с разпоредбата на чл. 333, ал. 3 КТ. Законодателно е уредена възможност за страните по колективното трудово договаряне да предвидят закрила при уволнение и на работниците и служителите – членове на синдикална оррганизация, която е страна по КТД, както и на работниците и служителите, присъединили се към КТД по реда на чл. 57, ал. 2 КТ /Тълкувателно решение № 9 от 12.12.2014 год. на ВКС по тълк. дело № 9/2013 год., ОСГК, Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 год., ОСГК, решение № 122 от 10.06.2015 год. на ВКС по гр. дело № 6589/2014 год., ІV г. о., ГК, решение № 169 от 30.05.2013 год. на ВКС по гр. дело № 869/2012 год., IV г. о., ГК, решение № 447 от 10.01.2013 год. на ВКС по гр. дело № 1276/2011 год., ІV г. о., ГК, решение № 1210 от 11.07.2001 год. на ВКС, ІІІ г. о. и др./. При освобождаване на работник или служител от синдикалното ръководство, законът не обуславя приложението на закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ от членството му в синдикалната организация в последващия 6-месечен период /тази закрила не отпада и в хипотези, при които синдикалната организация се разпада поради спадане броя на членовете й под определения минимум или същата прекратява съществуването си на основания, предвидени в нейния устав, като от момента на прекратяването й започва да тече 6-месечният срок по чл. 333, ал. 3 КТ/. Смисълът на определеното в закона времетраене на закрилата е да не допусне проява на реваншизъм от страна на работодателя по отношение на съответния работник или служител заради неговата синдикална дейност и определено време, след като вече не заема съответната синдикална длъжност. Основанията за закрила по чл. 333, ал. 3 КТ и по чл. 333, ал. 4 КТ имат самостоятелен характер – всяко от тях има своето социално и правно оправдание и се прилага поотделно /т.е. позоваването от касатора на предпоставките за закрилата по чл. 333, ал. 4 ГПК е неотносимо в случая/. Ето защо не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.