Определение № 2223 от 23.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 480/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Инд Екс Трейд 2“ ЕООД със седалище в [населено място] - чрез адв. Г. К., против решение № 551 от 06.11.2025 г., постановено по в. т. д. № 382/2025 г. на Апелативен съд - С.. С посоченото решение е потвърдено решение № 83 от 17.02.2025 г. по гр. д. № 71/2024 г. на Софийски окръжен съд, с което е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК съществуването на вземане на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД към „Инд Екс Трейд 2“ ЕООД за сумите 64 042.58 лв. (равностойност на 41 097.72 евро) - главница по фактура от 15.05.2023 г., дължима на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ за периода от 14.01.2023 г. до 13.04.2023 г., ведно с мораторна лихва от 02.11.2023 г. до окончателното плащане, и 2 777.07 лв. (равностойност на 1 419.89 евро) - лихва за забава за периода от 30.05.2023 г. до 02.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 1033/2023 г. на Районен съд - Ихтиман, и са присъдени разноски на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД за заповедното и за исковото производство. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на следните въпроси, определени като „въпроси от значение за правилното решаване на делото“: 1. Длъжен ли е въззивния съд да даде указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които те са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените им указания, и длъжен ли е да допусне събирането на посочените от тях доказателства за подлежащите на доказване факти; 2. Длъжен ли е въззивният съд да уважи доказателствено искане за установяването на относим към спора факт, който не е бил обявен за такъв в първоинстанционното производство; 3. Длъжен ли е въззивният съд да събере доказателствата, които се събират служебно от съда, когато с жалбата е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, направени с първоинстанционното решение; 4. Преклудирана ли е във въззивното производство възможността за събиране на нови доказателства в случай, че първоинстанционният съд е неправил непълен или неточен доклад относно разпределението на доказателствената тежест и подлежащите на доказване факти; 5. Нарушава ли се въведеното в чл. 7 ГПК служебно начало и с установения чл. 10 ГПК принцип на установяване на обективната истина, след като въззивният съд не е допуснал назначаването на допълнителна съдебно - техническа експертиза, предвид поясненията на вещото лице, че „Преизчисляването не е съобразено с предоставената мощност на обекта и с номинален ток на изходящия предпазител.”; 6. Може ли потребителят на електрическа енергия при оспорване на извършена от оператора на мрежата по реда на чл. 49 и следващите от ПИКЕЕ едностранна корекция на количеството доставена ел. енергия и на нейната цена да ангажира доказателства за установяване на потребеното количество електроенергия с оглед пропускателната способност на присъединителните си съоръжения и длъжен ли е съдът да му укаже тази възможност при разпределяне на доказателствената тежест и подлежащите на доказване факти; 7. Следвало ли е при извършване на проверката и съставяне на констативен протокол по чл. 49, ал.1 от ПИКЕЕ да бъде установен и документиран вида и техническите характеристики на присъединителните съоръжения (кабели, проводници, изходящи предпазители и др.); 8. В случай че се установи, че протоколът по чл. 49, ал. 1 от ПИКЕЕ с оглед останалите доказателства по делото не отразява обективните факти, налични към момента на извършване на проверка от страна на оператора на съответната мрежа, то годен ли е същият да послужи като основание за извършване на корекционната процедура по ПИКЕЕ; 9. Правилно ли е преизчислено количеството електрическа енергия и нейната цена по правилото на чл. 50, ал.2 от ПИКЕЕ, ако при преизчислението не са съобразени предоставената мощност на обекта, номиналния ток на изходящия предпазител, вида и техническите характеристики на присъединителните съоръжения (кабели, проводници, изходящи предпазители и др.)“. За въпросите по т. 1 - т. 4 се твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с практиката на ВКС, обективирана в решение № 174/12.01.2011 г. по т. д. № 36/2010 г. на I т. о. и в решение № 42/09.06.2014 г. по т. д. № 799/2011 г., II т. о. на ВКС, а за въпрос № 5 се препраща към „трайно установената съдебна практика, според която при упражняване на служебните си правомощия по чл. 201 във вр. с чл. 195, ал. 1 ГПК въззивният съд може да допусне допълнителна експертиза за останалите неизяснени по делото обстоятелства, за които са нужни специални знания“, като се твърди, че по този въпрос обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС в решение № 72/09.07.2012 г. по т. д. № 398/2011 г. на II т. о., решение № 224/02.07.2010 г. по гр. д. 177/2010 г. на II г. о. и др. За въпросите по т. 6 - т. 9 не се сочи практика на ВКС в подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД със седалище в [населено място] - чрез юрк. С. Й. - Н., в който са изложени съображения за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество. С отговора е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е уважен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск за съществуване на парично вземане в полза на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД към „Инд Екс Трейд“ ЕООД, за което е проведено заповедно производство и е издадена заповед за изпълнение, Апелативен съд - С. е извършил самостоятелен анализ и преценка на фактите и доказателствата по делото съобразно правомощията по чл. 269 ГПК и е достигнал до извод, че в патримониума на ищеца е възникнало право да преизчисли консумираната от ответника електрическа енергия поради наличие на предвидените в чл. 51 ПИКЕЕ предпоставки и че в резултат на упражняване на това право ищецът има вземане към ответника за стойността на преизчислената електрическа енергия в размер, отразен в издадената фактура № [ЕГН]/15.05.2023 г. - 64 042.58 лв., върху която сума се дължи и обезщетение за забава в размер на 2 777.07 лв. за периода от 30.05.2023 г. до 02.10.2023 г. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че през релевантния за спора период страните са били обвързани от облигационно правоотношение за доставка на електрическа енергия в обект на ответника, възникнало от сключен договор № 12179591-0002 за снабдяване с електрическа енергия. По повод получени данни за неправомерно присъединяване или намеса в измервателната система служители на ищеца извършили проверка в обекта на ответника, за която предварително уведомили органите на МВР, като резултатите от проверката били отразени в констативен протокол № 2002423/13.04.2023 г., съставен в присъствие на свидетели. Според съдържанието на протокола при проверката е установена промяна в схемата на свързване на измервателната система - шунтирани са били вторичните токови вериги на фаза „R” (първа), „S”(втора) и „Т” (трета), като е нарушена изолацията на вторична токова комутация и са поставени допълнителни проводници. Ищецът уведомил ответника за извършената проверка и му изпратил копие от констативния протокол, а въз основа на данните в протокола извършил преизчисление на потребената електроенергия по реда на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ за периода от 14.01.2023 г. до 13.04.2023 г. и издал фактура № [ЕГН]/15.05.2023 г. на стойност 64 042.58 лв. за допълнително начисленото в резултат на корекцията количество енергия. Отразените в протокола обстоятелства относно промяната в схемата на свързване на измервателната система са потвърдени от свидетелите В. Г. - член на Федерацията на потребителите, и Г. Н. - служител на ищцовото дружество, които са присъствали при извършване на проверката. Свидетелят Г. е заявил, че по време на проверката е установено шунтиране на кабелите под трифазния електромер, който измервал частично консумираната електрическа енергия; Самият електромер не е бил манипулиран и всички точки били свързани, но свързването било направено под електрическото табло с кабел покрай стената. Свидетелят Н. е обяснил, че вторичните токови вериги на електромера са били шунтирани и допълнително са били поставени проводници, като по този начин не се измервала консумираната електрическа енергия в обекта. При изясняване на спора от фактическа страна въззивният съд е обсъдил и заключението на вещото лице К. Т., изготвено в изпълнение на допуснатата от първоинстанционния съд съдебно - техническа експертиза. Според заключението вписаните в констативния протокол от 13.04.2023 г. обстоятелства разкриват промяна на схемата на свързване на ел. измервателната система, в резултат на която има непълно отчитане на потребената електрическа енергия; Промяната е извършена между токови измервателни трансформатори и електромер, извън електромерното табло, като при такава промяна е възможно да не се отчита или да се отчита неправилно/неточно потребяваната електрическа енергия, без да се компрометират холограмните стикери и пломбите на таблото и на електромера; Консумираната електрическа енергия от обекта се е отчитала от система за дистанционно отчитане „Converge” и в периода 01.01.2023 г. - 13.04.2023 г. показанията за процесния обект били снети три пъти в края на всеки месец; Преизчисляването на консумираната електрическа енергия от страна на ищеца е извършено математически правилно, при спазване на методиката по чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ и в съответствие с разпоредбата на чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ по действащите към момента на корекцията цени, утвърдени с решение на КЕВР. Вещото лице е посочило в заключението, че съгласно клиентската информационна система на ищеца обектът на ответника е с предоставена мощност 100 kW, а по информация на ответника към 23.07.2024 г. изходящият предпазител в обекта е бил с номинален ток 4х25 ампера; Преизчисляването на количеството електрическа енергия е извършено на база половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения - токови измервателни трансформатори - 400 А, което означава, че не е било съобразено с предоставената според твърденията на ответника мощност на обекта и с номинален ток на изходящия предпазител. Като е съобразил, че информацията относно вида и сечението на изходящия проводник е предоставена на вещото лице от управителя на ответното дружество и че се отнася към датата 23.07.2024 г., а не към датата, на която е констатирано неправомерното присъединяване - 13.04.2023 г., въззивният съд е преценил, че не следва да кредитира заключението в частта относно констатацията, че изходящият проводник е СВТ със сечение 4х25 кв. мм и че по него не може да премине начисленото от ищеца количество енергия. От правна страна въззивният съд е споделил съображенията на първоинстанционния съд за наличие на предвидена в разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ възможност за корекция на потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ. Позовал се е на трайната практика на Върховния касационен съд, според която за периода след влизане в сила на приложимите към спора ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.35/30.04.2019 г., възможността за едностранна корекция на сметките на потребителите от доставчика на електрическа енергия е обвързана само с обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електрическа енергия, която възможност в случая произтича от установената при проверка на измервателната система промяна в схемата на свързване в обекта на ответника, без да е необходимо да се доказва виновно поведение на потребителя. Съобразявайки приетите за установени правнорелевантни факти, въззивният съд е направил извод, че в конкретния случай ищецът е доказал извършено неправомерно присъединяване в обекта на ответника преди електромера, съставляващо нерегламентиран достъп, за което ответникът дължи заплащане на допълнително начислена електрическа енергия на стойност, отразена в издадената фактура за корекция. С въззивната жалба ответникът е направил оплаквания за допуснато от първоинстанционния съд нарушение във връзка с доклада по делото, изразяващо се в пропуск да бъде разпределена доказателствената тежест относно предоставената мощност за обекта и номиналния ток, на базата на които се извършва преизчислението на консумираната електрическа енергия. Във връзка с оплакването са представени писмени доказателства и е направено искане за допускане на допълнителна съдебно - техническа експертиза, която въз основа на новопредставените доказателства да даде заключение какво е максималното количество електрическа енергия, което може да премине през присъединителните съоръжения в обекта към датата на проверката за период от 90 дни. С определение, постановено в разпоредително заседание по чл. 267 ГПК, въззивният съд е оставил доказателствените искания без уважение, след като е преценил, че са преклудирани и че ответникът не е оспорил приетото в първоинстанционното производство експертно заключение. Отказът да се допусне събиране на доказателствата е мотивиран и с извод, че не са налице предпоставки по чл. 266, т. 3 ГПК, на които се е позовала обжалващата страна. При постановяване на акта по съществото на спора въззивният съд е обсъдил наведеното в жалбата оплакване и е приел, че то е неоснователно, тъй като отговорността за заплащане на допълнително начислена електрическа енергия по правилата на ПИКЕЕ е нормативно уредена и всички относими към възникването й факти са в тежест на ищеца. Въззивният съд не е възприел довода на ответника, че по делото не са събрани доказателства за предоставената мощност на обекта, която има значение за преизчислението на количеството подлежаща на заплащане електрическа енергия. Посочил е, че в проведеното пред първата инстанция открито съдебно заседание на 05.09.2024 г. ищецът е представил заверен препис от сключения с ответника договор за снабдяване с електрическа енергия № 12179591-002, заедно с двустранно подписано споразумение с приложен списък, в който за обекта на ответника е отбелязано, че предоставената мощност е 100 kW. Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че не е осъществено поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формулираните в т. 1 - т. 4 въпроси, с които касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, са свързани с оплакването в касационната жалба, че въззивният съд неправилно не е допуснал доказателства за установяване на релевантен за спора факт - каква е предоставената мощност за обекта, съобразно която следва да се извърши преизчисление на количеството електрическа енергия, въпреки направените във въззивната жалба оплаквания за непълнота на изготвения от първата инстанция доклад по чл. 146 ГПК и за необоснованост на фактическите констатации в решението на първоинстнационния съд. Поставените въпроси не съответстват на мотивите към обжалваното решение, в които при осъществяване на правомощията си по чл. 269 ГПК въззивният съд не е установил допуснато нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест от страна на първоинстанционния съд, довело до лишаване на ответника от възможност да ангажира своевременно доказателства в подкрепа на възраженията си за неправилно преизчисление на електрическата енергия. Видно от мотивите, въззивният съд се е произнесъл, че предоставената мощност е доказана с представени от ищеца писмени доказателства, които не са оспорени, поради което не е счел за необходимо да назначава допълнителна експертиза за изследване на този факт. Направените с въззивната жалба доказателствени искания за събиране на писмени доказателства и за назначаване на допълнителна съдебно - техническа експертиза във въззивното производство са оставени без уважение по съображения, че са преклудирани, но наред с това в определението по чл. 267 ГПК въззивният съд е изразил становище, че не са налице и предпоставки за събиране на ангажираните доказателства в хипотезата на чл. 266, т. 3 ГПК. Произнасяйки се в посочения смисъл, въззивният съд не е възприел доводите на ответника, с които е обосновано искането за попълване на делото с нови доказателства - че докладът на първоинстанционния съд е непълен в частта относно разпределението на доказателствената тежест и че в резултат на тази непълнота ответникът е пропуснал възможността да докаже твърденията си, че предоставената мощност в обекта е различна от тази, въз основа на която ищецът е преизчислил потребената електрическа енергия. Несъответствието на въпросите с общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание въззивното решение да не бъде допуснато до касационно обжалване по повод на тях, в какъвто смисъл са указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът по т. 5 от изложението е от значение за правилността на обжалваното решение и предвид разясненията в т. 1 от цитираното тълкувателно решение не може да послужи като общо основание за допускане на решението до касационно обжалване. Следва да се отбележи и това, че при поставяне на въпроса не е отчетена извършената от въззивния съд преценка на експертното заключение (чл. 202 ГПК), в резултат на която е направен извод, че заключението не следва да бъде кредитирано в частта относно констатацията „преизчисляването не е съобразено с предоставената мощност на обекта и с номинален ток на изходящия предпазител“. При така направения извод, чиято правилност не може да бъде проверявана в стадия на производството по чл. 288 ГПК, зададеният въпрос не би могъл да се разглежда като значим за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Останалите въпроси в изложението са насочени към оспорване на правилността на обжалваното решение и нямат характер на правни въпроси със съдържание, отговарящо на изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на въпросите не е посочена и практика на ВКС, което препятства възможността за селектиране на касационната жалба на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението, постановено по в. т. д. № 382/2025 г. на Апелативен съд - С.. В зависимост от изхода на производството по чл. 288 ГПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 евро. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,