Определение № 50195 от 27.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1750/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) срещу Решение № 171/42.03.2022 г., постановено по в. т. д. № 726/2021 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, Трети търговски състав, с което след частична отмяна и потвърждаване на Решение № 260148/14.04.2021 г., постановено по т. д. № 1229/2020 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, Търговско отделение, е уважен предявеният от „МБАЛ Тракия“ ЕООД срещу НЗОК иск за реално изпълнение с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО – за заплащане на сумата общо от 449346,67 лв., представляваща общата стойност на извършената в периода от м. 06.2017 г. до м. 07.2019 г. надлимитна болнична помощ по клинични пътеки по Договор № 241104/26.05.2017 г. и Договор № 241104/28.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба – 29.09.2020 г., до окончателното ѝ заплащане. Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено при неправилно приложение на материалния закон, а именно в противоречие с правната норма на чл. 59, ал. 1 ЗЗО е достигнал до правния извод, че осъществените от лечебното заведение медицински услуги следва да бъдат заплатени и в случаите, когато стойността им превишава определените стойности (лимита) по Приложение № 2 към индивидуалния договор. В този смисъл счита, че незаконосъобразно апелативният съд е приел, че следва да бъдат заплатени на изпълнителя на болнична медицинска помощ извършените от него на основание индивидуалния договор по чл. 59, ал. 1 ЗЗО дейности и в случаите, когато стойността им е над нормативно и договорно определените стойности. Излага подробни правни съображения относно действителната нормативна воля на законодателя, вложена в правната норма на чл. 59, ал. 1 ЗЗО, във вр. с чл. 55а, ал. 1 и ал. 2 ЗЗО, като поддържа, че техният нормативен смисъл обосновава правния извод, че правото на медицинска помощ в пределите на задължителното здравно осигуряване не е неограничено по предмет, а е лимитирано в рамките на пакета от здравни дейности, гарантирани и закупувани от НЗОК за всички здравноосигурени лица на територията на страната. Това съждение следвало недвусмислено и от нормата на чл. 35, ал. 1 ЗЗО, съгласно която правото на здравноосигурените лица да получават медицинска помощ е обезпечено само в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът обосновава със специалната предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (поставените материалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото), както и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Касаторът поставя следните материалноправни въпроси: 1. „Нищожни ли са поради противоречие с императивни правни норми и с основните принципи на задължителното здравно осигуряване клаузите на сключен на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО договор между НЗОК и лечебно заведение - изпълнител на болнична медицинска помощ, с които се ограничава заплащането от НЗОК на извършените и отчетени медицински дейности до посочените в Приложение № 2 към договора стойности?“; 2. „Има или не основание НЗОК да налага „лимити“ при заплащането на извършена дейност от изпълнител по сключен на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО договор?“; 3. „Подлежат ли на заплащане извършени дейности през 2018 г. и 2019 г. по сключен на основание чл. 59, ал 1 ЗЗО договор между НЗОК и лечебно заведение - изпълнител на болнична медицинска помощ, чиято стойност е над определените в Приложение № 2 към този договор стойности (лимити) за дейностите за съответен месец?“; 4. „Приложение № 2 към сключен на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО договор между НЗОК и лечебно заведение - изпълнител на болнична медицинска помощ определя ли границата на НЗОК относно заплащане на стойността на извършени дейности за болнична помощ?“; 5. „Клаузите на сключен на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО договор между НЗОК и лечебно заведение - изпълнител на болнична медицинска помощ, с които се ограничава заплащането от НЗОК на извършените и отчетени медицински дейности и вложени медицински изделия до посочените в Приложение № 2 към договора стойности, водят ли до нарушаване правата на здравноосигурените лица, регламентирани в ЗЗО?“; 6. „Предвид обстоятелството, че в договор, сключен на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО няма предвидена възможност след изчерпване на определените стойности в Приложение № 2 към същия лечебното заведение да прекрати извършването на възложените му дейности, следва ли да се извърши заплащане на реално осъществените „надлимитни дейности“?“; 7. „Неограничено ли е задължението за заплащане на оказана болнична медицинска помощ по договор, сключен на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО, когато става дума за разходване на „лимитирани“ бюджетни средства?“; 8. „Каква е правната природа на индивидуалните договори за оказване на болнична медицинска помощ, сключени на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО и как следва да се тълкува постигнатото между страните съгласие по всички основни права и задължения, в това число и по отношение на стойностите, разпределени на отделните изпълнители?“ и 9. „Дали преценката във връзка с разходване на бюджета на НЗОК през бюджетната година е по целесъобразност и следва ли тя да остане извън обхвата на съдебния контрол?“. За да обоснове допускането на въззивното решение до касационно обжалване при допълнителната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът поддържа, че поставените материалноправни въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата в Република България, като за доказателство на това правно твърдение посочва решения на апелативни и окръжни (вкл. СГС) съдилища. Преди настоящият съдебен състав да се произнесе на основание чл. 288 ГПК по допускането на въззивното решение до касационно обжалване по посочените в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК процесуални предпоставки, следва да съобрази разясненията на Конституционния съд на Република България по отправеното искане за установяване противоконституционността на правната норма на чл. 55а, ал. 2 ЗЗО (нова, ДВ, бр. 102/2018 г., в сила от 1.01.2019 г.; приложимо обективно материално право за част от релевантния период по настоящото исково производство), в която е уредена нормативна забрана НЗОК да заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ в нарушение на посочените в индивидуалните договори по чл. 59, ал. 1 ЗЗО обеми и стойности. Общоизвестен е фактът, че с Определение от 17.10.2023 г., постановено по конст. д. № 15/2023 г., искането за обявяване на чл. 55а, ал. 2 ЗЗО е допуснато от Конституционния съд на Република България за разглеждане по същество. Тази материалноправна норма е приложима при решаване на правния спор, предмет на настоящото исково производство, поради което при съобразяване на тълкувателните разяснения в Решение № 3/28.04.2020 г. на КС по к. д. № 5/2019 г., с което е извършено легално тълкуване на чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ, а именно че спрямо заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения противоконституционният закон не се прилага, настоящото съдебно производство трябва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК – до произнасяне на Конституционния съд на Република България по конст. д. № 15/2023 г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение