Определение № 644 от 23.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 257/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Ловеч против определение № 9177/16.09.2024 г., постановено по адм. дело № 1878/2024 г. по описа на Административен съд – Варна. Релевирани са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – „Медистар България“ ООД – гр. Варна не изразява становище в законоустановения срок. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: С определение № 9177/19.09.2024 г., постановено по адм. дело № 1878/2024 г., Административен съд – Варна е оставил без разглеждане жалбата на „Медистар България“ ООД против отказ за заплащане на лекарствени продукти, обективирани в Констативен протокол № РД-01-390/12.06.2024 г. на контрольори от РЗОК – Ловеч, прекратил е производството по адм. дело № 1878/2024 г. по описа на Административен съд – Варна и е изпратил делото във вид на преписка на директора на РЗОК – Ловеч за провеждане на административна процедура по чл. 75 и сл. от Закон за здравното осигуряване (ЗЗО). Съдът е приел, че подадената жалба е недопустима, тъй като е обжалван акт, който няма окончателен характер и не подлежи на контрол по съдебен ред. Определението е валидно, допустимо и правилно в частта касаеща прекратяването на производството и неправилно в частта,касаеща изпращането на преписката на административния орган за произнасяне по подведомственост. Според настоящия състав в случая са налице предпоставките за предявяване на иск по реда на чл.128 ал.1 т.3 АПК ,доколкото в случая става въпрос за спор досежно изпълнението на административен договор по чл.19 а и сл. АПК вр. чл.45а ал.4 ЗЗО,а поради което и реда за оспорване на индивидуални административни актове е неприложим,доколкото оспорения констативен протокол не притежава белезите на подобен акт. При действащ договор между страните за отпускане и заплащане на лекарствени продукти,медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение,заплащане напълно или частично от НЗОК отказът за заплащане на лекарствени продукти по електронни предписания,отчетени с полумесечно известие поради поради установена грешка от тип РНМ068 в НЗИС и БОВЛ не представлява инидивидуален административен акт,а напротив- налице е спор за изпълнение и респективно претенция за заплащане на суми,дължими по сключения между страните договор.Доколкото не става въпрос за налагане на санкция или за покана за връщане на неоснователно получени суми,то съгласно правилото на чл.19 а ал.1 и 2 АПК вр. чл.80 ЗЗО споровете за изпълнение на административни договори се решават по исков ред от компетентния според местната подсъдност административен съд. В този смисъл е и решение № 5418/02.05.2024г по адм. дело № 167/2024г на ВАС,Шесто отделение.При липсата на предвидена изрична обжалваемост на издаваните от страна на РЗОК констативни протоколи в ЗЗО или в самите договори прилагането по аналогия на чл.30 ал.3 Условията и реда за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл.262 ал.6 т.1 ЗЛПХМ е недопустимо. Действително разпоредбите на чл. 24, ал. 3 от Индивидуалния договор и чл. 30, ал. 3 от Условия и ред за сключване на индивидуалните договори за заплащане на ЛП по чл. 262, ал. 6, т. 1 ЗЛХМ, каквито безспорно са актът по чл. 45, ал. 17 ЗЗО, предвиждат че "известието след контрол" (по подадени възражения във връзка с чл. 29, ал. 1) подлежи на контрол пред съда по реда на АПК. Подобно дописване на ЗЗО и АПК, обаче е недопустимо да се извършва с договор и с условията за сключването му. Обстоятелството, че разпоредбата на чл. 72, ал. 9 ЗЗО предвижда контролът по изпълнението на договорите за отпускане на ЛП, МИ и ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от НЗОК, да се осъществява по реда предвиден в акта по чл. 45, ал. 17 ЗЗО, не означава че допуска с Условията и реда за сключване на индивидуалните договори, както и със самите индивидуални договори, страните по своя воля да придават административен характер на правоотношенията по повод изпълнението на договорите и да предвиждат, че издаваните в тази връзка актове са административни такива и подлежат на съдебен контрол. Въпросите, които подлежат на уредба с Условията са изчерпателно посочени в чл. 45, ал. 17, т. 1 до т. 7 от ЗЗО. При тази правна уредба, разпоредбите на Глава VІ-та от Условията - чл. 28 - чл. 40, респ. на Глава V-та от индивидуалните договори - чл. 22 - чл. 34, следва да се интерпретират единствено и само в смисъл, че регламентират начина, сроковете за отчитане и заплащане на отпуснатите ЛП, МИ и ДХСМЦ, както и контролните административни процедури във връзка с изпълнението на сключените индивидуални договори. Страните по административните договори, както и представителите на НЗОК и БФК съгласували Условия и ред за сключването им, не могат с клаузи в договорите и Условията да предвиждат ред за защита на страните по ИД, различен от установения в закона. Както следва и от разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК, само със специален закон е допустимо да се урежда различна подведомственост на споровете по изпълнение на административните договори. В случая, по отношение на КП от проведените проверки по възраженията и "известията след контрол", липсва законова разпоредба, която да дерогира установеното общо правило.Ето защо и спрямо ответника по частната жалба защитата на неговите права може да се осъществи единствено по исков ред –чл.128 ал.1 т.3 АПК. С оглед изложените съображения обжалваното определение, като правилно и законосъобразно в прекратителната част, следва да бъде оставено в сила. Досежно частта на определението,с което преписката е изпратена на административния орган по подведомственост за произнасяне- както бе посочено по горе редът за защита на жалбоподателя Медистар България ООД против отказ за заплащане на лекарствени продукти, обективирани в Констативен протокол № РД-01-390/12.06.2024 г. на контрольори от РЗОК – Ловеч е исковото производство по чл.128 ал.1 т.3 АПК.Ето защо и в тази част определението следва да се отмени като незаконосъобразно. Воден от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,