Определение № 4279 от 28.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2638/2023 г.

Производство по реда на чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Районен съд- Пловдив срещу решение № 1591/29.03.2023 г. на СГС, ГО, ІІ- Д въззивен състав, постановено по в.гр.д. № 11211/2022 г., с което е отменено решение № 7516 от 04.07.2022 г. на СРС, ГО, 55 състав по гр.д №13341/2022г. и вместо него е постановено друго, с което предявените на осн. чл.344, ал.1, т. 1 и чл.344, ал.1, т. 2 КТ искове са уважени, с присъждане на разноски. Твърди, че въззивното решение е нищожно, „алтернативно недопустимо“, както и неправилно поради нарушение на материалния закон. В изложението към жалбата се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1/. „Длъжен ли е работодателят да проведе междинна среща по чл. 163, ал. 2 от Правилника за администрацията в съдилищата и непровеждането на такава среща пречка ли е за законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на работник или служител след края на атестационния период а основание чл. 340а, ал. 6 ЗСВ?“; 2/. „Длъжен ли е работодателят да ангажира дисциплинарната отговорност на работника или служителя при установени нарушения на трудовата дисциплина като предпоставка за законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение след края на атестационния период на основание чл. 340а, ал. 6 ЗСВ?“; 3/. „Задължителен реквизит на атестационния формуляр по чл. 166 от Правилника за администрацията в съдилищата ли е посочването на обосновка за конкретните оценки; Ако да, влече ли липсата а обосновка за поставянето на конкретна оценка в атестационния формуляр незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение на работника или служителя на основание чл. 340а, ал. 6 ЗСВ?“, 4/. „Подлежи ли на съдебен контрол по същество в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда преценката на атестационната комисия за представянето на работник или служител, извършена по реда на чл. 165 и чл. 166 от Правилника за администрацията в съдилищата?“. Навежда основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция доказателствен материал по реда на ГПК, както и да постанови своето решение съобразно приложените и приобщени по делото доказателства?“. С писмения си отговор насрещната страна В. П. изразява становище за недопускане на решението до касационен обжалване и за неоснователност на касационната жалба. За да постанови решението си, СГС, ГО, ІІ- Д въззивен състав е приел, че по предявените искове в тежест на ищеца е да установи съществуването на трудово правоотношение с ответника- работодател, както и че трудовото правоотношение е било прекратено, а в тежест на ответника- да установи законността на уволнението съобразно основанието, на което е извършено и спазване на процедурата за прекратяване, а именно- с писмена заповед с посочено конкретно основание за уволнение, която е подписана от надлежно упълномощен представител на ответника и в съответствие с императивните изисквания на разпоредбите на чл.340а, ал.6 от ЗСВ и чл.161-169 от ПАС. Изложил е че по делото е прието за безспорно, а се установява и от представените по делото писмени доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „призовкар“ при ответника, както и че това трудово правоотношение е прекратено с заповед №72/14.01.2022 г. на председателя на РС- Пловдив на основание чл.340а, ал.6 от ЗСВ- без предизвестие поради получаване от съдебния служител на възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка. Посочил е, че едностранното прекратяване на трудовия договор по реда на специалната норма на чл.340а, ал. 6 от ЗСВ изисква наличието на следните предпоставки, които като съвкупност следва да са били налице към момента на връчване на заповедта за прекратяване, установяването на които е в тежест на ответника, а именно: получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността, прекратяването да бъде извършено в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Счел е, че от събраните по делото писмени доказателства се установява наличието на първите две предпоставки, както правилно е заключил и първостепенният съд. С исковата молба е представен атестационен формуляр на ищцата за периода от 01.12.2020 г. до 30.11.2021 г. с поставена от комисията оценка 5 (слаб 35-30 точки), която е най-ниската възможна съгласно чл.166 от ПАС и с който ищцата се е запознала на 09.12.2021г., а процесната заповед е издадена на 14.01.2022г., в рамките на преклузивния едномесечен срок от получаване на окончателната оценка. Решаващият съд не е споделил доводите на жалбоподателя относно началния момент на преклузивния едномесечен срок, който съгл. на чл.340а, ал.6 от ЗСВ започва да тече от получаване на окончателната оценка. Доколкото след запознаването с атестацията съдебният служител, който не е съгласен с общата оценка, може да подаде пред административния ръководител на съда мотивирано възражение в седемдневен срок от датата на запознаването и подписването на формуляра (чл.168 от ПАС) и административният ръководител на съда се произнася с решение в седемдневен срок от подаване на възражението с окончателно решение (чл.169 от ПАС), е намерил, че окончателната оценка се поставя с решението на административния ръководител, в случая на 21.12.2021г., поради което процесната заповед е издадена в рамките на преклузивния срок по чл.340а, ал.6 от ЗСВ. Приел е обаче, че не е налице третата кумулативно изискуема предпоставка- законосъобразно проведена процедура по оценяване. Позовал се е на разпоредбите на чл.163 и 164 от ПАС, съгл. които атестирането включва два етапа- изготвяне на работен план (от 1 до 31 декември) и изготвяне на оценка и вписване на резултатите в атестационен формуляр (от 1 до 30 ноември), на чл.163, ал.2 ПАС, съгласно който при необходимост комисията провежда междинни срещи със съответния съдебен служител, на чл.164 ПАС, съгл. който при атестирането на всеки съдебен служител се вземат предвид изпълнението на индивидуалния работен план, реализираните изисквания при изпълнение на конкретните служебни задължения, професионалните му умения и спазване принципите на професионалната етика, както и на чл.165 от ПАС, в който са изброени 19 показателя, по които се оценяват съдебните служители, като преди атестирането се определят показателите, по които ще се атестират съдебните служители според заеманата от тях длъжност. В случая на първо място въззивният съд е намерил, че представеният по делото работен план не е индивидуализиран по отношение на ищцата, тъй като въпреки посочването на името и длъжността, в него са формално изброени общи положения от закона, длъжностната характеристика и в т.ІІІ на стр.2- релевантните показатели по чл.165 от ЗСВ. Абсолютно идентичен работен план е съставен и подписан от ищцата на 09.12.2021г.- датата на връчване на атестационния формуляр за предходния период, въз основа на която е издадена процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. На практика т.нар.“работен план“ представлява типова бланка, еднаква за всички служители и длъжности и олицетворява дълбоко формалистичен подход към изискванията на закона, без да е изпълнен с предвиденото в закона съдържание. Не се установявало и с ищцата да е проведена дори една междинна среща на комисията със служителя, като действително законът не задължавал комисията да осъществява такава среща, но предвид твърдените от работодателя недостатъци в работата на ищцата очевидно е била необходима. От друга страна липсвали данни за наложени дисциплинарни наказания на ищцата през периода на атестиране и назад до 2016г. (когато е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, отменено на първа инстанция и по делото не са представени доказателства да е влязло в сила). Констатираният по-горе формализъм се установявал и при изготвянето на атестационния формуляр, като са вписани оценки по приложимите 17 показателя, без да са налице каквито и да било мотиви, обосновка или обяснение за която и да е от оценките. Решението на административния ръководител от 21.12.2021 г. по възражението на ищцата относно поставената и оценка от атестацията също не съдържало мотиви за оценките в атестацията, с изключение на един от показателите- „качествено изпълнение на задълженията“ и то с общи фрази и без конкретика. По останалите показатели изцяло липсвала обосновка за поставяне на конкретната оценка, напр. не ставало ясно защо по показателите „срочно изпълнение на задълженията“, „степен на подготвеност и възможност за работа с информационни технологии“, „взаимоотношения с останалите служители“, „способност за работа в екип“, „конфиденциалност при изпълнение на задълженията“, „спазване на деловия стил на обличане в институцията“ са поставени по 2 точки от 4 възможни, при липса на каквито и да било данни по делото за нарушения на служителя или отклоняване от зададените от работодателя правила. Още по-фрапиращо било поставянето на 1 точка по показателя „усъвършенстване на професионални знания и умения“, тъй като повишаването на квалификацията на служителите е задължение на работодателя съгласно чл.344 от ЗСВ и чл.228а от КТ, вр.чл.359 ЗСВ и по делото липсвали каквито и да било данни на ищцата да е предложено да се включи в организирано от работодателя обучение или курс за квалификация, което да е отказала. В същото време от представения по делото атестационен формуляр било видно, че поставеният от комисията сбор точки е 35- на границата между оценка 5 и оценка 4, като именно разликата от 1 точка давала възможност на работодателя да прекрати трудовото правоотношение по реда на чл.340а, ал.6 от ЗСВ. Приел е, че установените с показанията на свидетелите нарушения на трудовата дисциплина биха могли да са основания за налагане на дисциплинарно наказание, каквито данни липсвали. Ето защо е заключил, че от събраните по делото доказателства и при доказателствена тежест на ответника, не се установява наличието на третата кумулативно изискуема предпоставка за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата по реда на чл.340а, ал.6 от ЗСВ- законосъобразно проведена процедура по оценяване, поради което процесната заповед следва да бъде отменена, като бъде уважен и акцесорният иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ, с присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд., намира че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените от касатора първи и четвърти въпроса, които са от значение за крайния изход на делото и са обусловили решаващите изводи на въззивният съд, поради което и осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл.280 ал.1 ГПК, като е налице и допълнителното основание по см. на чл.280, ал.1, т.3 ГПК доколкото на съда не е известна съдебна практика по прилагането им. На останалите въпроси в изложението съдът ще даде отговор с окончателния си акт. Воден от изложеното, съдът