Определение № 5059 от 05.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1801/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Софийски университет .,Св. Климент Охридски“, чрез главен юрисконсулт Т. П. срещу въззивно решение № 907/14.02.2025 г. постановено по възз. гр. д. № 7305/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 4402/22.03.2023 г. по гр.д. № 18466/2022 г. на Софийски районен съд, в частта му с която са уважени предявените от В. Х. К. срещу касатора искове, като: на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на В. Х. К., извършено със Заповед № РД-22-450/11.03.2022 г. на Ректора на Софийски университет „Св. Климент Охридски”; на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ е възстановена В. Х. К. на заеманата до уволнението длъжност „касиер” в отдел „Административно-счетоводно обслужване” в Софийски Университет „Св. Климент Охридски”; и е осъден касатора да заплати на К., на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ сумата 7979,76 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение за периода от 11.03.2022 г. до 11.11.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.04.2022г., до окончателното й плащане. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приел, че е налице фиктивно съкращаване на щата и нарушаване на изискването на чл. 329 ал. 1 КТ за извършване на подбор. Според касатора съкращаването на щата означава намаление, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците или служителите, каквото основание в случая било налице. Твърди се също, че задължението за извършване на подбор от страна на работодателя възниква само в случаите, когато се съкращава една или няколко от съществуващите в щатното разписание длъжности като трудова функция Преценката за такава еднородност на трудовите функции следвало да се прави въз основа на характера и естеството на длъжностните задължения и не зависило от съвпадението или сходството в наименованието на длъжностите в щатното разписание. Сочи се, че изводът за идентичност между длъжности „касиер“ и „касиер - централна каса“, не можел да бъде изведен нито само от наименованието на длъжностите, нито от механичното сравнение на трудовите им задължения по длъжностна характеристика. Служителите на длъжност „касиер“ в структурата на университета били подчинени и се отчитали пред служителите на длъжност „касиер - централна каса“. На вторите били вменени съществено различни функции и отговорности, във връзка с осъществяване на цялостната координация във взаимоотношения между СУ„Св. Климент Охридски“ и банковите институции, които обслужват сметките на Университета. С изрични пълномощни, представени по делото, тези служители били да осъществяват закупуване на валута, теглене и внасяне на парични суми от името и за сметка на СУ, както и получава на банкова информация от обслужващите университета банки. Изброените отговорности не били застъпени в трудовите функции на служителите на длъжност „касиер“. Твърди се, че изводът на въззивния съд, че работодателят е следвало да извърши подбор между служителите на длъжност „касиер - централна каса" и „касиер“ е неправилен. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правен въпрос – общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е поставен въпроса: при извършване на преценката за наличие на реално съкращаване на щата достатъчно ли е въззивният съд да съпостави само длъжностните характеристики за отделните длъжности, без да изследват конкретните функции, които са включени в съответната длъжност. Сочи се, основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, с твърдения, произнасянето на въззивния съд по този въпрос е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 254/05.02.2021 г. по гр. д № 1172/2020 г. на IV г.о.; решение № 168/2014 г.о.; решение № 383/2015 на IV г.о.; решение № 42/15.07.2021 г. по гр. д. № 203/2020 г. на III г.о. и др. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответника по жалбата В. Х. К. е подала писмен отговор, в който излага становище и съображения за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, поради което е допустима. Въззивният съд е приел, че между от касатора и В. Х. К. е било налице трудово правоотношение въз основа на сключен между страните трудов договор и допълнителни споразумения към същия за изпълнение на длъжността „касиер” в сектор „Каса и касови операции” в отдел „Административно-счетоводно обслужване” в ректорат на СУ. От приетата длъжностна характеристика за длъжността „касиер” подписана от ищцата на 11.10.2017 г. е направен извод за трудовите функции и задължения касаещи тази длъжност. Със Заповед № РД-22-450/11.03.2022 г., на ректора на СУ„Св. Климент Охридски”, трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - поради съкращаване на щата, считано от връчване на заповедта /заповедта е връчена на служителя на 11.03.2022 г./. Съгласно посоченото в заповедта уволнението се извършвало на основание на длъжностно разписание на Ректорат на университета, утвърдено с Решение от 23.02.2022 г. на Академичния съвет на университета по протокол № 5/23.02.2022 г., с което щатната бройка за „касиер” в сектор „Каса и касови операции” се преобразува в длъжност „счетоводител” в отдел „Административно-счетоводно обслужване” в ректорат на университета. Установено е, от извлечение от Протокол № 5/23.02.2022г. от заседание на Академичния съвет на Софийски университет „Св. Климент Охридски”, че по т. 10 от дневния ред е взето решение 6 щатни бройки за длъжността „касиер” в сектор „Каса и касови операции” да се преобразуват в 3 щатни бройки „счетоводител” в сектор „Материален” и 3 щатни бройки „счетоводител” в сектор „Разчети”, като служителите на длъжността „касиер” да се преназначат при изпълнение на условията за заемане на длъжността „счетоводител” и е утвърдено новото щатно разписание на Ректорат. Решението не сочело от кой момент се съкращава щата. От приетото по делото длъжностно разписание на персонала и заплатите, утвърдено от Ректора на СУ в сила от 23.02.2022 г., било видно, че в отдел „Административно-счетоводно обслужване” е имало: 1 щатна бройка за „ръководител сектор Разчети”, 1 щатна бройка за Ръководител сектор „материален”; 3 щатни бройки за заместник главен счетоводител; 5 щатни бройки за „счетоводител сектор материален; 10 щатни бройки за счетоводител сектор „Разчети”, 1 щатна бройка за главен счетоводител; 6 щатни бройки за длъжността „касиер“ в сектор „Каса и касови операции”; 2 щатни бройки за длъжността „касиер-централна каса в сектор „Каса и касови операции”. В длъжностна разписание на персонала и заплатите, утвърдено от Ректора на СУ в сила от 01.04.2022 г., в отдел „Административно-счетоводно обслужване” е имало: 1 щатна бройка за „ръководител сектор Разчети”, 1 щатна бройка за Ръководител сектор „Материален”; 3 щатни бройки за заместник главен счетоводител; 8 щатни бройки за „счетоводител сектор материален; 12 щатни бройки за счетоводител сектор „Разчети”, 1 щатна бройка за главен счетоводител; 2 щатни бройки за длъжността „касиер-централна каса в сектор „Каса и касови операции”. Според заключението на съдебно- счетоводната експертиза, изслушана по делото, щатното разписание от 23.02.2022 г. е действало и през март 2022, и било променено от 01.04.2022г. В това от 01.04.2022г. нямало предвидени бройки за „касиер“ в сектор „Каса и касови операции”, нямало назначени такива лица, но и в двете разписания имало по 2 щатни бройки за „касиер-централна каса“ в сектор „Каса и касови операции”. Вещото лице посочило, че задълженията по длъжностна характеристика за „касиер-централна каса“ били абсолютни идентични с тези по длъжностната характеристика за „касиер”, подчинени били на ръководителя на сектора, изискванията за заемане на длъжността били еднакви. Според вещото лице, при разработване на длъжностните характеристики били включени максимално видове задължения и отговорности, независимо че част от тях въобще нямало да се наложи да се извършват или ще се извършват рядко. Лицата, заемащи длъжността „касиер“ се отчитали пред лицата заемащи длъжността „касиер-централна каса”, а последните имали пълномощно от Ректора за теглене и внасяне на суми по банкова сметка, за закупуване на валута. Според вещото лице имало съществени различия между задълженията по длъжностна характеристика за длъжностите „счетоводител” и „касиер“. За да приеме, че уволнението на ищцата е незаконосъобразно, въззивният съд от една страна е посочил е посочил, че по делото не е установено към момента на уволнението на ищцата – 11.03.2022 г., да е било влязло в сила решението за съкращаване на 6 щатни бройки за длъжността „касиер“ в сектор „Каса и касови операции” в отдел „Административно-счетоводно обслужване”. От Протокол № 5/23.02.2022г. от заседание на Академичния съвет на СУ, се установявало, че такова решение действително е било взето /в съответствие с правомощията по чл. 26, т.15 от Правилника за управлението и дейността на Софийски университет/. То било взето на посочената дата, отнасяло се за съкращаване на щат и било взето от компетентен орган. По делото обаче не било установено, че решение е за съкращаване на щат считано от момента на вземането му или поне от дата преди 11.03.2022 г., когато е извършено процесното уволнение, тъй като в самото решение не бил посочен момент от който се съкращава щата. Въззивният съд е посочил, че от доказателства по делото не следва извод, че това е било преди 11.03.2022 г. В представеното длъжностното разписание /л. 50-57 от делото на СРС/ утвърдено от ректора в сила от 23.02.2022 г. /датата, на която е взето и решението на Академичния съвет от 23.02.2022 г. за трансформиране на 6-те щатни бройки за касиер/, решението на АС не е отразено, а напротив, видно от същото към 23.02.2022 г. за длъжността на ищцата били предвидени 6 щатни бройки. Едва в щатното разписание, в сила от 01.04.2022 г., тези 6 щатни бройки за длъжността „касиер“ били съкратени. Обсъждайки събраните писмени доказателства по делото въззивният състав е обосновал извод, че решението на Академичния съвет от 23.02.2022 г. е било за промяна в щата считано от 01.04.2022 г., както било посочено в длъжностното разписание на /л. 58-65 от делото на СРС/. Трудовото правоотношение с ищцата било прекратено преди новото щатно разписание да влезе в сила и уволнението й било незаконно. Към 11.03.2022 г. действало щатното разписание в сила от 23.02.2022 г., което предвиждало 6 щатни бройки за длъжността „касиер“. На второ място, като самостоятелно основание за незаконосъобразност на уволнението, въззивният състав е приел, че работодателят е бил длъжен да извърши подбор по чл. 329 от КТ, а такъв в случая не бил извършен. Съкратени били 6-те щатни бройки за длъжността „касиер“ в сектор „Каса и касови операции”, но не и 2-те щатни бройки за длъжността „касиер-централна каса” в същия сектор. Според приетото от въззивния съд трудовите функции за тези длъжности били идентични. Разписаните в длъжностните характеристики задължения, място в йерархичната структура на сектора и отдела, в който са, установявали че трудовите функции и отговорности на двете длъжности са идентични. Според съдебния състав, посоченото от вещото лице, че служителите „касиер- централна каса“ имали пълномощни от Ректора да извършват тегления и внасяния по банковата сметка на СУ, да получават валута, както и банкова информация и документи, а „касиерите“ се отчитали на тях, не било достатъчно, за да се обоснове извод, че трудовите функции на двете длъжности са съществено различни. В тежест на работодателя било да докаже, че заемащия длъжността „касиер” е изпълнявал определени задължения по длъжностната характеристика, а други задължения по нея са изпълнявани от служителите на длъжност „касиер-централна каса”. Такова доказване не било проведено. По тези съображения е прието, че тези осем служители в отдел „Административно-счетоводно обслужване“ са изпълнявали една и съща длъжност, поради което работодателят е бил длъжен да извърши подбор между служителите на несъкратените длъжности „касиер-централна каса” и шестимата съкратени служителите. С тези две групи съображения, въззивният съд е достигнал до извода, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен. Това обуславяло и уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ - за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което тя е останала без работа поради уволнението. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Формулирания в изложението към касационната жалба въпрос, няма характеристиката на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, по смисъла на разясненията по т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото не е от обуславящо за изхода на спора значение, тъй като не е изводим от решаващите мотиви на въззивния съд по делото. Въззивният съд не е излагал аргументи, при извършване на преценката за наличие на реално съкращаване на щата, дали е достатъчно да се съпоставят само длъжностните характеристики за отделните длъжности, без да се изследват конкретните функции, които са включени в съответната длъжност. Аргументи за правата и задълженията на служителите, определящи съдържанието на трудовите им функции са били изложени само във връзка с частта от мотивите, в подкрепа на направения извод за наличието на задължение за работодателя да извърши подбор по чл. 329 от КТ между лицата заемащи длъжностите „касиер“ и „касиер - централна каса“. Дори и да се приеме, че въпросът е относим към този извод на съда /с оглед на твърденията на касатора, че идентичност между длъжности „касиер“ и „касиер - централна каса“, не може да се изведе нито само от наименованието на длъжностите, нито от механичното сравнение на трудовите им задължения по длъжностна характеристика и за работодателя не е съществувало задължение да извърши подбор между служителите заемали тези длъжности/, въпросът също не би могъл да обуслови допускане на решението до касация. Това е така, тъй като както и да бъде решен, не би променили изхода на спора, доколкото обжалваното решение съдържа и втора група мотиви, за които въззивният съд е приел да имат равностойно значение за извода, че уволнението е незаконно. Въззивният съд е аргументирал извода за незаконност на уволнението не само с нарушението на чл. 329 от КТ, но с мотиви, че трудовото правоотношение е било прекратено преди приложението /влизането в сила/ на новото щатно разписание в сила от 01.04.2022 г. /в което е отразено решението на Академичния съвет от 23.02.2022 г. за трансформиране на 6-те щатни бройки за „касиер“ в 3 щатни бройки „счетоводител” в сектор „Материален” и 3 щатни бройки „счетоводител” в сектор „Разчети”/ и преди да бъде изчерпано действието на старото щатно разписание в сила от 23.02.2022 г. По отношение на тези аргументи, касаторът не е формулирал релевантни правни въпроси. Без зададен въпрос по отношение на втората част от мотивите, поставения въпрос не отговаря на изискванията за правен въпрос по смисъла на т. 1 по посоченото тълкувателно решение. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответника по жалбата разноски в размер 900 лв. съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение