Решение № 414 от 3.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 200/2010 г.

Решение № 414 от 3.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 200/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, ал. 1 ГПК (отм.).

Р. С. Д. е подал касационна жалба срещу решение № 382 от 24.07.2006 г. по гр. д. № 502 от 2006 г. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 267 от 13.04.2006 г. по гр. д. № 207 от 2006 г. на В. районен съд. Касационната жалба е насочена и срещу допълнително постановеното решение № 202 от 21.12.2009 г., с което исковете до 5 001 лв. са отхвърлени изцяло. В жалбата прави оплакване за неправилност на решението като постановено в нарушение на съществени процесуалните правила и противоречие с материалния закон. Подържа, че касираното решение е противоконституционно защото е постановено в нарушение на чл. 5, ал. 4 и чл. 48, ал. 1 и 5 от Конституцията и Конвенция № 95 от 1949 г. за закрила на работната заплата. Твърди, че не е зачетено спирането на давността във връзка с производството по несъстоятелност, което в последствие е прекратено поради изготвяне на оздравителен план. Изразява разбиране, че тригодишният давностен срок е започнал да тече от 1.03.2003 г. когато е прекратено производството и срещу дружеството са могли да се предявяват искове, а исковата молба е подадена на 31.01.2006 г. Навежда доводи за процесуална неправилност, субсумирана в хипотезата на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), тъй като не са съобразени доводите и възраженията на касатора.

Ответника "В" А., гр. В. не е взел становище.

Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното:

Касационната жалба допустима, защото е подадена от надлежна страна срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК.

С определение № 132 от 10.04.2008 г. по гр. д. № 147 от 2008 г. на петчленен състав на ВКС е приета, че касационната жалба е допустима с оглед цената на предявените в обективно съединение искове за парични вземания, произходящи от прекратено трудово правоотношение, за които в съдебно заседание от 7.07.2006 г. е заявил, че са с цена 5 001 лева.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Видинския окръжен съд е отхвърлил предявените в обективно съединение от касатора срещу "В" А. искове както следва:

• по чл. 128 от КТ за сумата 350 лв. за периода от 1.06.2001 г. до 17.08.2001 г.;

• сумата 180 лв. обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ;

• сумата 180 лв. обезщетение по чл. 220 КТ;

• сумата 130 лв. по чл. 224 КТ, ведно със законната лихва върху сумата, до окончателното й изплащане.

В мотивите си В. окръжен съд макар и не изрично е намерил, че посочените суми се дължат, но са погасени по давност, тъй като давността е започнала да тече от 17.08.2001 г. и понеже е тригодишна е изтекла значително преди предявяване на иска. Счита, че давността не е прекъсната с производството по несъстоятелност защото съобразно чл. 668 и чл. 695 от Търговския закон касатора не ги е заявил в производството по несъстоятелност.

Вземането е станало изискуемо за всички суми на 17.08.2001 г., когато е прекратено трудовото правоотношение и е настъпил падежа на задължението, а претенцията е предявена след изтичането на тригодишния давностен срок - чл. 358, ал. 2, т. 2 от Кодекса на труда вр. с чл. 111, б. "б" ЗЗД. Давността е започнала да тече от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено, а този момент е прекратяването на трудовия договор. Разпоредбата на чл. 358, ал. 2, т. 2 от Кодекса на труда е категорична, че при парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. За всички предявени искове давността е започнала да тече от последният момент, в който вземането е станало изискуемо, а това както се каза по-горе е датата на прекратяването на трудовия договор.

Обстоятелството, че е заведено дело за несъстоятелност срещу ответника- работодател е от значение, но не прекъсва давността защото с разпоредбата на чл. 625 от Търговския закон се предвижда, че давността спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност, включително и за присъединилите се кредитори. Касатора не е заявил вземането си и не може да се ползва със статута на присъединил се кредитор. Претендираните вземания са възникнали в хода на производството по несъстоятелност и са " нововъзникнали" вземания, които са могли да бъдат предявени било пред синдика, било пред съда по несъстоятелността. Оздравителният план не разпростира преобразуващото си действие върху тези вземания, поради което те не са преклудирани. След приключването на производството по реда на чл. 707, ал. 1 от Търговския закон тези вземания са могли да се търсят по общия исков ред и иска е предявен. За тях обаче давността не е била спряна, нито прекъсната. Правилно окръжният съд е посочил, че по отношение на тези притезания се прилагат общите принципи, предвидени в чл. 116 ЗЗД и понеже се касае до вземания, които се погасяват с тригодишна давност са погасени по давност. Падежа на тези задължения е датата на прекратяването на трудовия договор.

С оглед съвпадението на изводите на въззивният и касационният съд за неоснователност на иска, поради изтекла погасителна давност решението следва да се потвърди и ВКС следва да остави в сила касираното решение.

По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.