Определение № 402 от 17.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 614/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 18.11.2013 г. по гр. дело № 8627/2013 г. на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІ „Б” състав.

Ответникът по касация – К. П. Ч. поддържа становище за липсата на основания по чл. 280, ал.1 ГПК.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:

С цитираното въззивно решение състав на Софийски градски съд е потвърдил решение № ІІ – 67 – 106 от 07.05.2013 г. по гр. дело № 189/2013 г. на Софийски районен съд, 67 състав в частта, с която са уважени исковете на К. Ч. против настоящия касатор по чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ, отменил е първоинстанционното решение в частта, с която първостепенният съд е уважил иска на Ч. срещу ответника по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ за заплащане на сумата 11 601.11 лв., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение от 02.01.2013 г. до окончателното изплащане и е отхвърлил претенцията, като е присъдил разноски в полза на ответника в размер на сумата 250 лв. Предмет на касация е въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. За да постанови посочения по – горе резултат Софийски градски съд е приел, че ответникът не е доказал реално съкращаване на щата – от 4 на 2 бройки за заеманата от ищеца длъжност „анализатор проучване на пазари/продуктов мениджър” предвид изпълнението на длъжността от лицето Р. С., както и не е доказал законосъобразност на подбора, тъй като за В. Ц. не е установено, че има висше образование, не е преценявано владеенето на чужд език, не е включен в подбора Р. С..

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси, квалифицирани от страната, като материалноправни и процесуалноправни, а именно:

„1.Следва ли съдът да формира изводите си относно спазване на законовите изисквания за подбор по чл.329 КТ, като приема, че длъжности, различни от заеманата от ищеца, са сходни с неговата, но без да се запознае с длъжностните им характеристики, а възприема този извод само въз основа на част от свидетелските показания?

2.Допустимо ли е съдът въобще да не се произнася по относимо към предмета на спора писмено доказателство, което е неоспорено от насрещната страна, и с което се удостоверява притежаваното висше образование от един от подлежащите на подбор по чл.329 КТ служители, като без аргументи възприема окончателния извод, че въпросният служител не притежава висше образование?

3. Допустимо ли е съдът да приеме за установено, че дадено лице заема длъжност, различна от отразената в подписания от него трудов договор, и то само въз основа на свидетелски показания?

Чл. 66, ал. 1, т.2 КТ предвижда длъжността да бъде част от задължителното съдържание на трудовия договор, чиято форма за действителност е писмена. Не е ли допускането и кредитирането на свидетелски показания в този случай, в противоречие с разпоредбата на чл. 164, ал. 1,т. 1 ГПК?

4.Допустимо ли е съдът да формира преценката си за законосъобразност на подбора по чл.329 КТ, като дава приоритет на критерии за квалификация, различни от предвидените от работодателя, като първостепенни в длъжностната характеристика- в случая за ниво на владеене на чужд език, а не за предвидените на първо място професионален опит и образование?”

Първият от поставените въпроси е фактически, тъй като се отнася до обосноваността на преценката на въззивния съд за сходство между конкретни длъжности /заеманата длъжност от ищеца и заеманата длъжност от Р. С./ и се предпоставя от становището на касатора за необоснованост на изводите на съдебния състав, а не от правни разрешения на последния. Не становището на страната за правилността на съдебния акт е от значение за аргументиране на основание по чл. 280, ал.1 ГПК, а съответствието на изводите на съда със съдебната практика – задължителна или казуална при липсата на задължителна /арг. т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК/. В случая не е обосновано и допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 или т. 2 ГПК предвид липсата на съпоставяне на разрешенията приети от въззивния съд и съдържащите се в приложената практика. Ето защо следва да се приеме, че не е обосновано основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Вторият въпрос не е съобразен с изискванията за въвеждане на мотивирано изложение, тъй като е формулиран с оглед становището на касатора за доказаност на висше образование на служителя В. Ц., но не и с правното разрешение, прието от съда. Фактически невярно е становището, че съдът „без аргументи възприема окончателния извод, че въпросният служител не притежава висше образование”. От мотивите е видно възприетото правно разрешение на съда за доказване на висшето образование с диплома. Освен това неправилно е и становището на касатора за безспорност на твърдението, че Ц. има висше образование, защото безспорността се въвежда процесуално чрез отделяне на спорното от безспорното от съда, като въпросното твърдение не е обявено за безспорно.по надлежния ред. И по отношение на този въпрос във връзка с правните разрешения, приети от въззивния съд, не е обосновано допълнително основание по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК чрез съпоставяне на разрешенията във въззивното решение с разрешенията в приложената практика. По третият въпрос не е обосновано допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 и т.2 ГПК – няма съпоставка на правните разрешения на съда с разрешения в приложената практика, не е аргументирано и основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по отношение на всички въпроси в приложението, тъй като липсва позоваване на неправилна практика или неактуална практика, респективно насоката, в която според касатора следва същата да бъде развита, както и не са посочени конкретни разпоредби, които според касатора са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде практика по прилагането им /арг. т. 2, т. 3 и т. 4 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК/. По четвъртият от въпросите не е обосновано допълнително основание по чл. 280, ал.1 ГПК, напротив съдът е приел правни разрешения съобразно разясненията в задължителната практика – ТР № 3/2011 на ОСГК, като е преценил съответствието на приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329, ал.1 КТ на действително притежаваните от служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Този въпрос е поставен, без да се съобразят изводите на въззивния съд видно, от които съдът не е преценявал, респективно давал приоритет на „критерии за квалификация”, „различни от предвидените от работодателя”. Владеенето на чужд език е показател, включен от работодателя в показателите, по които са давани оценки на служителите. Поради това въззивният съд го е преценявал с останалите показатели. От изложеното следва, че касаторът е поставил въпроса в хипотеза, различна от разгледаната от съда, респективно въвел е въпрос извън правните разрешения, обосновани от Софийски градски съд. За правното разрешение, прието от въззивния съд, че липсата на притежавана квалификация по конкретен показател – в случая владеене на чужд език не се игнорира при съвокупната преценка на критериите по чл.329, ал.1 КТ от други предхождащи я по реда на подреждане показатели, не е обосновано противоречие с приложената практика от касатора. В този смисъл не е аргументирано и допълнително основание по чл. 280, ал.1 ГПК, включително по т. 3 на нормата.

С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение