Определение № 121 от 26.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3253/2020 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от “Бългериан Интернешънъл“ ООД, представлявано от управителя Х. И. Ч., чрез адвокат Е. В., срещу въззивно решение № 58/30.06.2020 г., постановено от Монтански окръжен съд по в.гр.д. № 119/2020 г. Излага доводи за неправилност, като по същество излага съображения за необоснованост. Насрещната страна Е. П. С., чрез адвокат В. Д., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени формално и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Монтански окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Монтански районен съд, по иска на Е. П. С. против “Бългериан Интернешънъл“ ООД признал, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за незаконна и отменил заповед № 465/09.08.2019 г., с която е дисциплинарно уволнена, възстановил я на заеманата преди това длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и осъдил работодателя да й заплати обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 1551,76 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 04.10.2019 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че между дружеството и работника е било налице трудово правоотношение, по силата на което Е. С. изпълнявала длъжността “продавач-консултант“ в магазин дрехи и други стоки. Достигнал до извод, че длъжността е материално-отчетническа. С. била уволнена дисциплинарно за това, че при извършена на 16.07.2019 г. регулярна ревизия за периода 22.01.2019 – 16.07.2019 г., в магазина в [населено място], е установена липса на стоки на обща стойност 4 190,87 лв., според протокол № 529/16.07.2019 г., с което работникът е злоупотребил с доверието на работодателя. Съдът установил, че служители на работодателя, по негово разпореждане, извършили ревизия в магазина, като констатирали, че началното салдо е в размер на 22 972.97 лв., търсеното салдо – 21090,07 лв., изброеното салдо – 16 899,20 лв., като в графа липси е отразена сума в размер на 4190,87 лв. Протоколът за ревизия бил подписан от Е. С. преди да са нанесени салдата в дясната му част, от което заключил, че служителят не е изразил съгласие по отношение на посочените в дясната част стойности на дрехи без цени, търсено салдо, изброено салдо, както и размер на липсите. Посочил още, че липсват доказателства изцяло попълнения протокол да е връчван на С. да се запознае със съдържанието му. От нея са поискани обяснения по чл. 193 КТ, но без данни, че С. е била запозната с актуалното съдържание, такова, каквото е представено по делото, на протокола за извършената проверка. Съдът приел, че реално служителят не е бил известен за действителното нарушение – липса на какво и в какъв размер, поради което и следва, че последвалото наказание, е незаконно, като извършено в нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ. Също така, съдът изяснил, че по делото няма доказателства за това, че Е. С., като материално отговорно лице, в периода 22.01.2019 – 16.07.2019 г., е получила от работодателя си срещу подпис, стоки на определена продажна цена, нито как е организирано получаването на стоките в магазина, отчитането на продажбите им, водена ли е касова книга, как е отчитана касова наличност, какви счетоводни документи са издавани за доставените в магазина стоки, съответно за продажбата им. Работодателят не е установил реда, по който се извършва ревизия на наличните стоки, съответно спазени ли са изискванията на ЗСч и подзаконовите нормативни актове за ревизия на стокови наличности. Посочил, че липсата на подобни доказателства прави невъзможна и проверката на съда, чрез експертиза, на извършената ревизия и резултатите от нея, оспорена от работника с исковата молба. Протоколът от проверката в търговския обект е частен свидетелстващ документ, чието съдържание подлежи на преценка с оглед всички събрани по делото доказателства. Липсват първоначални счетоводни документи, от които да се удостоверят заприходените стоки по артикули, количество и стойност, разходваните стоки и наличността на стоките в магазина при ревизията, съответно не е установено, че е налице предаване по надлежния ред за съхранение и разходване от работещите в магазина продавач – консултанти на стоково-паричните ценности, чиито липси са констатирани впоследствие. В заключение, въззивната инстанция приела, че заповедта, с която ищцата С. е дисциплинарно уволнена е незаконна поради нарушена процедура по чл. 193, ал. 1 КТ и неустановено извършване на деянието, посочено като основание за наложеното наказание. Уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и по т. 3 КТ до размера на 1551,76 лв. Касаторът нито в касационната жалба, нито в представеното към нея изложение (с дословно възпроизведен текст на жалбата) не е поставил правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК и обосновка за наличието на някоя от хипотезите съответно на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Единствено бланкетно е посочил, че „на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото“. Въпрос, както стана ясно, не е поставен, нито такъв би могъл по пътя на уточнението да бъде определен от състава на Върховния касационен съд. Съдът, служебно, не установи наличие на основания за допускане на касационно обжалване в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 2 ГПК. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Предвид резултата и направеното искане в срок от ответника по касация Е. С., касаторът следва да й възстанови сторените в инстанцията съдебни разноски – 500 лв. заплатен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, съдът