Определение № 524 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 25/2013 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. В. В. чрез адв. С. Д. от АК София срещу въззивно решение, постановено от Софийски градски съд на 27.06.2012 г. по гр.д. № 4971/2012 г. Излага доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост. Насрещната страна Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” на МВР, представлявана от директора главен комисар Н. С. Н., действащ чрез главен юрисконсулт Е. Р. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Въззивният съд, като е потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд е уважил претенциите на Н. С. Н.. За да постанови този резултат съдът приел, че уволнението на Н. е законосъобразно на посоченото в заповедта основание – поради закриване на предприятието. Н. е работил по трудово правоотношение в М. на извънредните ситуации, а то е закрито с Решение на НС. Министерството на вътрешните работи не е правоприемник на трудовите правоотношения на служителите в закритото министерство, изпълняващи функции, свързани със защита при бедствия и осигуряване на гражданите на достъп до службите за спешно реагиране. Съдът е приел, че пар. 63 ДР ЗМВР не води на друг извод, като се е позовал на чл. 179, ал. 1, т. 4 и ал. 3 ЗМВР, според който служителите от закритото министерство при кандидатстването им да бъдат назначени в МВР се ползват с предимство. Направено е заключение, че трудовото правоотношение с Министерството на извънредните ситуации не преминава автоматично към МВР. Съдът, също така намерил, че заповедта за уволнение на Н. е издадена от лице, разполагащо с работодателска компетентност, а именно от председателя на комисия за уреждане на правоотношенията във връзка със закриването на Министерството на извънредните ситуации, създадена с ПМС № 190/30.07.2009 г. В изложението към касационната жалба е повдигнат материалноправния въпрос за компетентността на председателя на комисия за уреждане на правоотношенията във връзка със закриването на Министерството на извънредните ситуации, създадена с ПМС № 190/30.07.2009 г. за прекратяване на трудови правоотношения със закритото министерсво след приемане на измененията със ЗИД ЗМВР обн. ДВ бр. 93/24.11.2009 г. Въпросът е от значение за постановения резултат, доколкото е във връзка с тълкуване на чл. 4, ал. 1 от ПМС 190/2009 г. и разрешението на съда по материалноправния спор. Разглеждането на правния проблем е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Вторият материалноправен въпрос, уточнен от състава на Върховния касационен съд е за тълкуване на пар. 63 ДР ЗМВР във връзка с приложението на чл. 123 КТ и чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ. Този въпрос също е от значение за постановения резултат, защото в цитираната разпоредба на ЗМВР Министерството на вътрешните работи е определено като правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на Министерството на извънредните ситуации. Приложените от касатора съдебни решения по тълкуването на чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ не са постановени по аналогични казуси, поради което и не могат да бъдат основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Налице е евентуално поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Разглеждането на правния проблем е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Мотивиран от горното, съдът