Определение № 247 от 27.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2386/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. Н. Н. срещу решение № 27/24.04.2025 г. по в.т.д. № 176/2023 г. на Апелативен съд –гр.Бургас, с което е потвърдено решение № 169/29.05.2023 г. на Окръжен съд –гр.Бургас по т.д. № 76/2022 г. за отхвърляне на предявените от Х. Н. Н. срещу „Слънчев бряг“ АД искове по чл.74 ТЗ. Сочи се от касатора, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Поддържа се, че ако въззивният съд се бе съобразил с решение № 237/05.04.2012 г. по т.д. № 62/2010 г. на ВКС, оспорените с исковете решения на Общото събрание на акционерите на „Слънчев бряг“ АД би следвало да се отменят като незаконосъобразни.

Наведен е от касатора довод, че въззивният съд е бил длъжен да упражни косвен съдебен контрол за незаконосъобразност на нормите на ППЗПП, които са в противоречие с КРБ, ЗППЦК, ЗНА и АПК, както и с Насоките за борба с корупцията и почтеност в държавните предприятия на ОИСР. Излагат се съображения, че процесните решения на ОС на акционерите за изменение и допълнение на устава не гарантират равнопоставеност на акционерите, притежаващи еднакъв клас акции, както и че изменените клаузи от устава водят до нееднакво третиране на акционерите с еднакъв клас акции. Стига се до положение, при което мажоритарният акционер е оправомощен да провежда, организира и да номинира кандидати в конкурсната процедура за избор на членове на Съвета на директорите, а миноритарните акционери са лишени от правото да номинират кандидати за членове, което представлява злоупотреба с права въз основа на размера на участието в капитала. Не са отчетени от въззивния съд възраженията за нарушено право на защита на касатора, който е бил лишен от правото на участие в производството пред първата съдебна инстанция. Иска се от касатора да се отмени въззивното решение.

Ответникът „Слънчев бряг“ АД е подал отговор, с който оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт; отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът Х. Н. Н. има качеството на акционер в ответното дружество – притежава 70 бр.акции от капитала, а държавата притежава 1 468 356 бр.акции - 75 % от капитала. На 09.03.2022 г. Общото събрание на акционерите е взело решения за изменение и допълнение на устава, за провеждане на конкурс за избор на членове на Съвета на директорите и за възлагането на представителя на държавата да организира и да проведе конкурса по реда на ЗПП и ППЗП. Решенията са взети с гласовете на държавата, която притежава 75 % от капитала – 1 468 356 бр.акции, и на А. И., който притежава 0,27 % от капитала – 5340 бр.акции.

От правна страна е прието, че процесните решения за изменение и допълнение на устава на дружеството касаят клаузите на чл.15 ал.1, т.4, чл.26 ал.3, чл.27 ал.1, ал.2, ал.5 и ал.8, чл.27а и чл.28, които уреждат избора на членове на Съвета на директорите, както и неговия състав. Въззивният съд е приел, че процесните клаузи от устава напълно съответстват на нормите на ЗПП и ППЗПП, които е безспорно, че следва да се прилагат за ответното акционерно дружество, защото то е публично предприятие и публично дружество. Клаузата на чл.26 ал.3 директно препраща към условията и реда за провеждане на конкурс за избор на членове на Съвета на директорите, регламентирани в посочените по-горе нормативни актове. Извършена е от въззивния съд преценка на измененията на ППЗПП – ДВ бр.11/2023 г., относно процедурните правила за избор на независими членове на Съвета на директорите в големи публични предприятия и е прието, че според правилата на ППЗПП номинационната процедура се провежда по реда на раздел III, след което комисията за номиниране предлага на компетентния орган на дружеството да вземе решение за избор на класираните кандидати – чл.48 ал.4 ППЗПП. Въззивният съд е констатирал, че компетентният орган на дружеството разполага с правото да отхвърли класираните от комисията кандидати и да започне нова процедура за номиниране - чл.50 ал.1 ППЗПП. Уредената в ППЗПП номинационна процедура, към която препращат изменените клаузи на устава, има за цел да предложи кандидати, които да бъдат избрани за независими членове на управителния орган, но изборът е в правомощията на Общото събрание на акционерите – чл.15 ал.4 от Устава. Въззивният съд е достигнал до извода, че след като Общото събрание на акционерите има право да избира номинираните в процедурата по ППЗПП кандидати за членове на Съвета на директорите на публичното дружество, въззивникът като акционер не е лишен от възможността да упражни правото си на глас при вземането на решение от Общото събрание за избор на членове на Съвета на директорите.

Въззивният съд е приел, че правото на ищеца да номинира кандидати за членове на Съвета на директорите е гарантирано от нормата на чл.223а ТЗ, която позволява на миноритарните акционери /притежаващи поне 5 на сто от капитала на дружеството/ чрез включване на точки в дневния ред на Общото събрание да номинират независими кандидати да бъдат избрани за членове на Съвета на директорите. Решаващият съд е намерил, че в номинационната процедура по ППЗПП е налице празнота по отношение на правото на миноритарните акционери да издигат кандидати за членове на Съвета на директорите на публично дружество и е приел, че тази празнота може да се възприеме като противоречие на ППЗПП с нормативен акт от по-висок ранг. Прието е, че на основание чл.15 ал.3 ЗНА следва да се прилага по-високият по степен нормативен акт - нормата на чл.223а ТЗ, която предоставя право на равно третиране на акционерите. За правното положение на въззивника-ищец се прилага нормата на чл.223а ТЗ, предоставяща право на равно третиране на акционерите, поради което е прието, че не следва да се извършва косвен контрол за незаконосъобразност на разпоредбите на ППЗПП.

Въззивният съд е намерил, че приетите решения на Общото събрание на акционерите за изменение и допълнение на устава – относно процедурните правила за избор на членове на Съвета на директорите, не нарушават правата на въззивника като миноритарен акционер, нито нарушават императивна норма. Нормите на ППЗПП, към които препращат изменените клаузи от устава, не отнемат на миноритарните акционери правото да гласуват на Общото събрание по предложение за избор на членове на Съвета на директорите. Тези норми не отнемат и правото им да издигат пред Общото събрание кандидати за независими членове на Съвета на директорите, което право се гарантира от нормата на чл.223а ТЗ.

Решението на Общото събрание за провеждане на конкурс за избор на членове на Съвета на директорите и за възлагане на представителя на държавата да организира и проведе конкурса по реда на ЗПП и ППЗПП е в съответствие с правилата на ППЗПП и не отнема правото на ищеца да номинира по реда на чл.223а ТЗ свой представител да бъде избран от Общото събрание за член на Съвета на директорите.

Решенията са приети с гласовете на държавата, която притежава 75 % от капитала, а не като резултат от правното действие на ЗПП и на ППЗПП.

По отношение на възражението на въззивника за процесуално нарушение, изразяващо се в нередовното му призоваване за съдебното заседание пред първоинстанционния съд на 11.05.2023 г., е прието, че то не следва да се обсъжда, защото с въззивната жалба не са направени доказателствени искания по чл.266 ал.3 ГПК за предприемане от въззивния съд на конкретни процесуални действия.

В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси по чл.280 ал.1, т.1 ГПК -

1.1 „Представлява ли нарушение на принципа за равнопоставеност на акционерите, притежаващи еднакъв клас акции, по смисъла на чл.110б ЗППЦК и наднационалните нормативни актове, възможността конкурсната процедура за избор на членове на Съвета на директорите в публично дружество, в това число номинациите по нея, да се провежда от мажоритарния собственик на акции, без да са предвидени ефективни механизми за участие на миноритарните акционери в процедурата ?“

1.2. „Приравнено ли е по своето правно значение правото на акционер да включи въпроси в дневния ред на общо събрание на акционерите на публично дружество с правото му да участва в организирането и провеждането на конкурс за избор на членове и правото му да номинира кандидат?“

Наличието на допълнителния селективен критерий се обосновава от касатора с твърдението за противоречие на решаващите изводи на въззивния съд с решение № 237 от 05.04.2012 г. по т.д. № 62/10 г. на ВКС.

2. Поставен е въпрос по чл.280 ал.1, т.3 ГПК – „При констатирана от съда празнота/непълнота в номинационната процедура по ППЗПП за миноритарните акционери, следва ли правораздавателният орган въз основа на чл.46 ал.2 ЗНА да приложи по аналогия правилата, уредени в ППЗПП, като разшири субектния им обхват, вместо да приложи по-висок по ранг акт /ТЗ/, който не се характеризира като уреждащ сходна законова хипотеза или подобен случай?“

II. Посочено е и основание по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, произтичаща от съществено нарушение при прилагане на материалния и процесуалния закон, защото не е отчетено от въззивния съд, че измененията на устава ще доведат до нееднакво третиране на акционерите с еднакъв клас акции. С оправомощаването на мажоритарния акционер да провежда, организира и номинира кандидати в конкурсната процедура за избор на членове на Съвета на директорите и лишаването на миноритарните акционери от правото да номинират кандидати в тази процедура се допуска злоупотреба с права въз основа на размера на капиталовото участие на акционерите. Поддържа се, че съдебният акт страда от процесуални пороци, които са съществени и водят до нарушаване правото на защита и участие в процеса. Жалбоподателят във въззивното производство е отправил оплакване, че е бил лишен от правото да участва в съдебното производство пред първата съдебна инстанция, но доводите му не са зачетени, а произнасянето на въззивния съд представлява процесуално нарушение, което е предпоставка за очевидна неправилност на съдебния акт.

Настоящият състав на ВКС намира, че поставените от касатора два правни въпроса по чл.280 ал.1, т.1 ГПК са обуславящи крайните правни изводи на въззивния съд по правния спор – налице е общото основание за допускане на касационно обжалване.

По отношение на тези два въпроса обаче не е изпълнено изискването за наличието на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – да са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Цитираното от касатора решение № 237 от 05.04.2012 г. по т.д. № 62/10 г. на ВКС разглежда коренно различна хипотеза от процесната, а дадените в него разрешения нямат връзка с поставените от касатора въпроси по чл.280 ал.1, т.1 ГПК и с решаващите изводи на въззивния съд.

В решение № 237 от 05.04.2012 г. по т.д. № 62/10 г. на ВКС е разгледан въпросът за правомощието да се предложи приемането на решение за сключване на сделки по чл. 114, ал. 1 ЗППЦК от Общото събрание на акционерите в публично дружество. Прието е, че само управителният орган на публичното дружество може да включи в дневния ред на ОСА въпрос за сделките по чл.114 ал.1 ЗППЦК, както и че нормата на чл.114 ЗППЦК следва да се тълкува с оглед на преследваните от нея цели по запазване на дружеството като отделен стопански субект. По настоящото дело оспорените с исковете по чл.74 ал.1 ТЗ решения на Общото събрание на акционерите на „Слънчев бряг“ АД не касаят сключването на сделки по чл. 114, ал. 1 ЗППЦК, нито предвиждат приемане на процедурни правила в устава, регламентиращи правомощието да се включи в дневния ред на ОСА предложение за приемане на решение за сделките по чл.114 ЗППЦК.

Извън предмета на посоченото по-горе решение на ВКС са въпросите, по които въззивният съд е формирал правните изводи, обусловили изхода на делото - че ищецът има право по реда на чл.223а ТЗ да номинира кандидати за независими членове на Съвета на директорите на публично дружество, поради което решенията на ОСА за изменение и допълнение на устава относно правилата за избор на членове на Съвета на директорите, неговия състав и за възлагане на представителя на държавата да проведе конкурс, не нарушават принципа за равнопоставеност на акционерите в еднакво положение.

По поставения въпрос по чл.280 ал.1, т.3 ГПК касационният съд намира, че не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване. Въпросът за разширителното тълкуване на нормите на ППЗПП и за допускането на миноритарните акционери да участват в регламентираната от Правилника процедура по номиниране на кандидати за членове на Съвета на директорите на публично дружество не е обуславяващ крайните изводи на въззивния съд. Въззивният съд е достигнал до извода, че процесните решения за изменение и допълнение на устава на публичното дружество не отнемат на миноритарните акционери правото по чл.223а ТЗ да номинират кандидати за независими членове на Съвета на директорите, както и че не нарушават правото на равнопоставеност на акционерите в еднакво положение. Тези правни изводи на въззивния съд имат качеството на решаващи, защото са обусловили изхода на конкретното дело, но формулираният по чл.280 ал.1, т.3 ГПК въпрос на касатора не касае приложението и обхвата на нормата на чл.223а ТЗ в контекста на хипотезата дали извън процедурата по ППЗПП миноритарните акционери имат право да включат в дневния ред на Общото събрание предложение за избор на членове на Съвета на директорите на публично дружество.

Разширяването по тълкувателен път на субектния обхват на ППЗПП и признаването по този начин на миноритарните акционери правото да номинират в процедурата по ППЗПП кандидати за независими членове на Съвета на директорите, което се домогва да прокара касаторът с поставения въпрос по чл.280 ал.1, т.3 ГПК, би довело отново до крайния извод за неоснователност на исковете. Такова разширително тълкуване би било основание за извод, че оспорените с исковете по чл.74 ал.1 ТЗ решения на Общото събрание са законосъобразни, защото процедурните правила на ППЗПП, към които препращат процесните клаузи от устава, допускат миноритарните акционери да номинират кандидати за независими членове на Съвета на директорите на акционерното дружество.

По този начин формулиран въпросът по чл.280 ал.1, т.3 ГПК е в противоречие с поддържаната от касатора теза, че оспорените решения на Общото събрание са незаконосъобразни, защото не позволяват на миноритарните акционери да издигат в процедурата по ППЗПП кандидати за членове на Съвета на директорите. Разширяването по тълкувателен път на субектния обхват на процедурните правила на ППЗПП - и по отношение на миноритарните акционери, сред които е ищецът, би довело отново до извода, че оспорените решения на Общото събрание на акционерите не лишават миноритарните акционери от възможността да издигат кандидати за членове на Съвета на директорите и че не е нарушено правилото на чл.110б ЗППЦК за еднакво третиране на акционерите от един клас.

Изводът на въззивния съд, че атакуваните решения на Общото събрание са законосъобразни, не произтича от стриктното, респ. ограничително тълкуване на нормите на ППЗПП относно невъзможността на миноритарните акционери по този ред да номинират кандидати за независими членове на Съвета на директорите. Решаващ за крайния изход на делото се явява изводът на въззивния съд, че макар и миноритарните акционери да нямат право да номинират в процедурата по ППЗПП кандидати за независими членове, нормата на чл.223а ТЗ им предоставя право на равно третиране и възможността чрез включване на въпроси в дневния ред на Общото събрание да издигат свои кандидати за членове на Съвета на директорите.

Друга би била хипотезата, ако бе поставен от касатора въпрос дали изменените с атакуваните решения на Общото събрание клаузи от устава, които препращат към процедурните правила на ППЗПП, нарушават/ограничават правото на миноритарните акционери по реда на чл.223а ТЗ да включат в дневния ред на Общото събрание предложение за избор на членове на Съвета на директорите, респ. дали нормата на чл.223а ТЗ позволява на миноритарните акционери в публично дружество да включат в дневния ред на Общото събрание въпроса за избор на членове на Съвета на директорите, когато е налице специална уредба относно органа /комисията за номиниране/, който предлага на компетентния орган на дружеството да вземе решение за избор на независими членове на Съвета на директорите – чл.48 ал.4 ППЗПП.

Извън предмета на настоящата фаза от касационното производство е въпросът за правилността на решаващите изводи на въззивния съд, че миноритарните акционери нямат право да номинират в процедурата по ППЗПП кандидати за независими членове на Съвета на директорите на публично дружество, но нормата на чл.223а ТЗ им предоставя това право, поради което е гарантирано правилото за равнопоставеност на акционерите в еднакво положение.

Не е налице и поддържаното от касатора основание по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. В утвърдената практика на ВКС е застъпено принципното становище, че понятието "очевидна неправилност" представлява квалифицирана форма на неправилност, която обаче е различна от неправилността на съдебния акт като касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото и извършените от въззивния съд процесуални действия.

Посоченото основание ще е налице при видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален /когато законът е приложен в неговия обратен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма/, както и когато съдебният акт е явно необоснован, вследствие допуснати нарушения на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.

Касаторът извежда основанието по чл.280 ал.2, предл.3-то ГПК с доводите, че изменените клаузи от устава водят до нееднакво третиране на намиращите се в еднакво положение акционери и рефлектират негативно върху правната сфера на миноритарните акционери, които са лишени от правото да номинират кандидати за членове на Съвета на директорите, но касационният съд намира, че проверката на основателността на тези доводи изисква да се изследват и да се подложат на преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство по чл. 288 ГПК. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, които да са довели до постановяване на очевидно неправилен съдебен акт.

Касаторът е обосновал основанието по чл.280 ал.2, предл.3-то ГПК и с твърдението за допуснато процесуално нарушение, попречило му да участва в производството пред първата съдебна инстанция, но процесуалноправният въпрос за неговото нередовно призоваване за съдебното заседание на 11.05.2023 г. в първоинстанционното производство не е обуславящ решаващите изводи на въззивния съд по спора. Прието е от въззивния съд, че липсват въведени във въззивната жалба процесуални искания, а касаторът не сочи в хода на въззивното производство да е постановен съдебен акт, който се засяга правото му да иска събиране на доказателства. Касационният съд намира, че изтъкнатото процесуално наурушение не може да обоснове наличието на предпоставка за допускане на касационно обжалване.

С оглед на изложеното касационният съд намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът в настоящото производство е направил искане за присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, но искането е неоснователно, защото не са представени доказателства за сторени разходи по изплащане на възнаграждение за адвокатска защита.

Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд