Определение № 468 от 11.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 903/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „Денс-групова практика за първична дентална помощ“ ООД В. чрез адвокат Б. Д. срещу въззивното решение на ОС Варна от 05.11.2019г. по в.гр.д. № 1790/2019г. Ответницата по жалбата Д. Г. Б. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Н. Б. е заела становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобрази следното: С атакуваното решение ВОС е потвърдил решението на РС Варна от 05.07.2019г. по гр.д. № 10583/2018г., с което е уважен предявеният от Д. Б. срещу ответното дружество иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ и в тежест на последното е присъдил 560лв. разноски на ищцата – заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Въззивният съд, препращайки и към мотивите на първоинстанционния, е приел, че от октомври 2016г. страните са били в трудово правоотношение за длъжността „лекар дентална медицина“. Ищцата е подала заявление за прекратяване на правоотношението на основание чл.327 ал.1 т.2 предл. първо КТ, като, видно от отговора /на заявлението/ на управителя на дружеството, заявлението е получено от ответника на 23.05.2018г., което обстоятелство не е оспорено нито с отговора на исковата молба, нито в съдебно заседание. В този отговор е посочено, че не са налице предпоставките за прекратяване на правоотношението на посоченото основание, че ищцата не е изпълнявала добросъвестно задълженията си, не се е явявала на работа и срещу нея била започната процедура по чл.193 КТ и са й изискани обяснения. С писмо, получено от ответника на 30.05.2018г., ищцата отговорила, че не й е известна започнала процедура по чл.193 КТ. С писмо-отговор дружеството уведомява ищцата, че е запозната със започналата процедура по чл.193 КТ и че до 31.05.2018г. следва да даде писмени обяснения. Липсват доказателства да е получено от ищцата и за датата на получаването представеното по делото искане за даване на обяснения за нарушенията, носещо дата 21.05.2018г., изразяващи се в неявявяне на работа за периодите 22.03. – 04.04.2018г. и 07.05. – 11.05.2018г. и в системно осъществяване на трудовите задължения по 4 часа, вместо по 6 часа. На 31.05.2018г. ищцата е получила пощенска пратка, изпратена й на 22.05.2018г. На 01.06.2018г. е издадена заповед за дисциплинарно уволнение на ищцата поради преждевременни напускания на работа в конкретни периоди през февруари и март и за неявяване на работа без уважителни причини два дни през март и четири дни през май 2018г. Въз основа на писмени доказателства и заключение на вещо лице е прието, че ищцата не е получила трудово възнаграждение за януари, февруари и април 2018г., поради което е налице основанието по чл.327 ал.1 т.2 КТ за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, настъпващо от момента на получаването от работодателя на писменото изявление. Липсват доказателства за недобросъвестно упражняване от ищцата на правото за прекратяване на правоотношението като продиктувано единствено от мотив да избегне евентуално търсена й дисциплинарна отговорност. Въз основа на съвкупна преценка на гласните и писмените доказателства е прието, че се налага извод, че ответникът, чиято е била тежестта, не е оборил презумпцията по чл.8 КТ. Изявлението е достигнало до работодателя на 23.05.2018г., като едва на 31.05.2018г. ищцата е била уведомена за отпочнала срещу нея дисциплинарна процедура за извършени нарушения, за които са й поискани обяснения. За да се приеме, че към 22-23.05. тя е действала недобросъвестно, следва да е установено несъмнено, че към тази дата работодателят е предприел действия да й наложи наказание. Такъв извод не следва от констативните протоколи от март и май за извършени нарушения, доколкото липсват доказателства ищцата да е била запозната с тях, а и твърдения на ответника в тази насока не са наведени. От 23.05.2018г. – датата на получаването от работодателя на изявлението на ищцата – трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.327 ал.1 т.2 КТ, при което наложеното впоследствие дисциплинарно наказание не поражда правно действие, респективно, уволнението е незаконно. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. За задължението за обсъждане на всички доводи и възражения /не били обсъдени оспорването на датата на получаването на искането за писмени обяснения и доказателствата в тази връзка - писмата по електронна поща, провеждани многобройни разговори и отправяни забележки относно неспазване на трудовата дисциплина/ - в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК; 2. Следва ли да се заплаща трудово възнаграждение в случай на непрестирането на труд без уважителни причини и ако да – в какъв размер, задължението за плащане на трудово възнаграждение пряка функция ли е от осъществената престация на труд или такова се дължи независимо от престирането/непрестирането на работна сила – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. ВКС намира, че поставените въпроси не обосновават допускането на касационно обжалване. Първият въпрос не е от значение за изхода на спора по делото. В съответствие със сочената практика на ВКС въззивният съд е подложил на преценка доказателствата относно датата на получаването от ищцата на искането за писмени обяснения. Освен това, по делото не се съдържат представени и приети отправени в тази връзка от ответника до ищцата електронни писма, а провеждани разговори и отправяне на забележки за неспазване на трудовата дисциплина сами по себе си не обосновават отпочване на дисциплинарна процедура. Следва да се посочи и липсата на данни по делото, включително съдържащи се в показанията на свидетелите, преди 23.05.2018г. на ищцата да е отправяно искане за даване на обяснения за допуснати дисциплинарни нарушения. Не е от значение за изхода на делото и вторият въпрос с оглед приетото за установено по делото, че за месеците януари, февруари и април 2018г. трудово възнаграждение на ищцата не е било заплатено, както и предвид обстоятелството, че уволнителната заповед е за преждевременно напускане на работа през февруари и март 2018г. и за неявяване на работа през март и май 2018г. В тази връзка следва да се посочи и че при добросъвестно упражняване от работника/служителя на правото да прекрати едностранно трудовото правоотношение по чл.327 ал.1 т.2 КТ е без значение дали са били или не са били налице предвидените в разпоредбата предпоставки за това - трудовият договор се прекратява с достигане на едностранното изявление до работодателя, а ако предпоставките не са били налице, работникът/служителят отговаря за причинените от това вреди на работодателя /в този смисъл решения на ВКС по гр.д. №832/2010г. ІІІ ГО, по гр.д. № 1289/2014г. ІV ГО, по гр.д. № 3010/2016г. ІІІ ГО и др./. С оглед на изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано. В касационната жалба и в изложението се сочи и непроизнасяне от въззивния съд по оплакването на касатора във въззивната му жалба за непредставен пред първоинстанционния съд договор за правна помощ, сключен между ищцата и процесуалния й представител, както и списък по чл.80 ГПК, и не било отправено изрично искане за присъждане на разноски на основание чл.38 ал.1 т.3 ЗА, поради което първоинстанционният съд, прписъждайки 560лв. адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата, се произнесъл по искане, с което не бил надлежно сезиран, а въззивният съд го потвърдил. ВКС намира, че във въззивното решение не са изложени никакви съображения по тези оплаквания на касатора във въззивната му жалба, при което следва да се приеме, че въззивният съд не се е произнесъл по жалбата срещу първоинстанционното решение в частта за разноските. Ето защо делото следва да бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по тази част от въззивната жалба. На основание чл.78 ал.1 и чл.38 ГПК на процесуалния представител на ответницата по касация адвокат Н. Б. Б. следва да бъдат присъдени 700лв. адвокатско възнаграждение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,