Определение № 758 от 08.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1354/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 7985/ 25.11.2019 г. по гр.д. № 4306/ 2019 г., с което Софийски градски съд, изменяйки решение № 8578/ 2019 г. по гр.д. № 20 717/ 2017 г. на Софийски районен съд, е уважил осъдителните искове на В. Н. П. срещу Министерство на външните работи за лихвоносни главници, възникнали на основание чл. 150, вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ - възнаграждение за положен труд през почивните дни; чл. 150, вр. чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ – възнаграждение за положен труд през официалните празници и чл. 150, вр. чл. 261 КТ – възнаграждение за положен нощен труд в размерите по обжалваното решение. С определение № 549/ 23.07.2020 г. по настоящото дело е прието, че касационната жалба има допустим предмет само по иска за лихвоносната главница по осъдителния иск по чл. 150, вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ, уважен частично с въззивното решение. Само по него спора за трудово възнаграждение е с цена над 5 000 лв. Прието е, че в останалата част касационната жалба е недопустима. Другите два иска за лихвоносни главници имат самостоятелно основание (правопораждащи факти) – по чл. 262, ал. 1, т. 3 и по чл. 261 КТ, а тяхната цена е под 5 000 лв. В тази част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК). По тях касационната жалба е оставена без разглеждане по същество. С определение № 415/ 26.10.2020 г. по ч.гр.д. № 2918/ 2020 г. Върховния касационен съд, Трето отделение по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК е отменил определение № 549/ 23.07.2020 г. по настоящото дело в частта, с която касационната жалба на МВнР е оставена без разглеждане. Прието е, че искът е един, с правна квалификация по чл. 128, т. 2 КТ - за трудово възнаграждение. Понятията нощен труд, извънреден труд и труд по време на празнични дни са въведени от КТ поради нормативно зададените различни ценови ставки за заплащането на този труд, но се касае за едно и също трудово възнаграждение, което работодателят дължи. Обстоятелството, че полаганият от работника/ служителя труд е през различни периоди или интервали от време, касаещи различната продължителност на работното време през различни периоди от време и за част от тези периоди законодателят е предвидил различно заплащане на труда, не могат да обусловят извод за повече от едно субективно материално право за заплащане на трудово възнаграждение. Касае се за едно вземане за трудово възнаграждение. Искът за реализирането му чрез гражданския процес е един. Неговата цена определя допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК. Делото е върнато на настоящият състав за допълнително определение по чл. 288 ГПК. В постановеното определение по чл. 288 ГПК по настоящото дело са обсъдени трите повдигнати от касатора въпроси според поддържаните от касатора по тях общо и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ: 1. Следва ли да се приеме, че служител в дипломатическа служба, назначен по трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, т. 3 от Закона за дипломатическата служба, с основно задължение по длъжностната характеристика „да дава дежурства по утвърден от началника на отдел „Физическа сигурност“ график като постови в обектите за охрана на МВнР“, изпълнявайки трудовите си задължения при ненормиран работен ден и по установения график за дежурства, се ползва от правата по чл. 261 КТ за заплащане на нощен труд, по чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ за заплащане на труд през почивни дни и по чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ – за заплащане на труд през официалните празници, като се има пред вид разпоредбата на чл. 48, т. 5 от Закона за дипломатическата служба, извън задълженията по ЗДСл. и КТ, е длъжен да изпълнява служебните си задължения и извън установеното работно време, когато важни интереси на службата налагат това? 2. При условие, че изводът за обстоятелството, че ищецът е работил при условията на сумирано изчисляване на работното време, произтича от нормативни разпоредби, следвало ли е съдът да не го разглежда, позовавайки се на преклузията по чл. 133 ГПК, тъй като въпросът не бил своевременно включен в предмета на делото? и 3. При организация на работата на ищеца като „дежурство“ по смисъла на чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2/ 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя, следва ли да се приеме, че на служителят се дължат обезщетения за упражняван от него труд на смени по 12 часа за:нощен труд по смисъла на чл. 140, вр. чл. 261 КТ; труд през почивните дни по смисъла на чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ и труд през официалните празници по смисъла на чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ?. Предпоставките (основанията) за допускане на касационния контрол са обсъдени и отречени по отношение на иска по чл. 150, вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ. След като с определението по чл. 274, ал. 2 ГПК се приема, че с въззивното решение е уважен частично само един иск, по чл. 128, т. 2 КТ, а понятията нощен труд, извънреден труд и труд по време на празнични дни са въведени от КТ поради нормативно зададените различни ценови ставки за заплащането на този труд (т.е. са от значение само за размера на вземането), настоящият състав е длъжен да приеме, че за този иск са изключени сочените основания за допускане на касационния контрол. Това е така, защото: 1) определението по чл. 274, ал. 2 ГПК има задължително действие (арг. от чл. 278, ал. 3 ГПК); 2) с определението по чл. 288 ГПК предпоставките (основанията) за допускане на касационния контрол са били обсъдени и отречени спрямо иска по чл. 150, вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ, възприет неправилно като единственият частично уважен от въззивния съд, за който касационната жалба е допустима; 3) първият и третият от повдигнатите въпроси (материално-правни) са все за установяване на основанието на иска по чл. 128, т. 2 ГПК; 4) вторият въпрос (процесуално-правен) е за допуснато съществено процесуално нарушение (по чл. 133 ГПК) при разглеждането на този единствен иск и 5) касаторът не е повдигнал други правни въпроси и не се е позовавал на предпоставките по чл. 280, ал. 2 ГПК по отношение на различните нормативно определени ценови ставки за заплащането на нощния труд и за труда по време на официалните празници (за размера на единствения иск). При тези мотиви, съдът