Определение № 486 от 09.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1078/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Ей – трикс“ ЕООД срещу решение № 36 от 25. 01. 2021 г. по т. д. № 2185/2020 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решение № 380 от 21. 02. 2020 г. по т. д. № 6913/2016 г. на Софийски градски съд, ТО, 6 състав, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу В. П. М. искове: за установяване на нарушение от страна на ответницата на авторските права на ищеца по отношение на „Dev Training Document” и “Technical Lead Handover document” и 14 броя статии, описани в исковата молба; да бъде осъдена ответницата да преустанови нарушението, както и да бъде осъдена да разгласи за своя сметка диспозитива на решението; да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 20 935 лв., представляваща възнаграждение за използване на авторските права на ищеца по отношение на посочените по-горе документи, и да бъде осъдена да заплати обезщетение за претърпените от ищеца вреди от нарушение на авторските му права в размер на 30 000 лв., представляващи загуби и пропуснати ползи. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва извода на въззивния съд, направен по отношение на процесните документи „Dev Training Document” и “Technical Lead Handover document”, че представляват обобщение на друга общодостъпна информация, поради което им липсват уникалност и неповторимост, както и че не могат да бъдат определени като нов и неповторим авторски труд в областта на литературата, изкуството и науката, който да е годен обект на авторско право по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗАПСП. Твърди, че в продължение на тълкуването си за „творческа дейност“ съдът е достигнал до незаконосъобразния извод, че процесните два документа представляват по-скоро израз на концепция или идея по приложението на вече създаден от друго лице оригинален творчески продукт, с оглед на което съгласно чл. 4, ал. 2 ЗАПСП не са годен обект на авторскоправна защита. Изразява становище, че съдът неправилно е заключил, че процесните документи са резултат от извършена „рутинна дейност“ и не могат да бъдат обект на авторското право. Счита, че тези изводи на съда се основават на стеснително тълкуване на понятието „творческа дейност“. Излага оплаквания за неправилност и на изразеното в обжалваното решение разбиране, че процесните документи не са и производен /вторичен/ обект на авторско право – преработка по смисъла на закона, тъй като им липсва качеството на компютърна програма и уникалност. Релевира довод за неправилно приложение от съда на нормата на чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗАПСП. Твърди, че в разрез с процесуалните правила въззивният съд не е изложил мотиви за отхвърляне на исковете на касатора относно процесните 14 броя статии. Оспорва извода на съда, че защитата на авторското му право по отношение на посочените произведения е в зависимост от инициирането на дисциплинарно производство спрямо ответницата. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: 1. Обекти на авторско право ли са компилациите, които представляват произведения, създадени като обучителни материали за използване на даден програмен продукт, за които са използвани общодостъпни източници за работа със същия програмен продукт?; 2. Обект на авторско право ли са документи, които представляват наръчник/добра практика за работа с програмен продукт и ползват ли се с авторскоправна закрила такива документи?; 3. Какъв е критерият за преценка дали едно произведение е обект на авторскоправна закрила, задължително ли е и до каква степен трябва да съдържа белезите на уникалност и неповторимост?; 4. Следва ли едно производно произведение на авторското право да има белезите на неповторимост, за да бъде определено като авторскоправен обект?; 5. Какво е значението на „рутинна“ дейност в областта на информационните технологии в преценката дали дадено произведение представлява обект на авторско право, като се вземе предвид, че то съдържа информация от общодостъпни източници и ги обобщава и анализира с оглед личните си цели?; 6. Следва ли продукт, чиято форма, поне отчасти, е необходима за постигането на определен технически резултат, да се ползва с предвидената в закона авторскоправна закрила?; 7. До каква степен съдът следва да навлиза в изследване на признаци като сходство, оригиналност, уникалност, за да направи преценка за годността на обект на авторскоправна закрила?; 8. Възпрепятствана ли е защитата на работодател по реда на ЗАПСП за нарушение от страна на служител, на който не са налагани дисциплинарни наказания в хода на трудовото правоотношение?; 9. На кого принадлежат авторските права над документи, създадени от служител по време на действащо трудово правоотношение, при наличие на изрична клауза в трудовия договор?“. Касаторът твърди, че по първия въпрос е налице противоречие в съдебната практика и се позовава на решение по в. гр. д. № 125/2015 г. на Пловдивски апелативен съд, в което е прието, че съчетаването чрез компилации на отделни изрази и думи от други произведения в рамките на цялостното съдържание на текста води до създаване на самостоятелна творба в резултат на интелектуалните усилия на автора. Въпросите по т. 2-5, т. 8 и т. 9 от изложението са въведени от касатора по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се сочи, че по същите липсва практика на ВКС. По шести въпрос се изтъква противоречие на въззивния акт с решение на СЕС по дело С-833/18, а по седми въпрос – с решение на СЕС по дело С-05/2008 г. Ответницата В. П. М. е депозирала отговор на касационната жалба, в който оспорва съществуването на основания за допускане на касационно обжалване на атакувания акт на въззивния съд, респ. – основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка за съществуване на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 14. 04. 2015 г. между страните по делото е сключен договор, по силата на който ответницата е заела длъжността „Ръководител екип програмисти“, като съгласно клаузата на чл. 4.15 от договора страните са се съгласили, че авторските права върху всички продукти, създадени по време на действие на този договор по повод изпълнение на трудовите задължения на ответницата са собственост на работодателя от момента на създаването им; считано от 04. 03. 2016 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 325, т. 1 КТ. Решаващият състав е отбелязал, че по делото няма спор между страните, че преди сключването на трудовия договор с ищеца ответницата е била в трудово правоотношение с „Телерик“ АД на длъжност “програмист-софтуерни приложения“, за периода от 03. 02. 2010 г. до 09. 02. 2015 г. Въз основа на събраните по делото свидетелски показания, въззивният съд е установил, че в ищцовото дружество ответницата М. се е занимавала с програмата Sitefinity, която била продукт на „Телерик“ АД и това дружество предоставяло свободен достъп до нея; че процесните два документа - за обучение на програмисти и документът за предаване на работа са съставени в периода август 2016 г. и януари 2017 г., като първият е изработен от свидетеля П. Б. във връзка с обучение на програмисти, както и за поддръжка, развитие и адаптиране на софтуер; че на ответницата М. е възлагана работа да пише статии за блога на ищцовото дружество; за целите на дейността на дружеството е съществувала вътрешна информационна система „Д.”, в която се съхранявали редица вътрешнофирмени документи, като достъп до системата имали всички служители чрез специално създадени акаунти; след прекратяването на трудовия договор между ищеца и ответницата разпитаният пред Софийски апелативен съд свидетел Д. изпратил на М. създадени от нея вътрешнофирмени документи, касаещи описание на процедурите в дружеството. Във въззивното решение, при позоваване на заключенията на съдебно-техническата експертиза, е прието за установено, че за първи път информация за документа „Dev Training Document“ се появява в електронно писмо от 14. 01. 2016 г., като самият документ е регистриран в системата на ищеца не по-късно от 14. 03. 2016 г.; документът „Technical Lead Handover document“ e регистриран в системата на ищеца на 17. 02. 2016 г.; достъпът до всички документи, които са регистрирани в електронната система на ищеца, в това число и до посочените документи е защитен и се осъществява чрез потребителски акаунти и пароли; електронната книга „60 Tips and Tricks for Quality Sitefinity Applications“ с автор ответницата е регистрирана в уебсайта www.tipsandtricks.net, регистриран на името на ответницата с предложение за безплатен достъп, като тя е публикувана през месец юни 2016 г.; процесните 14 на брой електронни документа /статии/ са регистририрани в периода 3. 10. 2015 г. – 16. 02. 2016 г. и са достъпни на интернет сайта www.tipsandtricks.net. Решаващият състав е изложил, че експертът дава заключение за пълна идентичност, съответно сходство между представените по делото избрани текстове от процесните два документа и посочената електронна книга на ищцата, съответно посочени от вещото лице електронни статии, регистрирани на сайта на ответницата. Въз основа на цитираните заключения в акта на въззивния съд е прието, че Sitefinity е платформа за създаване и поддържане на уебсайтове; програмният продукт е разработен в българската софтуерна компания „Телерик“, като първата му версия се появява на пазара през 2005 г.; при закупуване на програмния продукт Sitefinity всеки потребител получава достъп до електронна документация, информацията в която е разпределена в 19 главни теми; информацията в електронната документация, съпровождаща програмния продукт Sitefinitу, обхваща всички аспекти на работата с програмния продукт - от инсталиране, през проектиране, разработване на приложения, до обмяна на опит между отделните потребители, закупили и ползващи продукта. По отношение на документите „Dev Training Document“ и „Technical Lead Handover document“ е констатирано, че са разработени от ищцовото дружество и са ориентирани към новопостъпили негови служители, като първият е с обучителен характер, а вторият разглежда принципни въпроси касаещи процеса на програмиране и работа в екип. Посочено е, че според експертното заключение електронната документация, съпровождаща програмния продукт Sitefinity, и обсъжданите два документа не са идентични, сходни или подобни, доколкото първата е електронно организирана информационна система със сложна йерархична структура, достигаща в много случаи до 4, 5 или повече нива на дълбочина, с общ обем вероятно хиляди страници, а документите на ищеца са класически документи, разпространявани на хартиен носител, с препратки /линкове/ към различни източници, предимно от визираната електронната документация, с обем, съответно 8 стр. и 22 стр.; документите на ищеца не могат да бъдат определени като неповторими и изключителни, тъй като са изградени предимно на базата на компилиране на съществуваща информация, извлечена от различни източници и то най-вече от електронната документация, съпровождаща програмния продукт Sitefinity, като служат да подобрят и улеснят процеса на работа с програмния продукт. Възпроизведено е становището на вещото лице, че документите на ищеца са продукт на стойностен интелектуален труд, изискващ от неговите автори високо ниво на интелигентност, отлична образователна и професионална подготовка, много добро и отлично владеене на английски език и много други качества. За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените искове, решаващият състав на въззивния съд е приел, че в случая не са налице защитени обекти на авторското право по смисъла на чл. 3 ЗАПСП. Изложил е съображения, че с оглед фактическата установеност по делото материалите на ищеца и на ответницата не представляват компютърна програма или база данни, а продукт на интелектуална дейност, в чиято основа стои един софтуерен продукт, който е оригинален и авторството на третото лице „Телерик“ АД по отношение на него е безспорно. Позовал се е на заключението на техническата експертиза, че материалите на ищеца могат да бъдат определени като помагало съдържащо добри практики за работа с този програмен продукт /впечатления, резултати от работа, анализи, съвети, средства за улесняване на бъдеща работа с продукта на бъдещи потребители/ и имат характера на обобщение на друга общодостъпна информация. Счел е, че на същите им липсват белезите на уникалност и неповторимост. Изтъкнал е, че те не могат да бъдат да бъдат определени и като нов и неповторим авторски труд в областта на литературата, изкуството и науката, който да е годен обект на авторското право по смисъла на общата и неизчерпателна разпоредба на чл. 3, ал. 1 ЗАПСП. Като е съобразил липсата на легална дефиниция на понятието „творческа дейност“ и свързването му в теорията с положено интелектуално усилие и проявена самостоятелна мисъл, довело до създаване на уникален по своя характер продукт, въззивният съд е изложил съображения, че макар и да са резултат от високо интелектуална дейност документите, създадени в ищцовото дружество, нямат белезите на новост, уникалност и неповторимост, а само обобщават, преповтарят и систематизират информация и познания, придобити от служителите на ищеца при работата им с друг общодостъпен продукт. Поради това е заключил, че същите не представляват първичен производен обект на авторскоправна защита. Изразил е становище, че документите не се явяват и производен /вторичен/ обект на авторско право, тъй като от една страна не са компютърни програми, а и от друга липсата на уникалност и неповторимост представлява пречка дейността по преработката да е довела до създаването на нови, уникални по своя характер авторски произведения, отличаващи се от тези на авторския продукт на „Телерик“ АД. В решението е прието, че произведенията на ищеца-документите „Dev Training Document“ и „Тechnical Lead handover document”, както и описаните в обстоятелствената част на исковата молба 14 броя електронни статии, представляват по-скоро израз на концепции и идеи по приложението на вече създаден от друго лице оригинален творчески продукт, а съгласно разпоредбата на чл. 4, т. 2 ЗАПСП те не са годен обект на авторското право. Мотивирал е горното разбиране с това, че те отразяват само становище на създателя им по приложението на вече създаден творчески продукт и представляват само рутинна дейност от страна на служителите на ищеца в областта на програмирането, като отразяват техни виждания и становища. Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Според разясненията по т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Първият от въпросите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касатора не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация. Този въпрос не е включен в предмета на спора, доколкото съгласно твърденията на ищеца документите, по отношение на които се твърди, че следва да се ползват от авторскоправна защита, са създадени от негови служители /първия документ/ и от самата ответница /вторият документ и статиите/ в рамките на трудовото им правоотношение и същите представляват материали за обучение на новопостъпващи служители за по-лесно програмиране и разясняване общите принципи на програмирането. В исковата молба е посочено, че ищецът работи по адаптирането и модификацията на системата Sitefinity /създадена от „Телерик“ АД/, която се използва за създаване и поддръжка/оптимизация на уебсайтове, без обаче създаването на процесните документи да се свързва с използването както на указания за използване на системата, създадена от автора й, така и с общодостъпна информация във връзка с нея. Освен това в обжалваното решение не е отречена възможността компилациите или сборните произведения да представляват обект на авторското право, а е прието, че с оглед използваната в случая общодостъпна информация и тъй като не се касае до компютърна програма, респ. бази данни, не би могъл да се направи извод за авторски труд в областта на литературата, изкуството и науката, който да е годен обект на авторското право. По първия въпрос не е обосновано и допълнително основание за достъп до касация по т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът твърди, че произнасянето на съда противоречи на решение на апелативен съд. Противоречивата практика на съдилищата е изключена като основание за допускане на касационно обжалване с измененията на ГПК от 2017 г. /ДВ, бр. 86/2017 г./. Въпросите по т. 1 – т. 5 от изложението на касатора могат да бъдат уточнени и обобщени по реда на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС като въпрос дали документи, представляващи наръчник и обобщение на практика за работа с програмен продукт, създаден от трето лице, са обекти на авторското право, създадени в резултат на творческа дейност. Въпросите са поставени в контекста на изложените от въззивния съд съображения за липса на произведения, които да са проява на творческа дейност, съответно да са защитен обект на авторското право по смисъла на чл. 3 ЗАПСП и в този смисъл са обуславящи решаващите изводи на апелативния съд. Не е налице обаче допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1/19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Нормата на чл. 3 ЗАПСП не съдържа изчерпателно изброяване на всички обекти на авторско право, а използва като критерий при определянето на дадено произведение като такъв, то да е резултат на творческа дейност. Преценката дали съответен обект е резултат на творческа дейност или такава липсва се извършва за всеки отделен случай. Следователно не съществува неяснота или празнота в закона, която да бъде преодоляна по тълкувателен път, каквото е изясненото в задължителната практика на ВКС съдържание на основанието за допускане на касационно обжалване по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Непосредствено след обобщените в предходния параграф въпроси на касатора следва да бъде разгледан и въпросът, формулиран в т. 7 от изложението, който се отнася до критериите, на които следва да отговаря определен обект/продукт, за да се ползва с авторскоправна закрила по смисъла на чл. 2-5 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22. 05. 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество. В решенията на СЕС по дело С-5/08 и С-833/18, на които се позовава и касаторът, в светлината на постоянната практика на Съда е прието, че понятието „произведение“, срещу възпроизвеждането, публичното разгласяване и публичното разпространение на което без разрешение авторите са защитени съобразно цитираните норми на правото на Съюза, се състои от два елемента. От една страна, то предполага наличието на оригинален обект, който е собствено интелектуално творение на неговия автор, и от друга страна, изисква това творение да е обективирано. Що се отнася до първия елемент, при цитиране на решение на СЕС по дело С-683/17, е разяснено, че за да може даден обект да се разглежда като оригинален, е необходимо и достатъчно той да отразява личността на автора, представлявайки проява на неговия свободен и творчески избор. При извършване на преценка дали процесните документи се ползват от авторскоправна закрила съдът, въз основа на установените по делото факти и обстоятелства, е изследвал дали те са проява на творчество, а не на рутинна дейност, и притежават белезите на уникалност. В този смисъл в обжалваното решение липсва отклонение от практика на СЕС, предпоставяща авторскоправната закрила от изпълняването на условията за оригиналност и обективиране. С оглед позоваването на касатора на решението по дело С-5/08, че към понятието за частично възпроизвеждане по смисъла на чл. 2 от Директива 2001/29/ЕО може да спада действие, извършено в хода на процес на снемане на данни, изразяващо се в компютърно запаметяване на състоящ се от единадесет думи откъс от закриляно произведение, както и в отпечатването на този откъс, ако възсъздадените по този начин елементи са израз на собственото интелектуално творение на техния автор, следва да се посочи, че това тълкуване /вкл. в аспекта на главното производство във връзка с което е дадено - възпроизвеждане на данни от периодични издания/ е неотносимо към настоящия спор. В този смисъл не би могло да се приеме за обосновано твърдяното от касатора основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Шестият въпрос, поставен от касатора, не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като по делото с оглед твърденията на ищеца и установените по делото факти не са направени изводи формата на обектите, по отношение на които се претендира авторскоправна закрила, да е значима за тях като продукт на творческа дейност, както и те да са свързани с постигането на определен технически резултат, за който тази форма е необходима. Съобразно фактическата установеност по делото в случая се касае до документи в електронна форма, които могат да се разпространяват на хартиен носител, без отличителни белези на формата им. Ирелевантността на въпроса може да бъде изведена от предмета на главното производство по решението на СЕС по дело С-833/18, на което касаторът се позовава, а именно спор относно авторскоправната закрила на сгъваем велосипед, чиято форма е свързана с годността му да заема три позиции, една от които му позволява да остане изправен. По тези съображения касационното обжалване по въпроса по т. 6 не следва да се допуска. Въпросите по т. 8 и 9 от изложението на касатора не удовлетворяват общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът по т. 8 не е съобразен с решаващите изводи на въззивния съд. В решението на Софийски апелативен съд е извършена квалификация на действията на ищцата като такива, които могат да бъдат основание за ангажиране на дисциплинарната й отговорност поради злоупотреба с доверието на работодателя преди прекратяване на трудовото й правоотношение с ищеца, но съдът не е изложил съображения, че липсата на наложено дисциплинарно наказание от работодателя възпрепятства защитата по ЗАПСП. Както се посочи, изводите за неоснователност на исковете са основани на извършената от съда конкретна преценка за липса на защитен обект на авторското право по смисъла на чл. 3 ЗАПСП. С оглед тези решаващи аргументи във въззивното решение не е бил обсъждан и последният формулиран въпрос. Същевременно, по въпроса е формирана практика на ВКС, а именно постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 63 от 24. 03. 2010 г. по т. д. № 648/2009 г. на ВКС, II т. о., в което е прието, че съгласно чл. 41, ал. 1 ЗАПСП авторското право върху произведение, създадено в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на автора, освен ако в този закон не е предвидено друго, а в чл. 41, ал. 2 ЗАПСП е предвидено ограничението, според което доколкото в трудовия договор не е уговорено нещо друго, работодателят има изключителното право без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение, да използва произведението за свои цели, което ползване законът ограничава до обичайната дейност на работодателя. Имуществените правомощия на работодателя в този случай се пораждат по силата на закона, а не по волята на работника, създал произведението, затова изискването на закона произведението да е създадено по трудово правоотношение, трябва да е налице към създаване на произведението, и дори и трудовото правоотношение да е прекратено, работодателят може да продължи да упражнява така придобитите права, включително и правото да търси защита при нарушаването им. Следователно за автора остават неимуществените права и имуществените правомощия за използване на произведението по начини, несвързани с целите на работодателя. Съществуването на практика на ВКС по въпроса, която не се нуждае от промяна или осъвременяване, изключва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение