Определение № 2781 от 06.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 806/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. Р. Р.- Г., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й по делото адв. Б. Бойкински, против Решение №382 от 27.11.2023г. по в. гр. д. №656/2023г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора, с което е потвърдено Решение №607 от 30.06.2023г. по гр. д. №102/2023г. по описа на Районен съд- Стара Загора, с което са били отхвърлени предявените от З. Р. Р.- Г., ЕГН [ЕГН], против Средно училище /СУ/ „Х. Б.“- [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със Заповед №161 от 02.11.2022г., издадена от директора на Средно училище „Х. Б.“- [населено място], на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ /съкращаване на щата/, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „учител, общообразователен учебен предмет, прогимназиален етап“, учител по история и цивилизации в СУ „Х. Б.“- [населено място], и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа в резултат на уволнението за периода от 07.11.2022г. до 07.04.2022г. в размер на 6804 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторката се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Средно училище /СУ/ „Х. Б.“- [населено място], [улица], представлявано от директора А. Н. Б., чрез пълномощника му по делото адв. В. Е., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че със Заповед № 615/12.09.22г. на директора на СУ „Х. Б.“- [населено място] е била съкратена 1 щатна бройка за длъжността „учител по история и цивилизации в прогимназиален етап на основното образование“, считано от 15.09.22г. Съгласно утвърденото щатно разписание на длъжностите в СУ „Х. Б.“ към 15.09.2022г. за длъжността „учител по история и цивилизации“ e предвидено 1 брой щатно място, поради което въззивният съд е приел, че е налице реално съкращаване на една щатна бройка за длъжността „учител по история и цивилизации“. Към посочената дата в училището на длъжността „учител по история и цивилизации“ са били назначени двама учители: ищцата З. Р. Р.- Г. и Т. С. Т.. Със Заповед № 45/26.09.2022г. и Заповед № 48/26.09.2022г. директорът на СУ „Х. Б.“ е назначил 3- членна комисия, която да изготви критерии за подбор на учители при съкращаване на щата или намаляване обема на работа в училището и да изготви протокол за извършения подбор за съкращаване на учител по история и цивилизации в прогимназиален етап. Назначената от директора комисия е извършила подбор между учителите, заемащи длъжността „учител по история и цивилизации“ в училището по определените от нея критерии- 1.професионална квалификация, включваща т.1.1- степен на образование, т.1.2- придобита степен на професионална квалификация, и т.1.3- трудов стаж на длъжността учител по история и цивилизация; 2. качество и умения за изпълнение на служебните задължения и работа; и 3. закрила при уволнение. Ищцата З. Р. Р.- Г. е получила общо 4 точки по отделните критерии, а Т. С. Т.- 12 точки. Съдът е извършил проверка на поставените от комисията оценки по отделните критерий и е приел, че подборът е бил извършен при спазване на разпоредбата на чл.329 от КТ. По подкритерий 1.1 ищцата е получила 2т., тъй като е с висше образование, степен бакалавър, по специалността „български език и история“, а другият преподавател Т. Т. е получила 3т., тъй като е с две висши образования- степен бакалавър по специалността „български език и история“ и степен магистър по специалността „психология“. По подкритерий 1.2 Т. Т. е получила 3т., тъй като има пета професионално- квалификационна степен /ПКС/ от м.септември 2021г., а ищцата не е получила точки, тъй като към датата на извършване на подбора не е представила в училището доказателства за придобита ПКС. По подкритерий 1.3 ищцата е получила 1т. при трудов стаж на длъжността „учител по история и цивилизация“ от 1 г. 0 м. 12 дни, а Т. Т.- 3т. при трудов стаж на същата длъжност - 5г. 11 м. 16 дни. По критерия качество и умения за изпълнение на служебните задължения и работа комисията е приела преценката да се извърши съгласно картите за самооценка и оценка по Националната програма „Диференцирано заплащане“ по показатели и критерии за СУ „Х. Б.“ за учебната 2021/2022г. Съдът е приел, че използването на посочените карти е допустимо за целите на подбора по чл.329 от КТ, тъй като критериите в тях, заложени от МОН, имат отношение към професионалните и делови качества на учителите и към организацията и провеждането на учебния процес, за което се е позовал и на формираната в същия смисъл практика на ВКС. Съгласно посочената карта ищцата е оценена с 51 точки, а Т. Т.- с 68 точки, за които резултати при подбора ищцата е получила 1т., а Т. Т.- 3т. По отношение на последния критерий при подбора- закрила при уволнение, съдът е приел, че същият не е сред предвидените в закона, но тъй като и двамата учители са оценени с 0 т., то включването му не прави подбора незаконен. Предвид получения по- малък брой точки при извършения подбор по законовите критерии, предвидени в чл.329 от КТ, съдът е приел, че работодателят правилно и в съответствие с посочената разпоредба е прекратил трудовото правоотношение на ищцата, като правото му на подбор е законосъобразно упражнено. Счел е за неоснователно възражението й, че се ползва с предварителна закрила при уволнение съгласно чл.333, ал.3 от КТ в качеството й на секретар на синдикалната организация на Синдиката на българските учители към КНСБ в училището, тъй като от събраните по делото доказателства е установил, че е била освободена от длъжността „секретар“ на синдикалната организация на 20.10.2021г. Изложил е и съображения, че даже и да се приеме, че ищцата не е била освободена по установения ред от длъжността „секретар“, в какъвто смисъл са изложените от нея възражения, то доколкото не е била избрана за единствен секретар на организацията и не е изпълнявала най- съществените функции на секретар, съгласно практиката на ВКС и §1, т.6 от ДР на КТ не може да се ползва от закрилата по чл.333, ал.3 от КТ. Счел е за неоснователни и доводите й, че уволнението й е извършено в нарушение на чл.333, ал.4 от КТ без предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието съгласно предвиденото в колективния трудов договор, тъй като с протокол от 03.10.2022г. синдикалната организация е дала съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, за което работодателят е бил уведомен от председателя на синдикалната организация. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторката излага доводи за наличието на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите за критериите за извършване на подбора, наличието на предварително съгласие от съответния синдикален орган в предприятието за уволнението на ищцата, и за наличието на предварителна закрила съгласно чл.333, ал.3 от КТ за уволнението й като секретар на синдикалната организация в училището. Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Първият въпрос в изложението- за критериите при извършване на подбора, е свързан с доводите на касаторката в касационната жалба и изложението, че сред критериите за подбор е имало такъв, който не е предвиден в закона, а именно- „закрила при уволнение“, както и че не е имало предварително изготвена оценъчна скала, от която комисията за подбора да се ръководи. Въпросът е бил предмет на разглеждане от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение и е от значение за изхода на спора, поради което по отношение на него е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице обаче допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като същият не е бил разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно формираната практика на ВКС /Решение № 240 от 21.05.2012г. по гр. д. № 936/2011г., IV г. о.; Решение № 536 от 03.08.2010 г. по гр. д. №336/2009 г., ІІІ г. о.; Решение № 274 от 16.03.2016г. по гр.д. №5031/2015г., IV г. о.; Решение №109 от 21.05.2013г. по гр.д. №1756/2011г., ІV г.о.; Решение №52 от 06.03.2015 г. по гр. д. № 3627/2014г., IV г. о.; Решение № 128 от 01.08.2017г. по гр. д. №2903/2016г., IV г. о.; Решение № 107 от 18.02.2010г. по гр. д. №3293/2008 г., IV г. о.; Решение № 322 от 28.06.2011г. по гр. д. №725/2010 г., IV г. о.; Решение № 616 от 15.10.2009г. по гр.д.№ 1327/ 2009 г., ІІІ г.о., Решение № 525 от 21.06.2010г. по гр.д.№ 1446/2009 г., ІV г.о., Решение № 187 от 15.03.2010 г. по гр.д.№ 3912/ 2008 г., ІV г.о., и др./ работодателят разполага с правото да въвежда конкретни критерии за подбор във връзка с особеностите на работата, стига те да са съобразени с императивно установените в чл. 329, ал. 1 от КТ два критерия: по-висока квалификация и по-добро изпълнение на работата. Целта на подбора е на работа да останат тези работници, които по-пълно отговарят на законово установените критерии- ниво на изпълнение на трудовите задължения и професионална квалификация. Работодателят е длъжен да проведе подбора съобразно нормативно регламентираните критерии, но каква относителна тежест ще отдаде на всеки от критериите с оглед спецификата на всяко производство или служба, респ. с оглед значението им за конкретната дейност, която работникът изпълнява, е въпрос на негова преценка. Преценката по кои показатели да бъде извършен подборът за всяка специфична дейност е предоставена изцяло на работодателя и не може да бъде контролирана от съда. Съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника.Съдът проверява извършен ли е подбор, включени ли са в подбора всички необходими участници, приложени ли са законовите критерии и основават ли се приетите оценки по отделните показатели на действителни качества на работника. В случая обжалваното решение съответства на посочената практика. Въззивният съд е установил, че със своя заповед директорът на СУ „Х. Б.“ е назначил комисия, на която е възложил да изготви критериите за подбор при съкращаване на една щатна бройка за учител по история и цивилизации в прогимназиален етап, като комисията е изготвила същите, като е приела и относителната тежест на всеки от отделните критерии и подкритерии, оценена със съответните точки. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е извършил проверка за съответствието на поставените от комисията оценки във вид на точки по приетите от нея критерии с действително следващите се такива съобразно установените по делото факти за професионалната квалификация и нивото на изпълнение на работата на двете участнички в подбора. Възраженията на ищцата, че сред включените критерий е имало такъв, който не е предвиден в закона, а именно- „закрила при уволнение“, в случая не са от значение за изхода на спора, тъй като по този критерий никоя от двете учителки, между които е извършен подборът, не е получила точки и той не се е отразил по никакъв начин на крайния резултат от подбора. Предвид горното липсва противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС, включително цитираната такава в изложението, която е в същия смисъл. Вторият въпрос в изложението- за наличието на предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието за уволнението на ищцата, е решен от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2013 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГК на ВКС предварителното съгласие за уволнението по чл. 333, ал. 4 КТ се дава от съответния синдикален орган в предприятието, с което работникът или служителят е в трудово правоотношение. Статутът на синдикалния орган в предприятието, като наименование, структура, численост, функции, местоположение в йерархията на синдикалната организация и пр. е уреден с устава на синдикалната организация. Валидно е даденото предварително съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ, което изразява волята на колективния синдикален орган в предприятието във връзка с уволнението на конкретен работник или служител. Решението за даване на съгласие по чл. 333, ал. 4 от КТ се взема от колективния синдикален орган по предвиден с устава на синдикалната организация ред. Писменото уведомление на работодателя за взетото от колективния орган решение може да бъде направено еднолично от председателя на синдикалния орган с удостоверителен документ, изразяващ волята на колективния орган, съгласно легалния израз на закона в чл. 333, ал. 4 от КТ. В същия смисъл са и цитираните от касаторката в изложението решения на ВКС по реда на чл.290 от ГПК. В случая въззивният съд е приел, че на свое заседание, проведено на 03.10.2022г., синдикалната организация на Синдиката на българските учители към КНСБ в училището е взела решение за даване на съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, за което работодателят е бил уведомен на 04.10.2022г. от председателя на синдикалната организация със съответното писмо. Съдът е приел в съответствие с представения по делото устав на Синдиката на българските учители към КНСБ, че събранието на членовете на синдикалната организация в училището е компетентния да вземе решението за даване на съгласие орган, поради което взетото решение е редовно и поражда целените с него правни последици. Предвид горното не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочения въпрос. Не може да бъде допуснато касационно обжалване и по третия въпрос от изложението- за това дали ищцата се е ползвала с предварителната закрила при уволнение по чл.333, ал.4 от КТ. В обжалваното решение съдът е установил от фактическа страна, че ищцата е била избрана за секретар на синдикалната организация на 08.10.2021г. и освободена като такава на 20.10.2021г., поради което към датата на прекратяване на трудовото й правоотношение не е имала това качество и не се е ползвала с предварителната закрила при уволнение по чл.333, ал.3 от КТ. В допълнение към това съдът е изложил и съображения, че с посочената закрила съгласно практиката на ВКС се ползва само един секретар на синдикалната организация, който изпълнява най- съществените функции, а в случая ищцата не е била избрана за единствен секретар и не е изпълнявала такива функции, поради което и на това основание не може да се ползва от закрилата по чл.333, ал.3 от КТ. Развитите в касационната жалба и изложението доводи по този пункт се отнасят само до първата част от съображенията на съда, като се оспорват изводите му, че ищцата е била освободена като секретар на синдикалната организация. При това положение следва да се приеме, че въпросът се отнася до правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и преценката на събраните по делото доказателства, поради което и съобразно разясненията, дадени в мотивите по т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009г., по така поставения въпрос не е налице общото основание на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. По така изложените съображения обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. С оглед изхода на делото в полза на ответната страна по жалбата следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 990 лв. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,