Определение № 723 от 02.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2570/2014 г.

ВКСIII гражданско отделение02.06.2014 г.

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 10.12.13г. по в.гр.д. № 11507 по описа за 2013г. на Софийски градски съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. И. Р. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Й. против въззивно решение от 10.12.13г. по в.гр.д. № 11507 по описа за 2013г. на Софийски градски съд, с което изцяло е потвърдено решение от 31.05.13г. по гр.д.№ 34348/11г.на Софийски районен съд като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ като неоснователни, прекратено е производството по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.4 от КТ,като са присъдени следващите се разноски. В. съд е счел за законосъобразно извършеното уволнение от длъжността „служител по сигурността на информацията” към КРС независимо, че в заповедта е налице разминаване между посоченото правно основание по чл.328 ал.1 т.10а от КТ и словесно изразеното: „придобито право на пенсия”. Приел е, че тъй като уволненият служител е придобил право на пенсия,което е упражнил още преди сключване на трудовия договор с ответника /пенсиониран е със заповед от 9.01.2004г.на основание чл.36 ал.1, чл.125 т.2, чл.128б ал.1 и 4 и чл.128 от Закона за отбраната и въоръжените сили/, то той е могъл да разбере, че коректното основание за прекратяване на трудовото му правоотношение е по чл.328 ал.1 т.10а от КТ и в този смисъл не е бил възпрепятствана възможността му да организира защитата си. Относно второто наведено възражение – за невръчено предизвестие – съдът като се е позовал на задължителна съдебна практика е посочил, че липсата на предизвестие не влияе на законността на уволнението, а е от значение само за дължимостта на обезщетението по чл.220 ал.1 от КТ. В изложението към подадената касационна жалба се сочат всички основания по чл.280 ал.1 от ГПК без да се формулира конкретен въпрос. К. изразява становището си, че несъотстветствието между цифровото изражение и текстовото описание на основанието за уволнение води до немотивираност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Счита, че практиката на ВКС приема при сходни ситуации, че определящо е текстовото описание, което в случая не кореспондира с фактите по делото. Позовава се на незадължителна практика по гр.д.№ 2000/1999г.на ІІІ г.о., гр.д. № 2587/2002г. и на решение на Кюстендилския окръжен съд, което обаче поради липса на отбелязване, че е влязло в сила не може да бъде съобразено с оглед приетото в т.3 от ТР №1/19.02.2010г.по т.д.№1/09г.на ОСГТК на ВКС. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват както допустимостта, така и основателността й. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното: При липса на поставен от касатора конкретен въпрос, който да е от значение за изхода на спора, съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д. №1/09г.на ОСГТК на ВКС, не е възможно да се допусне касационно обжалване, защото въпросът определя рамките, в които касационна инстанция осъществява проверката за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК. Въпросът, който може да бъде уточнен от гореописаното изложение е за мотивираността на издадената заповед за уволнение, пред вид безспорно съществуващото несъотстветствие между цифровото изражение /чл.328 т.10а от КТ/ и текстовото описание /„придобито право на пенсия”/на основанието за уволнение. Този въпрос обаче не е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика. Съображенията: Заповедта за уволнение е достатъчно мотивирана, когато от съдържанието й /и цифрово, и тестово/ работникът или служителя може да разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които трудовото му правоотношение се прекратява и съответно същите дават възможност на съда да извърши проверка дали те са се осъществили и дали извършеното въз основа на тях уволнение е законосъобразно/вж. в този смисъл постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 346 от 23.07.2010г. по гр.д.№ 468/09г.на ІV г.о./. В случая – тези изисквания са спазени. След като служителят е придобил право на пенсия още през януари 2004г. /преди да сключи трудово правоотношение с настоящия работодател през октомври 2004г./, то за него не е съществувало затруднение да разбере, че коректното правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение в процесната заповед от юли 2011г. е чл.328 ал.1 т.10а от КТ –„когато трудовото правоотношение е възникнало след като работникът или служителя е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст”, а не е чл.328 ал.1 т.10 от КТ /в редакцията към ДВ бр.101 от 2010г. /– „при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст”. Съответно – при извършеното оспорване - за съда не е съществувало затруднение да извърши проверка и да установи настъпването на посочените факти и да прецени уволнението като законосъобразно. Определящото в случая е, че допуснатото от работодателя несъответствие в издадената от него заповед не е засегнало правото на защита на страната. Мотивиран от изложеното, като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Цитирани разпоредби

14