Определение № 400 от 02.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 303/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 07.11.2011г. по гр.д.№1018/2011г. на ОС Бургас,в частта му, с която са отхвърлени искове с правно основание чл.128 КТ. Жалбоподателят – Н. П. Н., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд е недопустимо. С обжалваното решение въззивният съд като е отменил честично решение от 25.03.2011г., по гр.д.№5535/2010г. на РС Бургас, е отхвърлил предявените от Н. П. искове с правно основание чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД за осъждането на [фирма] да й заплати сумите от трудово възнаграждение, формирана както следва: 2475 лв., представляващи трудово възнаграждение за периода от месец февруари 2008г. до м. декември 2008г. включително (или по 225 лв. на месец), 3420 лв., представляващи трудово възнаграждение за периода от м.януари 2009г. до м.декември 2009г. включително (или по 285 лв. на месец), 1239,70 лв .- представляващи трудово възнаграждение за м.януари 2010г., 350,30 лв .- представляващи част от дължимото трудово възнаграждение за м.февруари 2010г. (1239,70 лв.), както и сумата от 2357,64 лв., представляваща възнаграждение за периода от 13.04.2010г. до 8.06.2010г., както и иска за присъждане на законната лихва върху тези суми за периода от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението. Това решение е обжалвано от Н. П. с касационна жалба от 21.12.2011г. При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че производството по жалбата е недопустимо. Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК/ изм. ДВ.в. бр.100/2010г., в сила от 21.12.2010г./ предвижда, че решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева не подлежат на касационен контрол. Тъй като в случая цената на всеки един от обективно и субективно съединените искове е с цена под 5000 лева, то касационното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено. Предвид изложените съображения, съдът