Определение № 1214 от 13.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2898/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу решение № 137/ 09.04.24г. на Хасковски окръжен съд, с което Агенцията е осъдена да плати на ищцата М. К. Д. над 10000лв. до 30000лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта наследодателя и А. С. Д. в резултат на трудова злополука, станала на 24.04.20г.. В изложението се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. В срока за отговор ищцата е възразила срещу касационната жалба. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, съдът взе предвид следното: Ищцата твърди в исковата молба, че е първа братовчедка на починалия А. Д., чиято смърт била причинена при трудова злополука. При работа, която се изразявала в ръчно събиране на изрязани клонки, храсти и издънки от нискостъблени дървета, починалият бил попаднал в периметъра на храстореза, който разкъсал големи кръвоносни съдове на бедрото му, вследствие на което починал от остра кръвозагуба. Ищцата твърди, че с починалия били като семейство, тъй като и двамата не били женени и взаимно си помагали. Поискала е обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40000лв.. В срока за отговор Агенция „Пътна инфраструктура“- Областно пътно управление- Хасково е направил следните възражения: ищцата нямала изградена изключителна и дълбока емоционална връзка с починалия; починалият бил съпричинил, тъй като действията му били извършени при груба небрежност- съгласно инструкциите не трябвало да се доближава на по- малко от 15м. от храстореза, а той бил на 2м. по време на злополуката. Въззивният съд е приел наличието на дълбока и изключителна емоционална връзка въз основа на показанията на двама свидетели, както и приета съдебно- психологическа експертиза, според които връзката между ищцата и починалия била като между мъжа и жената в семейството. Присъдил е обезщетение в размер на 30000лв.. Относно въпроса за съпричиняването е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, според които не била доказана грубата небрежност, тъй като за разстоянието от 15м., между работещия с храстореза и другите работници и служители, бил длъжен да следи и работещия с храстореза. В касационната жалба работодателят твърди за нарушение на чл. 52 ЗЗД и чл. 201, ал.2 КТ. В изложението към КЖ се поставят следните въпроси: Длъжен ли е въззивният съд да формулира собствени фактически и правни изводи при определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД и относно съпричиняването по чл. 201, ал.2 ГПК? Как се доказва съпричиняване при груба небрежност? ВКС счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото по възражението за съпричиняване по чл. 201, ал.2 КТ въззивният съд не е изложил никакви мотиви, в противоречие с практиката на ВКС. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО