Определение № 526 от 24.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 48/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „МАКЕДОНИЯ“, гр.Симитли, представлявана от председателя С. П., приподписана от адвокат В. К., срещу въззивното решение на Благоевградски окръжен съд №322/19.07.2021г. по в.г.д.№214/2021г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна Т. Й. К. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат К. Д., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като формулираните въпроси са неясни и неотносими към предмета на спора. В условие на евентуалност, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд Благоевград, с което са уважени предявените от Т. Й. К. срещу ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „МАКЕДОНИЯ“, гр.Симитли искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед №1/19.07.2019г. на Председателя на ПК „Македония“, на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 от КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „началник склад с код по НКП 4321 2021“ и за заплащане на сумата от 5 042,20лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 01.09.2019г. до 01.03.2020г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.10.2019г. до окончателното ѝ изплащане. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: Страните са били в трудово правоотношение от 31.05.1983г., като въз основа на допълнително споразумение №3/17.12.2018г. Т. К. е заела длъжността „началник склад с код по НКП 4321 2021“, с място на работа ПК „Македония“. От 01.01.2019г. на същата длъжност – „началник склад“ е бил назначен и И. Б.. Впоследствие, със Заповед № 1/15.01.2019г. на основание решение на ТЕЛК при МБАЛ Благоевград с №0167/010/15.01.2019г., същият е бил трудоустроен 50% за срок от 15.01.2019г. до 01.01.2020г. на заеманата от него длъжност. Като „началник склад“, на основание чл. 70, ал. 1 от КТ, е била назначена и Ц. Б., считано от 01.04.2019г. Посочените лица Т. К., И. Б. и Ц. Б. са били отразени като заемащи тази длъжност и в изготвяните от кооперацията поименни щатни разписания в периода от 01.04.2019г. до 01.09.2019г. Съдът установил, че структурата на длъжностите в кооперацията е била одобрявана с решения на УС, като по отношение длъжността „началник склад са правени следните отбелязвания: в Протокол 1/12.02.2019г. – по план 2, заета 1 и в Протокол №6/28.06.2019г. – по план 2, заети 3. С решение по т.4 „В“ от проведеното на 28.06.2019г. заседание на УС на кооперацията е било предвидено съкращаване на две щатни бройки. Въз основа на него е била издадена Заповед № 8/12.07.2019г. на Председателя на кооперацията за определяне на комисия, която да извърши подбор при съкращаване на щата на длъжността‚ „началник склад“, в срок до 18.07.2019г., в състав Е. С. М., В. П. и М. М.. Съдът установил още, че с протокол от 19.07.2019г. комисията е предложила да бъде прекратен трудовият договор с ищцата Т. К.. В протокола било посочено, че подборът е извършен въз основа на щатното разписание, преглед на личните трудови досиета на лицата заемащи длъжността и преценка за тяхната квалификация по критерии: образование, знания, умения, трудов стаж и професионален опит. Направена била и преценка за начина на изпълнение на възложените задачи. В протокола било отбелязано, че комисията е съобразила и разпоредбата на чл. 333 от КТ, под чиято закрила попадат И. Б. – трудоустроен и Ц. Б. – майка на дете под една година. С предизвестие изх.№ 44/19.07.2019г. ищцата била уведомена, че с решение на УС от 28.06.2019г. е извършено съкращаване на щата за длъжността „началник склад“ от три на две бройки. В същото било посочено, че на основание чл.328, ал.1, т.2 /съкращаване на щата от КТ/, във връзка с чл.329 от КТ, писмото следва да се счита за предизвестие за прекратяване на трудовия договор, считано от 01.09.2019г. С процесната Заповед №1/19.07.2019г. трудовото правоотношение на Т. К. е било прекратено на осн. чл.328, ал.1, т.2 от КТ, поради съкращаване на щата. Заповедта е връчена на адресата на 30.08.2019г. Съдът е приел, че ищцата Т. К. е останала без работа в периода от 02.09.2019г. до 30.06.2020г., а размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за същия е 5 042,28лв. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че по делото са установени наличието на трудово правоотношение между страните и прекратяването му с атакуваната заповед, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ. Приел е, че издадената заповед съдържа посочване на правното и фактическото основание за прекратяване на трудовото правоотношение – чл.328, ал.1, т.2 от КТ, поради съкращаване на щата. Приел е, че по делото е надлежно установен факта, че не е налице реално съкращаване на щата, тъй като преди уволнението на ищцата длъжността „началник склад“ е била заемана от две лица – К. и Б., а след прекратяване на правоотношението, отново са останали две щатни бройки. По делото не е установено да е взето решение на УС на кооперацията за увеличаване на щата за длъжността от две на три бройки към месец април 2019г., когато е назначена Ц. Б., като същата е заела длъжността само формално – с посочването ѝ в щатното разписание, но никога не е изпълнявала трудови функции. Във връзка с въведените възражения за законосъобразността на извършения подбор, въззивният съд е изложил мотиви, че при определяне кръга на лицата, които следва да участват в подбора, водещи са не наименованието на заеманите от тях длъжности, нито дори сходствата, а различията в съществените им трудови функции, които са определящи и поставят ясно разграничение между тях. Посочил е, че за да е налице законосъобразно извършен подбор е необходимо да са спазени законовите критерии по чл.329 от КТ, а именно: оценка на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Посочил е, че тези критерии са определени императивно /по-висока квалификация и по-добра работа на участващите в подбора лица/, като работодателят няма право да излиза извън тези рамки, но може да въведе допълнителни показатели, които са в границите на законовите критерии за подбора. В тази връзка съдът е направил извод, че в конкретния случай работодателят, в нарушение на закона, е включил в подбора лица, които не са изпълнявали трудовите си функции за продължителен период от време и не е възможно техните качества да бъдат съпоставени с тези на другите работници и служители. Съдът е приел още, че неправилно при извършване на подбора комисията не е сравнявала качествата на работа на двамата служители и нивото на изпълнение на работата, което се установява безспорно от показанията на свидетелите. Не е направена преценка на качествата, знанията и уменията на работниците, както и качеството на изпълнение на работата. Не е установен образователния ценз на всеки от тях, нито нивото на изпълнение на трудовите им функции. Не е установено и приетите оценки на служителите да се основават на техните действителни качества. По тези съображения съдът е приел предявените искове за основателни. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: Решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №783/08.12.2015г. по ч.г.д.№5868/2015г. на ІV г.о.; определение №277/11.10.2016г. по ч.г.д.№3755/2016г. на І г.о.; определение №141/22.03.2013г. по ч.г.д.№631/2012г. на ІІ г.о., според която предметът на спора се определя от заявените от ищеца правопораждащи факти и твърдения и от отправеното до съда искане, които следва да са пълни, ясни и логически свързани, така че съдът да може да определи обстоятелствата, на които ищеца основава претенцията си, а ответника да има информация да направи своите възражения. В случая съдът е постановил петитум, с който е приел, че ищеца е въвел изрично, ясно и конкретно изложение на основания касаещи неправилно извършен подбор. Искането е основано на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Този въпрос е поставен във връзка с оплакванията за наличие на нередовност на исковата молба и произнасянето на съда по невъведени в същата основания. По него е формирана трайна практика извеждаща задължение на съда да се произнесе за законосъобразността на атакуваното от ищеца уволнение по изложените в исковата молба основания, които следва да са ясно и недвусмислено посочени. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с даденото разрешение, поради което не е налице допълнителната предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. В изложението е поставен и следния въпрос: Длъжен ли е работодателят да извърши подбор съгласно разпоредбата на чл.329 от КТ, когато за процесната длъжност са предвидени повече от един щат и те формално са заети, но фактически длъжността се изпълнява от едно лице?. Искането е основано на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Този въпрос е принципно значим за производството и е обуславящ правните изводи на съда в атакуваното решене, но разрешението по него не би могло да промени резултата по спора, защото съдът е намерил предявените искове за основателни и поради липса на реално съкращаване на щата, което само по себе си е достатъчно да обоснове извод за незаконност на уволнението. Не са налице основания за допускане на обжалването и по последния поставен въпрос: „Следва ли да се приеме, че е налице валиден акт на работодателя за определяне на щатни длъжности и техния брой, когато те са посочени в предложение за обсъждане от съответния орган на работодателя, за което няма данни да е прието и одобрено?“, тъй като същият е обоснован с несъгласие с изводите на въззивния съд и е по същество на спора. Касационното обжалване се претендира да бъде допуснато и на основание чл.280, ал.2 от ГПК, поради очевидна неправилност на решението. Съдът намира, че не е налице основание за допускане на обжалването и на това основание, тъй като при постановяване на решението съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Такава не може да се изведе от мотивите на решението или от установените по същество факти, без анализ на доказателствата и на извършените процесуални действия. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 от ГПК и по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК. На основание чл. 78 от ГПК и направеното искане, ПК „Македония“ следва да бъде осъдена да заплати на Т. Й. К. сумата от 500лв., представляваща направените разноски пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,