Определение № 83 от 07.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2612/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Д.”АД, гр. Русе срещу решение № 894/13.04.2018г., постановено по т.д.№ 4502/2017г. от Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 1043/01.06.2017г. по т.д.№ 8128/2016г. на Софийски градски съд и е обявена относителната недействителност на прихващане на основание П..8 от ПЗР на ЗИД ЗБН (ДВ бр. 22 от 13.03.2018г. в сила от 16.03.2018г.) във връзка с чл.59, ал.5 ЗБН, извършено от „Д.” АД с изявление за прихващане вх.№ 10319 от 31.10.2014г. до „Корпоративна търговска банка” АД за сумата от 500000 лв., придобито вземане с договор от 30.10.2014г. между „И. - Световен търговски център София” АД и „Д.” АД, за което е уведомена на същата дата и банката, по силата на който „И. - Световен търговски център София” АД е прехвърлило на „Д.” АД вземане от „КТБ” АД, произтичащо от договор за индивидуален срочен депозит от 03.06.2014г. с „КТБ” АД със задължение на „Д.” АД по договор за банков кредит от 14.12.2006г. с дължима главница към 31.10.2014г. в размер на 19100000 лв., частично до размер на погасяване 500000 лв. с вземания на същото дружество към „КТБ” АД, придобити на основание гореописания договор за прехвърляне на вземания от 30.10.2014г. с изключение на частта, която „Д.” АД би получил при разпределение на осребреното имущество, по иска на „Апокалия” ЕООД срещу „Д.” АД и „КТБ” АД /н./. С определение № 80/08.05.2019г. производството по делото бе спряно до приключване на конституционно дело № 11/2018г. на Конституционния съд на Република България. С определение № 112/10.06.2019г. производството по делото бе възобновено с оглед произнасянето на Конституционния съд и спряно на основание чл.292 ГПК до приключване на тълк.д.№ 1/2019г. на ОСТК на ВКС. С Тълкувателно решение № 1/2019г. от 20.12.2019г. ОСТК на ВКС се произнесе по тълк.д.№ 2/2019г., поради което са налице предпоставките по чл.230 ГПК за възобновяване на делото. Касаторът поддържа, че решението е недопустимо и неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2, т.3 и ал.2, предл.2 и предл.3 ГПК. Ответникът „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, гр. София, чрез синдиците А. Д. и К. М. оспорва жалбата. Ответникът „Апокалия“ ЕООД, гр. София не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът по иска „Апокалия“ ЕООД е кредитор на „Корпоративна търговска банка“ АД/н./ за вземане в размер на 5000 лв., придобито по договор за цесия от 27.10.2016г., сключен с П. Иванова М., което е част от вземането на цедента, включено в списъка по чл.66, ал.7, т.3 ЗБН. Ответникът по иска – настоящ касатор „Д.“ АД е сключил на 14.12.2006г. договор за банков кредит, по силата на който „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ му е предоставила сумата от 1000000 лв. С няколко анекса договорът е променен относно размера на предоставената сума и срока за погасяване, а според последните изменения уговорката е усвоената сума да не надвишава като експозиция сумата от 29890000 лв. и срокът за погасяване е определен на 05.01.2015г. Задълженията на кредитополучателя към 30.10.2014г. са били в размер на 19100000 лв. главница, както и лихви – различни суми според счетоводните записвания при „КТБ“ АД и при „Д.“ АД. На 30.10.2014г. „И. световен търговски център София“ АД е уведомил „КТБ“ АД, че е прехвърлил на „Д.“ АД две свои вземания от 100000 лв. и от 400000 лв., депозирани по сметки в банката. На 31.10.2014г. „Д.“ АД е отправил изявление до квесторите на „КТБ“ АД, че е придобил вземане в размер на 500000 лв. от „И. световен търговски център“ АД по същите сметки и е заявил, че прихваща задълженията си към банката по договора за кредит от 14.12.2006г. предсрочно частично за главница в размер на 500000 лв. По делото не е направено оспорване, че вземанията, които е придобил „Д.“ АД от „И. световен и търговски център София“ АД са включени в одобрения списък по чл.67 ЗБН. С решение № 664/22.04.2015г. по т.д.№ 7549/2014г. на СГС е открито производство по несъстоятелност, а с решение № 1443/03.07.2015г. по т.д.№ 2216/2015г. на САС е определена началната дата на неплатежоспособност на банката – 20.06.2014г. От правна страна по предявения иск за обявяване на относителна недействителност на извършеното прихващане от „Д.“ АД с писмото от 31.10.2014г. съставът на апелативния съд е приел, че двете вземания са ликвидни и изискуеми. По отношение на изменението на нормата на чл.59, ал.5 ЗБН към момента на извършеното възражение за прихващане е била в сила редакцията й според ДВ бр.59/21.07.2016г., която е приложена от първоинстанционния съд. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е съобразил действието на П..8 от ПЗР на ЗИДЗБН ( ДВ бр.22/13.03.2018г.), съгласно който чл.59, ал.5 ЗБН в редакция ДВ бр.98/28.11.2014г. се прилага от 20.06.2014г. и следователно за прихващания, извършени след 20.06.2014г. Изложени са съображения, че с изменението на закона с П..8 не се придава обратно действие на закона. Целта на иска за обявяване на относителна недействителност на прихващане е да се преодолее поставянето на получилия удовлетворение чрез прихващането кредитор в по-добро положение (преференция) в сравнение с това, което той би получил при разпределение имуществото на длъжника по реда на чл.94 ЗБН. При съобразяване на принципа на правната сигурност според Директива 2001/24/ЕО на ЕП и на Съвета от 04.04.2001г. относно оздравяване и ликвидация на кредитни институции решаващият състав е приел, че с П..8 на ПЗР на ЗИДЗБН се дава нова правна уредба на вече възникнали факти, като нормата се прилага в бъдеще и по отношение на тези факти законодателят е придал определено правно значение с новия закон. Нормата не създава привилегия за един или за част от субектите – участници в процеса, тъй като действието на решението за откриване на производство по несъстоятелност е по отношение на всички лица. Основен принцип в производството по несъстоятелност е справедливото удовлетворение на всички кредитори и с нормата не се създава преимущество за длъжника или за кредиторите. Законодателят е преуредил фактите след откриване на производството по несъстоятелност и е приел, че всяко прихващане след началната дата на неплатежоспособност на банката е относително недействително. Преуреждането е по изключение и неговата цел е попълване на масата на несъстоятелността. По същите съображения е приет за неоснователен и доводът за нарушаване на правото на справедлив процес според чл.47 от Х. за основните права. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се е позовал на вероятна недопустимост на въззивното решение, тъй като в производството по делото не са били конституирани като страна синдиците на банката и Софийският апелативен съд се е произнесъл по недопустима въззивна жалба, подадена от ответник по делото, след като с първоинстанционното решение предявеният иск е бил отхвърлен. Същите доводи са въведени и като процесуални въпроси от значение за правилността на решение и искането е да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК противоречие с актове на Конституционния съд на Република България и на Съда на Европейския съюз е въведено по въпросите: „Коя е приложимата редакция на чл.59, ал.5 ЗБН към прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на нормата с П..9 от ЗИДЗДБРБ за 2014г. (обн.ДВ бр.98/2014г., в сила от 28.11.2014г.) и П..8 от ПЗР на ЗИДЗБН (обн.ДВ бр.22/2018г., в сила от 16.03.2018г.)?“ и „Длъжен ли е съдът, след датата на прихващането, да съобразява в производството по чл.59, ал.5 ЗБН изменение на тази норма, без да й е придадено обратно действие?“. На основание чл.280, ал.1, т.3 са поставени въпросите: 1.“Длъжен ли е съдът служебно да конституира синдиците на несъстоятелната банка като съищец в производството по чл.59, ал.5 ЗБН, когато този иск е предявен от кредитор на банката?“; 2.“Допустимо ли е решението на съда, ако не е конституирал синдиците на несъстоятелната банка като съищец в производството по чл.59, ал.5 ЗБН, когато този иск е предявен от кредитор на банката?“; 3.“Допустима ли е въззивна жалба, подадена от ответник в производството по чл.59, ал.3 ЗБН, искът срещу който е отхвърлен изцяло с решението на първата инстанция?“; 4.“Коя е приложимата редакция на чл.59, ал.5 ЗБН към прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на нормата с П..9 от ЗИДЗДБРБ за 2014г. (обн.ДВ бр.98/2014г., в сила от 28.11.2014г.) и П..8 от ПЗР на ЗИДЗБН (обн.ДВ бр.22/2018г., в сила от 16.03.2018г.)?“ и 5. „Длъжен ли е съдът, след датата на прихващането, да съобразява в производството по чл.59, ал.5 ЗБН изменение на тази норма, без да й е придадено обратно действие?“. Основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е мотивирано с неправилното приложение на редакцията на нормата на чл.59, ал.5 ЗБН след изменението с П..8 от ПЗР на ЗИДЗБН и с произнасянето по недопустима жалба. Настоящият състав на ВКС намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване. Въведените основания за недопустимост на въззивното решение по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК съвпадат с един от доводите, посочени като сочещи на очевидна неправилност на решението по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК и със заявените по реда начл.280, ал.1, т.3 ГПК първи, втори и трети въпроси. С Тълкувателно решение № 1/2019г. от 20.12.2019г. ОСТК на ВКС прие, че в производството по предявени искове по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН надлежни страни са синдикът на обявената в несъстоятелност банка и извършилият прихващането кредитор, но не и банката като самостоятелен правен субект в процесуалното й качество на ответник по иска. В случая разгледаният иск по чл.59, ал.5 ЗБН е предявен от кредитор на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ срещу направилия изявление за прихващане кредитор на банката – „Д.“ АД. С определение от 29.11.2016г. първоинстанционният Софийски градски съд е конституирал като втори наред с първоначалния ответник по делото „Корпоративна търговска банка“АД /н./. С първоинстанционното решение искът е отхвърлен. Въззивното производство е образувано по жалба на „Корпоративна търговска банка“АД /н./, представлявана от синдиците и решението е постановено по отношение на банката като ответник по предявения иск. С оглед на посочените обстоятелства и приетото разрешение по ТР № 1/2019г. на ОСТК на ВКС решението на Софийски апелативен съд следва да се допусне до касационно обжалване за проверка вероятната му недопустимост. Останалите заявени от касатора въпроси представляват и основания за касационно обжалване по чл.281 ГПК, като по същите съставът на ВКС ще се произнесе при преценката за допустимост на въззивното решение с акта по чл.290 ГПК. На основание чл.59, ал.7 ЗБН съдът не определя предварителна държавна такса за касационното производство. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд