Определение № 1257 от 25.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 200/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „Ем Джей Дериз“ ЕООД срещу решение № 1849 от 12.07.2022 г. по в. гр. д. № 10721/2021 г. на СГС, с което е уважен предявеният от Т. Й. С. иск с правно основание чл. 200 КТ за сумата 40 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 21.03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 21.03.2019 г. до окончателното плащане. Касаторът – ответник поддържа в касационната жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 200 КТ да бъде уважен за справедливия размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Претендира присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски за трите съдебни инстанции. В изложението към касационната жалба, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, жалбоподателят поставя следните въпроси: 1. „Задължен ли е съдът да направи преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства според вида и характера на увреждането, които да съобрази при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост?“ и 2. „Задължен ли е съдът при определяне на размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди да съобрази същия с последно постановените от съдилищата решения по сходни случаи с оглед съпоставяне на социално-икономическите условия в страната и момента на настъпване на вредите?“, по които навежда, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: ТР № 1/2013 г. на ОСГТК; решение № 208 от 12.05.2020 г. по гр.д. № 4494/2018 г. на IV г.о.; решение № 60144 от 25.01.2022 г. по гр.д. № 491/2020 г. на II г.о.; решение № 18 по т.д. № 1826/2016 г.; решение № 144/2018 г. по гр.д. № 5100/2017 г. на ІІІ г.о. и решение № 27/2015 г. по т.д. № 4265/2014 г. на IV г.о.. Излага и оплаквания за неправилно приложение на чл. 201 КТ при определяне на приноса на пострадалата за непозволеното увреждане, които съставляват касационни основания, относими към правилността на съдебния акт, а не към основанията за допускане на касационно обжалване в настоящата фаза по селекция на касационната жалба, поради което не могат да бъдат обсъждани в тази фаза. Ответницата по касационната жалба - Т. Й. С. подава писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за неоснователност на същата и за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред ВКС. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 200 КТ, с цена над 5 000 лв., т.е. тя е допустима. За да постанови обжалвания правен резултат, въззивният съд е приел, че между страните е имало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала в ответното дружество длъжността "пакетировач", прекратено след процесната трудова злополука. Счел е, че от длъжностната характеристика за заеманата от С. длъжност се установява, че на заемащите тази длъжност работници не е възложено да работят с клипавтомати и не е част от трудовите им задължения отстраняването на проблеми при работата на машините в предприятието. От приетия протокол № 15/25.04.2019 г. на НОИ ТП-Пловдив е намерил за установено, че работодателят не е осигурил на работещите с процесния клипавтомат специфично обучение относно безопасния начин за работа с машината; не е поставил предупредителни надписи на български език върху корпуса на машината, свързани с безопасността на труда, и че ищцата е включвала и изключвала процесната машина, бръкнала е с лявата си ръка под предпазната решетка, за да отстрани колбаса с дефектния клипс, без да вдига решетката или да спре машината, при което пръстите й са влезли в контакт с работния орган, от което е настъпила процесната трудова злополука, причинила ампутация на крайните фаланги на първи и втори пръст на лявата ръка, които са необратими увреди /последният факт, установен с неоспореното заключение на медицинската експертиза/. Приемайки за осъществен фактическия състав на чл. 200, ал. 1 КТ, въззивният съд е намерил за справедлив размер на процесното обезщетение за неимуществени вреди сумата 80 000 лв.. Извел е последния от следните установени в процеса обстоятелства: характера на увреждането, което неизбежно ще реализира постоянен непълноценен захват с водещата ръка, продължителния възстановителен период /30 – 40 дни/, който е и период на обездвижване на крайника след претърпяната операция; периода и интензивността на претърпените от ищцата болки; усложненията, довели до невъзможност за пълноценно използване на останалите фаланги на засегнатите пръсти; неудобствата и затрудненията в ежедневното й битово обслужване през периода на имобилизация и необходимостта от ползване на чужда помощ; тежестта на психологическата травма, преживяна от пострадалата в резултат на инцидента и последиците от него; социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите – 2019 г., вкл. нивото на жизнен стандарт; отражението на злополуката върху трудоспособността й /намален процент на трудоспособност от 20%, признат с решение на ТЕЛК/, при което следва да се отчита, че ищцата полага неквалифициран труд, който предполага необходимост от пълноценното и активно използване на ръцете; последиците и отражението й върху начина й на живот, изразяващо се в постоянен непълноценен захват с ръката и неспособността за извършване на дейности, които изискват тежък физически труд и натоварване на ляв горен крайник, както и възрастта на ищцата към момента на злополуката /45г./. СГС е счел възражението на ответното дружество за съпричиняване поради допусната груба небрежност от ищцата за основателно. Заключил е въз основа на съвкупния доказателствен материал по делото, че отговорността за настъпването на процесната трудова злополука лежи поравно в тежест на двете страни, поради което следва да бъде признато съпричиняване в размер на 50 %, при което горепосоченото обезщетение за неимуществени вреди следва да се редуцира до сумата 40 000 лв.. За да достигне до този извод е взел предвид, че от една страна работодателят не е осигурил специфично обучение на работещите с процесната машина /клипавтомат/ относно безопасния начин за работа с нея, а именно с наличието на блокировки и действията в случаите на всички възможни ситуации, които могат да възникнат по време на работата, с което са нарушени изискванията на чл. 167, ал. 1, вр. чл. 167, ал. 2 Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, както и не е осигурил преведени на български език предупредителни надписи върху корпуса на процесния клипавтомат, които пропуски се явяват фактор за възникване на трудовата злополука. От друга страна, по – високият процент на съпричиняване е извел поради това, че ищцата е подходила с груба небрежност, като е предприела действия, които не са й възложени по надлежен ред и за които не е квалифицирана. Анализирайки гласните доказателства, е посочил, че макар показанията на свидетелите да са противоречиви по въпроса за възлагането на ищцата на задължение за подготовка и включване на машината преди работа, то съгласно длъжностната характеристика при проблем в работата с машината работниците - „пакетировачи“ е следвало да се обърнат към прекия си ръководител, който да осигури съдействието на оператора на машината. Отчитайки факта, че ищцата не е била инструктирана за работа с процесната машина, е посочил, че дори и в тази хипотеза е възможно да се приеме наличие на груба небрежност, респективно съпричиняване, когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени действия на работника могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му, в който смисъл е цитирал решение № 114 от 17.08.2021 г. по гр. д. № 2339/2020 г. на ВКС, IV г. о.. Върховният касационен съд, настоящият съдебен състав намира, че не са налице релевираните от касатора основания за допускане на касационния контрол в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. От поставените в тази хипотеза два въпроса може да бъде обобщен и преформулиран съобразно правомощията на касационния съд по т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС следния правен въпрос: При определяне на обезщетение за неимуществени вреди при трудова злополука длъжен ли е въззивният съд да посочи в мотивите на решението си всички обстоятелства, от значение при определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД, и да обсъди всички критерии, посочени в ППВС № 4/1968г., вкл. социално – икономическите условия в страната към момента на деликта?. Този въпрос е от значение за изхода на конкретния правен спор, поради което осъществява общото основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 от горепосоченото тълкувателно решение. Не е налице обаче соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВС и ВКС. В отговор на поставения правен въпрос са постановени ППВС № 4 от 23. 12. 1968г. и множество доразвили постановките на ППВС № 4/1968г. решения по чл. 290 ГПК на ВКС /решение № 112/14.06.2011г. по гр. дело № 372/2010г. на IV г.о., решение № 376/21. 10. 2015г. по гр. д. № 514/2012г. на ІV г.о., решение № 832/10. 12. 2010г. по гр. д. № 593/2010г. на ІV г.о., решение №449/16. 05. 2013г. по гр. д. № 1393/2011г. на ІV г.о., решение № 554/2012г. по гр. д. № 266/2012г. на ІV г.о., решение № 263 от 21. 03. 2017г. по гр. д. № 627/2016г. на ІV г.о., решение № 70/29. 03. 2016г. по гр. д. № 5257/2015г. на ІV г.о., решение № 251/21. 12. 2015г. по гр. д. № 812/2015г. на ІІІ г.о. и др., вкл. цитираните от касатора/, според които размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, която не е абстрактно понятие, след преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства - характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др.. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от трудовата злополука. Затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички доказателства, относими към тези правно-релевантни факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението. Въззивният съд е посочил в атакуваното решение всички правнорелевантни обстоятелства, установени по делото, които е съобразил при определяне на процесното обезщетение за неимуществени вреди /горепосоченитие/, вкл. социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите – 2019 г., нивото на жизнен стандарт, вида и характера на травматичните увреждания, след съвкупен анализ на всички приети по делото относими доказателства /писмени, гласни и експертно медицинско заключение/ и след обсъждане на направените оплаквания във въззивната жалба на работодателя за завишен размер на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди. По този начин е съобразил изцяло горепосочената практика на ВС и ВКС, като не се е отклонил от същата. На основание изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 2 700 лв., съставляваща платен хонорар за един адвокат пред ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,