Определение № 947 от 26.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 380/2026 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – София област и Районен съд – Елин Пелин за определяне на съда, компетентен да се произнесе по жалбите на „Емисил – 2017“ ЕООД със седалище с. Габра, Г. Н. К. от [населено място], В. В. М. от [населено място] поле, и В. И. П. от [населено място], [община], Софийска област, срещу решение № 928 по протокол № 34/27.11.2025 г. Общински съвет – Елин Пелин за включване в списъка за индивидуално ползване по чл. 37и, ал. 3, изр. 2 ЗСПЗЗ на имоти от общинския поземлен фонд с идентификатори *****.**.***, *****.**.***, *****.**.*** и *****.**.***. С определение № 20/08.01.2026 г. по адм.д. № 1350/2025 г. на Административен съд – София област производството е прекратено, като на основание § 19, ал. 1 ПЗР ЗИД АПК делото е изпратено на Районен съд – Елин Пелин. Спорът за подсъдност е повдигнат с определение № 73/25.01.2026 г. по гр.д. № 11/2026 г. на Районен съд – Елин Пелин при мотивите, че решението на Общинския съвет по чл. 37и, ал. 3 ЗСПЗЗ е част от производството по разпределение на имотите от общинския поземлен фонд, но е взето от Общинския съвет в упражнение на правомощия по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА и е извън обхвата на § 19, ал. 1 ПЗР ЗИД АПК. Мотивите в ТП № 1/29.09.2016 г. по тълк.д. № 1/2015 г. ОСС в ГК и ТК на ВКС и ОСС в І-ва и II-ра колегия на ВАС разясниха, че с учредяване на системата на административните съдилища законодателят запази гражданските дела в компетентност на общите съдилища (чл. 6, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 14, ал. 1 ГПК), а на административните съдилища възложи правораздаването по административните дела (чл. 128 АПК). Въпреки разграничението, законодателят изрично допуска гражданско дело – спор, който се регулира с метода на равнопоставеност, да разгледа административен съд и обратното, административно дело – спор за законосъобразността на индивидуален административен акт, който се регулира с метода на власт и подчинение, да се разгледа от гражданския съд, а да уреди ред и функционална компетентност по обжалване на така постановените съдебни актове. Обжалваното решение е взето така както го предвижда чл. 37и ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 3 на цитираната разпоредба, Общинският съвет определя с решение пасищата, мерите и ливадите за общо и индивидуално ползване. Списъкът на имотите за индивидуално ползване с категории се обявява до 1-ви март и се публикува по разписания в разпоредбата начин. В чл. 37и, ал. 4 – 11 ЗСПЗЗ е разписана процедурата по разпределяне на земите за индивидуално ползване, а чл. 37и, ал. 10 ЗСПЗЗ урежда реда и обема на правото на обжалване на съставения протокол за окончателното разпределяне на имотите, който се изготвя до 20 май и се публикува по същия начин. Взето при тези условия и според своето естество, обжалваното решение на Общинския съвет не е индивидуален административен акт. То е част от процедурата по разпределяне на общинските мери и пасища за общо и индивидуално ползване и подготвя съставянето на протокола за окончателно разпределяне на имотите. Жалба срещу такова решение е извън обхвата на § 19 ПЗР на ЗИД АПК. Разпоредбата, която по изключение поставя на гражданските съдилища разглеждането на административни по характер дела, се прилага стриктно. Следователно жалбата срещу решението на Общинския съвет, по която е образувано настоящото дело, е в общата компетентност на административния съд. Изложеното не измества правомощието му да прецени дали решението по чл. 37и, ал. 3 ЗСПЗЗ е годен за оспорване административен акт. При тези мотиви, съдът