Определение № 5350 от 21.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4396/2025 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „АСМ СЕРВИЗ“ ЕООД срещу въззивно определение № 2224/28.08.2025 г. по възз. ч. гр. д. № 2098/ 2025 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 12204/24.06.2025 г. по възз. гр. д. № 4918/2025 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК е върната подадената от жалбоподателя въззивна жалба срещу решение № 703/15.01.2025 г. по гр. д. № 38797/2023 г. на Софийския районен съд и производството по делото е прекратено. В частната касационна жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и се моли за неговата отмяна. Ответникът по жалбата – Х. Р. Г. в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол, респ. за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните: Съгласно приетото по ТР №2/23.06.2022 г. по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, определението на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. Предмет на подадената пред настоящата инстанция частна жалба е определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо определение на окръжен съд. Разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2-ро ГПК предвижда съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция. В случая апелативният съд се е произнесъл като второстепенен съд, при пълен въззив, разполагащ с функционалната компетентност да разгледа спорния процесуален въпрос, но не и спора по същество. С неговия съдебен акт е изчерпана възможността за инстанционен контрол на преграждащото определение, постановено за първи път от второстепенния по материалноправния спор съд – Софийски градски съд. С оглед на това подадената частна касационна жалба е недопустима и същата следва да бъде оставена без разглеждане. Извън това, определението не би подлежало на касационно обжалване и съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, тъй като предмет на производството са искове по чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД с цена под 5 000 лв. и решението по тях е извън обхвата на касационния контрол (чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК). Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение