Определение № 4565 от 29.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3432/2026 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от К. В. В., чрез процесуалния й пълномощник адв. В. М., молба за отмяна на влязлото в сила решение № 1360/02.12.2025 г., постановено по възз. гр. дело № 2827/2025 г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС). С атакуванато въззивно решение е отменено първоинстанционното решение № 3326/02.07.2025 г. по гр. дело № 16194/2024 г. на Пловдивския районен съд (ПРС) и са отхвърлени предявените от молителката срещу Средно училище (СУ) „С. П. Х.“ – [населено място], обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със заповед № РД-.... г. на директора на ответното училище, с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ, поради това, че не се е явила на работа в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение между страните; за възстановяване на ищцата (молителката) на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител“ по задължителен общообразоветелен предмет – български език и литература в гимназиален етап при ответното училище; както и за осъждане на последното да й заплати сумата 14 087.32 лв., претендирана като обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението в периода 25.07.2024 г. - 25.01.2025 г., ведно със законната лихва от 19.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като в тежест на молителката са възложени разноските по делото. В молбата, като основание за отмяна се навежда това по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК – наличие на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. От страна на молителката, като нови („новоузнати“) обстоятелства се сочат следните твърдяни факти: Съобщението по чл. 345 от КТ за възстановяване на молителката на работа било връчено на 12.06.2024 г. на процесуалния й пълномощник по гр. д. № 17929/2022 г. на ПРС – адв. Т. Ф., въз основа на подадена от нея чрез ССЕВ, молба от 05.06.2024 г., която не била подписана нито саморъчно, нито с електронен подпис. По гр. д. № 17929/2022 г. на ПРС не било налично изрично писмено пълномощно, оправомощаващо адв. Ф. да получи съобщението по чл. 345 от КТ от името на молителката, като с представеното пълномощно, подписано от молителката, адв. Ф. била упълномощена с общи правомощия за образуване и водене на делото. След връчване на съобщението по чл. 345 от КТ на 12.06.2024 г., комуникационната връзка (включително по телефон, електронна поща и др.) между молителката и адв. Ф. била прекъсната и на практика невъзможна, поради постъпване на мотителката в лечебно заведение през периода 13.06.2024 г. - 09.07.2024 г. и поради изрични ограничения, въведени от лечебното заведение. Чак в деня след изписването й – на 10.07.2024 г. молителката успяла да се свърже с адв. Ф. и да получи съобщението по чл. 345 от КТ за възстановяване на работа. Молителката твърди също, че тези обстоятелства й станали известни на 30.06.2026 г. – при ангажирането на адв. М. (процесуалния й пълномощник по настоящото дело пред ВКС) със случая и извършени от нея справки по делата в ПРС и ПОС. За установяване на така твърдяните обстоятелства и като нови писмени доказателства, с молбата са представени (в официално заверени от деловодител от ПРС, преписи) следните, съдържащи се в гр. д. № 17929/2022 г. на ПРС, документи: разпечатка от ССЕВ от 05.06.2024 г. за изпратена на същата дата молба по чл. 345 от КТ, молбата от 05.06.2024 г. от адв. Ф., адвокатско пълномощно от 05.12.2022 г. за упълномощаването на адв. Ф. от молителката и заявление за възстановяване на работа от 17.07.2024 г. от молителката до директора на ответното СУ „С. П. Х.“. В молбата за отмяна се излагат и оплаквания за неправилност на атакуваното, влязло в сила въззивно решение № 1360/02.12.2025 г. на ПОС, които нямат отношение към исканата отмяна на същото в настоящото производство пред ВКС. Насрещната страна – ответното СУ „С. П. Х.“ в отговора, подаден чрез процесуалния му пълномощник адв. Е. М., поддържа възражение за процесуална недопустимост на молбата, а при условията на евентуалност – становище за неоснователност на същата, като и за двете излага съображения, че не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 1360/02.12.2025 г. на ПОС е процесуално допустима. Същата е подадена от процесуално легитимирано за това лице и съдържа точно и мотивирано изложение на наведените основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Молбата е подадена на 06.07.2026 г. – в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК, считано от 30.06.2026 г. – датата, на която молителката твърди, че е узнала за сочените от нея нови обстоятелства и писмени доказателства, а насрещната страна не твърди тя да е узнала за тях по-рано. Макар с молбата да не са ангажирани доказателства за твърдяната дата на узнаването и в действителност тя да е по-ранна, то тримесечният срок не е пропуснат и считано от датата на влизането в сила на атакуваното въззивно решение – 12.05.2026 г., когато не е допуснато касационното му обжалване с определение № 2458/12.05.2026 г. по гр. д. № 892/2026 г. на друг състав на ІV-то гр. отд. на ВКС (в този смисъл са и разясненията в мотивите към т. 7 от тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС). Спорът между страните в настоящото производство – дали са налице предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, е относно основателността на подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение, а не относно нейната процесуална допустимост, поради което ще бъде разгледан от съда с решението по делото. Предвид гореизложеното, делото следва да се докладва на председателя на ІV-то гр. отд. на ВКС – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение