Определение № 5533 от 29.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1892/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. И. А. срещу решение №.189/21.12.23 на АС Бургас, с което е потвърдено решение №.832/14.07.23 по г.д.№.782/22 на ОС Бургас за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.67 СК за унищожаване поради заплаха, евентуално поради измама, на извършено от него припознаване на детето К.-С. Т. А., родена на ... ... ... от майка Е. А. С.. Ответните страни Е. А. С. и К.-С. Т. А. /чрез законния си представител Е.С./ оспорват жалбата; претендират разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, в това число чрез препращане към мотивите на първоинстанционното на основание чл.272 ГПК, че ищецът е съставил и подписал декларация с нотариална заверка на подписа от 22.01.22г., с която е декларирал, че извършва припознаване на детето, което ще се роди през месец януари 2022г. /термин на раждане 23.01.22/ от майка Е. А. С.; последната е родила на ... ... ... дете К.-С.; в съставен акт за раждане №..../... от ... ... ... като баща на детето е вписан ищецът; вероятността същият да е биологичен баща е 0.99999999997417 при гранични стойности от 0 до 1, като тези данни осигуряват убедително доказателство, че Т. А. е биологичен баща на К.-С. Т. А. /съдебно-медицинска експертиза/. От събраните доказателства не се установява извършването на деяние от страна на ответницата, което да позволява да бъде квалифицирано като заплашване /няма основание да се приеме, че тя изобщо със свои действия е отправяла заплаха към ищеца, вкл. и такава, която да предизвика у него основателен страх, който да го мотивира да извърши припознаването в отклонение на нормалния процес на формиране на волята-установяването на това обстоятелство е в негова тежест и той не ангажира годни доказателства - показанията на единствения доведен от Т.А. свидетел не възпроизвеждат негови преки впечатления или лични възприятия за факти и обстоятелства, които да са настъпили и да имат значение за предявеното основание за унищожаемост на припознаването, а обстоятелствата по исковата молба се опровергават от показанията на свидетелката на ответницата, ценени при условията на чл.172 ГПК/. Не се установява и наличието на погрешна субективна представа, че припознаваното дете произхожда от ищеца, както и същата да се дължи на измамливи действия на ответницата, които да са го мотивирали да извърши припознаване; от съществено значение е и обстоятелството, преценено и с оглед интересите на детето, че произходът на същото, установен с акта на припознаването, съвпада изцяло и напълно с биологичния му произход. Във връзка с оплакванията, че първоинстанционният съд е разгледал и решил спора без да осигури на ищеца възможност да ангажира поисканите от него гласни доказателства и че същият е бил препятстван да оспори заключението на ДНК-експертизата, като е поискал да бъде допуснато събиране на доказателства във въззивното производство, е отразено, че тези доказателствени искания са били отхвърлени поради настъпила преклузия по смисъла на чл.266 ал.1 ГПК и липсата на основания по чл.266 ал.3 ГПК за допускането им. Същевременно апелативният съд е намерил за неоснователни доводите, че ДНК експертизата е изготвена от некомпетентно вещо лице и при нарушения на процедурата по вземане на пробите. По горните съображения първоинстанционното решение е потвърдено. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с общия въпрос относно приложението на разпоредбата на чл.266 ал.3 ГПК и с оглед въпроси, касаещи хипотези, при които е допустимо приемане на нова експертиза и преразпит на вещо лице, респективно разпит на свидетели пред въззивната инстанция. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по общия въпрос относно приложението на чл.266 ал.3 ГПК. Във връзка със същия вече е формирана практика на ВКС, съгласно която с разпоредбата на чл.266 ал.3 ГПК е осигурена процесуална възможност за страните в гражданския процес да поискат от въззивната инстанция да събере във въззивното производство нови доказателства, които са от значение за спора, но не са били допуснати от първата инстанция поради процесуални нарушения; допускането на доказателствата предполага кумулативното наличие на две предпоставки - доказателствата да са поискани от страната в рамките на предвидените за това преклузивни срокове и отказът на първоинстанционния съд да ги приобщи към делото да не е съобразен с правилата на процесуалния закон; при сезиране с искане във въззивната жалба за допускане на нови доказателства при условията на чл.266 ал.3 ГПК за въззивния съд възниква задължение да се произнесе с определение по чл.267 ГПК за допускане или недопускане на доказателствата в зависимост от преценката дали са осъществени предпоставките на чл.266 ал.3 ГПК и дали исканите доказателства са допустими, относими и необходими за правилното решаване на спора /реш.№.72/9.07.12 по т.д.№.398/11, II ТО, реш.№.129/6.03.17 по г.д.№. 4579/ 15, II ГО, и др./. Касационното обжалване по горния въпрос се допуска за проверка съобразяването на установената практика при процедирането на въззивния съд, а останалите въпроси ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество. На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 25лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,