Определение от 25.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10697/2024 г.

Производството е по реда на чл.190 от Администартивно-процесуалния кодекс. Производството по делото е образувано по жалба на Сдружение „Асоциация на индустриалния капитал в България“, ЕИК 121442528, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Тракия“ № 15, представлявано от председателя на Управителния Съвет В. Велев, против Постановление № 359 на Министерския съвет от 23.10.2024г. на Министерския съвет на Репулика България за определяне размера на минималната работна заплата за страната, обн., ДВ, бр. 90 от 25.10.2024г. По делото е постъпило искане от 12.11.2024г. /л.206 и сл. от делото/ от жалбоподателя Сдружение „Асоциация на индустриалния капитал в България“, ЕИК 121442528, за спиране на действието на оспореното постановление. Излагат се аргументи, че за сдружението съществува правен интерес да направи искане за спиране на действието на подзаконовия нормативен акт. Аргументите на жалбоподателя за спиране са обосновани както следва: 1. На първо място се посочва, че ако не бъде спряно действието на подзаконовия нормативен акт, той ще произведе предвиденото в него действие по увеличение на минималната работна заплата считано от 01.01.2025г., като това действие ще бъде неотменимо, независимо от това какъв ще бъде изхода на делото по оспорването му. Изложеното е обосновано с оглед действието на нормата на чл.118,ал.1 КТ, която въвежда забрана за едностранно изменение на трудовото правоотношение. Като допълнителен аргумен се сочи и това, че е обективно невъзможно Директива / ЕС / 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета от 19.10.2022г. относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз да бъде транспониране в българското законодателство в срок до 15.11.2024г. и да бъде въведен съответващ на нея механизъм за определяне на минималната работна заплата /МРЗ/, а отделно от това и самата директива въвежда забрана за намаляване на съществуваща минимална работна заплата. 2. На стр.5 и сл. от искането се твърди, че действието на оспорения подзаконов нормативен акт ще причини значителна или трудно поправима вреда. Излагат се доводи, че годишното увеличение на разходите за трудови възнаграждения /при досегашна МРЗ 933лв. и предвидена с постановлението ЧЛЗ 1 077лв. / ще възлезе на 1 837 019 520лв., към което следва да бъдат добавени и допълнителни разходи на рободателите за осигурителни вноски. Излагат се доводи, че влизането на постановлението в сила ще има за сигурен резултат настъпване на горните вреди за работодателите. 3. На отделен ред се излагат аргументи за несъизмеримост на вредите с целите на издадения нормативен акт. Излагат се аргументи, че при спиране на действието на нормативния акт, няма пречка конкретният работодател да увеличи възнаграждението на лицата, които получават МРЗ, но въвеждането по административен ред на по-висок размер МРЗ ще има необратима вреда за работодателитге. Твърди се, че в тази хипотеза ще има и вторичен ефект по отношщение на работници и служители, имащи по-висока квалификация и опит, обосноваващи получаването на по-високо възнаграждение, предвид получавания размер възнаграждения от лица, които нямат техните трудови характеристики. 4. Като новонастъпило обстоятелство се сочи това, че със Заповед № РД – 02 – 120/06.11.2024г., издадена след подаване на жалбата, е поставен срок за изготвяне на проекти на необходимите изменения на нормативните актове за транспониране на Директива / ЕС / 2022/2041 до 24.12.2024г. Според молителя, това принципно е невъзможно и ще доведи до неминуемостта от настъпване на посочените по-горе вреди. По изложеното моли съда да постанови акт, с който да бъде спряно действието на Постановление № 359 на Министерския съвет от 23.10.2024г. на Министерския съвет на Репулика България за определяне размера на минималната работна заплата за страната, обн., ДВ, бр. 90 от 25.10.2024г., до разрешаване на правния спор с влязло в законна сила решение. Ответният по искането Министерски съвет на Република България чрез процесуалния си представиткел И. Георгиева депозира писмено становище, според което искането е недопустимо, предвид на това, че нормативният акт влиза в сила от 01.01.2025г., а алтернативно поддържа становище за неоснователност на искането. След като за жалбоподателят съществува правен интерес от оспорване на подзаконовия нормативен акт, следва да бъде прието, че същият има правен интерес и да иска неговото спиране. В този смисъл следва да бъде прието, че искането за спиране е подадено от надлежна страна и като такова е допустимо и следва да бъде разгледано. По същество е неоснователно. С чл.1,ал.1 от оспореното Постановление № 359 на Министерския съвет от 23.10.2024г. се определя от 01 януари 2025г. размер на минималната работна заплащта за страната от 1 077лв. и на минималната часова работна заплата от 6,49лв. при нормална продължителност на работното време 8часа и при 5-дневна работна седмица. Съгласно чл. 190, ал. 1 АПК оспорването не спира действието на подзаконов нормативен акт, освен ако съдът постанови друго. В съответствие с чл.166, ал. 4 АПК, приложима съгласно препращащата разпоредба на чл.196 АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл.166, ал. 2 АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Спиране действието на акта при обжалване има за цел да предотврати осъществяването на незаконосъобразни действия, разпоредени с него. Целите на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение и допустимостта на неговото спиране са подчинени и на принципа за съразмерност, при съобразяване дали неговото изпълнение засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която е приет акта. Спиране действието на нормативен административен акт означава временно суспендиране приложението на правна норма, чиито адресати не се ограничават до страните по конкретното дело. Законодателят е преценил, че е в обществен интерес да се обезпечи правната сигурност при оспорването на тези актове. Затова на изследване подлежи и обстоятелството доколко това неблагоприятно въздействие би рефлектирало в правната сфера и на другите адресати, до които се разпростира действието на акта, независимо че не са страни в процеса. Наведените в становището на Министерския съвет доводи, че направеното искане за спиране на акта е преждевременно, и в този смисъл недопустимо, тъй като увеличеният размер на минималната работна заплата влиза в сила от 01.01.2025г., не могат да бъдат споделени. В § 6 от преходните и заключителните разпоредби на постановлението изрично е посочено, че то влиза в сила от 1 януари 2025г. Това обстоятелство обаче не прави направеното искане за спиране недопустимо, тъй като ако то бъде разгледано след 01.01.2025г., то оспореният акт вече ще е влязъл в сила и искането ще се явява безпредметно. Като основни аргументи за спиране на действието на оспореното постановление, в молбата на Сдружение „Асоциация на индустриалния капитал в България“ се сочи това, че ако не бъде спряно действието на оспорения акт, то същият ще породи последици, които дори в случай на отмяната му не могат да бъдат отстранени по реда на чл.195,ал.2 АПК с оглед съществуващата забрана по чл.118,ал.1 КТ за едностранно изменение на трудовото правоотношение, както и че същото ще причини значителни и непоправими вреди на работодателите, учасващи в сдружението, изразяващо се в увеличения размер на разходи за заплащане на минимална и друга работна заплата, както и осигуровки. Наведеният довод, свързан със забраната за едностранно изменение на трудовото правоотношение по чл.118,ал.1 КТ не може да бъде споделен. Нормата на чл.118,ал.1 КТ разпорежда, че работодателят или работникът или служителят не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона. Определянето на нов размер на минимална работна заплата е основание за едностранно изменение на трудовото правоотношение. Обратното – отмяната с влязло в сила съдебно решение на нормативния акт, с който е определен по-висок размер на минималната работна заплата, също е основание за едностранно изменение на трудовото възнаграждение. По отношение на другия съществен аргумент – че по-високият размер на МРЗ ще нанесе значителни и трудно-поправими вреди на работодателите, настоящята съдебна инстанция приема следното: Правното основание за приемане на постановлението за определяне на минималната работна заплата е нормата на чл.244 КТ. С нея се определя на-ниското възнаграждение за положен труд, определено с нормативен акт на правителството. Анализът на издадените постановления на МС по приложението на чл.244 КТ показва, че в България е установена практика минималната заплата за страната да бъде ежегодно актуализирана, което е обосновано от това, че по този начин се отчитат настъпилите изменения в пазара на труда, заетостта и конкурентноспособността. Друга причина за нейната актуализация е и възможността по този начин да бъде ограничавано неравенството, бедността сред работещите и свиването на вътрешното потребление, а също така да бъдат ограничен риска от ограниченото предлагане на работна сила, което може да има негативни последици в икономиката на страната в средносрочен и дългосрочен план, последиците от инфлационни процеси в страната и несигурната международна обстановка, както и несигурността на прогнозите за икономическо развитие през следващите икономически периоди. При преценката дали за жалбоподателя биха настъпили значителни или труднопоправими вреди и дали те са противопоставими на обществения интерес от действието на приетия подзаконов акт, съдът съобрази следното: От данните по делото може да бъде изграден извод, че с определянето на по-висок размер на минималната работна заплата за работодателите ще настъпят вреди, изразващи се в необходимостта от заплащане на същата, както и по–висок размер на осигуровки, респективно заплащане на по-висок размер възнаграждение на други работници и служители. От друга страна обаче, с определянето на по-висок размер на минималната работна заплата се защитава правото на труд на работещите, гарантира се на същите нормално човешко съществуване, ограничава се неравенството, бедността сред работещите и свиването на вътрешното потребление. Определянето на по-висок размер на МРЗ е и средство за преодоляване на инфлационните процеси и на негативните последици в икономиката на страната от ограниченото предлагане на работна сила. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че вредите, които ще настъпят за членовете на асоциацията от прилагането на подзаконовия нормативен акт, не могат да бъдат противопоставени на значимия обществен интерес от неговото действие. В този смисъл направеното искане от страна на Сдружение „Асоциация на индустриалния капитал в България“, ЕИК 121442528, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Тракия“ № 15, представлявано от председателя на Управителния Съвет В. Велев, за спиране по реда на чл.190 АПК на действието на Постановление № 359 на Министерския съвет от 23.10.2024г. на Министерския съвет на Репулика България за определяне размера на минималната работна заплата за страната, обн., ДВ, бр. 90 от 25.10.2024г., се явява неоснователно и след да бъде оставено без уважение. Предвид гореизложеното и на основание чл.190 от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,