Определение № 521 от 27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4338/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от „ГСИ-БАЛКАНИ“ ЕООД - в ликвидация, представлявано от ликвидатора Р. Й. В., касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от ОС- Бургас, ІІІ въззивен състав, решение № 785/25.07.2022 г. по в. гр. д. № 791/2022 г., с което е потвърдено решение № 681/12.04.2022 г. на РС-Бургас, ХVІ гр. състав по гр. д. № 6630/2021 г., с което са уважени предявените от К. Л. Ш. срещу дружеството искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ за признаване за незаконно на извършеното със заповед № 52/02.08.2021 г. уволнение и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „инженер, енергиен диспечер”, и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа за периода 03.08.2021 г. до 03.02.2022 г. в размер на 11 044,80 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.09.2021 г., до окончателното заплащане на сумата. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост, евентуално неправилност на въззивното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, поради което се иска да бъде обезсилено, евентуално- отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искови претенции бъдат отхвърлени със законните последици. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Какъв е порокът на съдебното решение в случай, че по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, въззивният съд не се е произнесъл по законосъобразността на едно от извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина и от там по законосъобразността на наложеното за това нарушение наказание; 2. По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички представени по делото относими и допустими доказателства, доводи, твърдения и възражения на страните, в това число и тези, отнасящи се до законосъобразността на наложеното на ищеца наказание „дисциплинарно уволнение“; 3. При предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, длъжен ли е работникът да установи, че след уволнението си е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение през целия шестмесечен период, за който претендира обезщетение; 4. Кой е моментът за настъпване на преклузията за представяне на доказателства за оставане без работа от страна на ищеца по предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ; 5. Длъжен ли е съдът, в случаите когато ищецът е посочил и представил ново доказателство по чл. 147, т. 1 ГПК, да отрази това обстоятелство в съдебния протокол, както и да представи препис от доказателството на ответника; 6. Какъв е порокът на съдебното решение, в случай че въззивният съд в решението си се позове на писмено доказателство, което е представено по реда на чл. 147, т. 1 ГПК, без това обстоятелство да е било отразено в съдебния протокол и без препис от доказателството да е бил предоставен на ответната страна. Поддържа се и „вероятна недопустимост” на атакуваното решение поради непроизнасяне на въззивният съд по законосъобразността на едно от извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина и от там по законосъобразността на наложеното за това нарушение наказание. Ответникът по касацията К. Л. Ш. изразява становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е редовна и процесуално допустима- подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови решението си, Бургаският окръжен съд е приел, че между страните е възникнало трудово правоотношение по силата на трудов договор № 66/28.03.2021 г., съгласно който ищецът е заемал длъжността “инженер, енергиен диспечер” при ответника. Със заповед № 48/09.07.2021 г. работодателят е образувал дисциплинарно производство срещу ищеца поради инцидент на 04.07.2021 г. по време на работната смяна. Заповедта е връчена на работника и по нея на 16.07.21г. той е представил писмените си обяснения. Със заповед № 52/02.08.2021 г. е прекратено трудовото правоотношение с Ш. на основание чл. 190, ал. 1, т.7 КТ във вр. с чл. 187, т. 9 КТ и чл. 187, т. 10, предложение трето КТ, във вр. с т. 5.1.2.8. от Правилника за вътрешния трудов ред на „ГСИ-Балкани“ ЕООД и във вр. с т. 5.3.9. от Правилника за вътрешния трудов ред на „ГСИ-Балкани“ ЕООД, и на основание чл. 188, т. 3 КТ- прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие, поради дисциплинарно уволнение. На гърба на заповедта е извършено саморъчно отбелязване, че е заповедта е прочетена и връчена на ищеца на 03.08.2021 г., който е отказал да я получи, поради което лицата В. Г. и Т. Д. са удостоверили с подписите си направения отказ. Издадена е втора заповед № Кп-13/03.08.2021 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с работника във връзка с горепосочената заповед. При връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение работникът не се е ползвал от закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като връчването е извършено след приключване на работната му нощна смяна, която е от 19,00 ч. до 07,00 ч. на следващата сутрин, като към 08:15ч. на 03.08.2021 г. ищецът не е бил хоспитализиран и не е бил в отпуск по болест, а заповедта му е връчена при отказ, съгласно отбелязването върху нея. Констатирано е, че з а да издаде заповедта за уволнение, работодателят е приел, че от работника са извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина, които се изразяват в това, че на 04.07.2021 г., около 21.30 часа, по време на работа Ш., като водач на лек автомобил е допуснал пътно-транспортно произшествие на територията на комбината, поради което му е взета проба за алкохол с преносим апарат „Drager Alcotest 7410“ с фабричен номер ARSJ 0189, които отчел наличие на алкохол от 0.23 промила. При ПТП, е увредил л.а. „Фолксваген“ с ДК [рег.номер на МПС], представляващ имущество на дружеството, предоставено на Ш. за изпълнение на трудовите му задължения. С тези си действия работникът е нарушил т.5.1.2.2 от ПВТР на дружеството, съгласно която работниците и служителите са длъжни да се явяват на работа в състояние, което им позволява да изпълняват възложените задачи, като стриктно спазват следните забрани: да не се явяват на работа след употреба на алкохол и/или под въздействието на алкохол. За употребил и/или намиращ се под въздействието на алкохол се счита работник, за когото след тестиране с алкотестер е установена алкохолна наситеност (концентрация) в организма е размер на 0,1 промила и повече. Нарушил е още и т. 5.1.2.8., която гласи, че работниците и служителите са длъжни да пазят грижливо имуществото, което им е поверено или с което са в досег (машини, съоръжения, инструменти, МПС и др.) при изпълнение на възложената им работа. Да пестят суровините, материалите, енергията, паричните и другите средства, които им се предоставят за изпълнение на трудовите задължения. Въззивнният съд е споделил изводите на първоистанционният съд за липсата на ангажирани от работодателят доказателства за извършени от работника нарушения на трудовата дисциплина. Приел е, че по делото е представено копие на инструкцията за дейността на длъжностните лица при отстраняване на работниците в нетрезво състояние, употребили алкохол при явяване на работа или през работно време в „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД в сила от 29.06.2021 г., забраняваща работници по трудов договор с „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, работници и служители от външни дружества, опериращи на територията на комбината, каквото е „ГСИ-Балкани“ ЕООД и служителите на вътрешната охранителна фирма „Гард Ейч Ем Си“ ЕАД, да се явяват на работа с алкохлна наситеност повече от 0,5 промила и правилник за вътрешния трудов ред в „ГСИ- Балкани“ ЕООД, но липсват писмени доказателства Ш. да е запознат срещу подпис със съдържанието на тези документи в актуалната им към датата на инцидента редакция. Изложено е, че в случая важи общото правило по чл. 187, ал. 1, т. 2 КТ вменяващо забрана за явяване на работника или служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи. От събраните гласни доказателства не е установено тестването на ищеца да е извършвано с преминало контрол техническо средство като няма данни да са сигнализирани органите на КАТ или други полицейски органи. Изложени са съображения, че проверката за алкохол, извършена с посочения уред, не е извършена съгласно изискванията на закона като не може да се приеме, че резултатите от тази проверка установяват действителните стойности на наличие на алкохол в кръвта на работника. Не е установена степента на алкохолно опиянение на работника по категоричен и точен начин, което прави невъзможна преценката дали тази степен го прави негоден да изпълнява възложената му работа. Посочено е, че работодателят е приел, че ищецът е извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина, а именно явяване на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи. Прието е, че при определяне на дисциплинарното наказание работодателят, следва да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника. В тежест на работодателя е да докаже както извършването на нарушението, така и обстоятелството, че то съставлява тежко нарушение и предвид поведението на работника, следва да бъде санкционирано с конкретно избраното наказание. Изложени са мотиви, че не се установява от събраните доказателства, работникът по време на работа на 04.07.2021 г. да е бил в състояние, което не му позволява да извършва възложената му работа. Ето защо е прието, че уволнението е незаконно, който иск е уважен, както и иска за възстановяване на заеманата преди уволнението му длъжност „инженер, енергиен диспечер“ и иска за присъждане на обезщетение за оставането му без работа за периода 03.08.2021 г. до 03.02.2022 г. в размер на 11 044,80 лв. По основанията за допускане на касационно обжалване: Настоящият съдебен състав на ВКС счита, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр. 2 ГПК, тъй като от данните по делото не може да се направи предположение, че е процесуално недопустимо. Вероятната недопустимост е аргументирана с довода, че въззивният съд не се е произнесъл по законосъобразността на едно от извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина и от там – по законосъобразността на наложеното за това нарушение. Процесуалната недопустимост на съдебното решение е налице, когато е разгледан спор, който не е подведомствен на съдилищата, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледан непредявен иск или когато съдът се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск: по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или когато съдът се е произнесъл при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на правото на иск. Същата правна последица възниква и в случай, че съдът се е произнесъл извън спорния предмет, като е присъдил нещо различно от заявеното искане или извън него. Произнасянето в по-малко от поисканото не е сред основанията за недопустимост, а е отстранимо само чрез изрично искане на заинтересованото лице по реда на чл. 250 ГПК. Наред с това, противно на подържаното от касатора, въззивната инстанция се е произнесла и по нарушението по чл.187, т.9 КТ, споделяйки изводите на първоинстанционният съд, включ. и че твърдяното нарушение- увреждане имуществото на работодателя от процесното пътно- транспортно произшествие, не съответства на тежестта на наложеното наказание, което и обуславя незаконност на наложеното за това нарушение наказание. Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване по въпроса: „ Какъв е порокът на съдебното решение в случай, че по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, въззивният съд не се е произнесъл по законосъобразността на едно от извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина и от там по законосъобразността на наложеното за това нарушение наказание?“. Въпросът е теоретичен, като, както бе изложено по-горе, в случая въззивната инстанция се е произнесла и по нарушението по чл.187, т.9 КТ, споделяйки изводите на първоинстанционният съд, включ. и че твърдяното нарушение- увреждане на имуществото на работодателя от процесното пътно- транспортно произшествие, не съответства на тежестта на наложеното наказание, което и обуславя незаконност на наложеното за това нарушение наказание. Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване по поставения въпрос за задължението на въззивният съд по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ да обсъди всички представени по делото относими и допустими доказателства, доводи, твърдения и възражения на страните, в това число и тези, отнасящи се до законосъобразността на наложеното на ищеца наказание „дисциплинарно уволнение?“. Така формулирания въпрос обуславя изхода на делото и изводите в обжалваното решение, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие със съдебната практика на ВКС. Съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. В случая въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на които се установяват правнорелевантните факти, като е изложил свои мотиви по направените във въззивната жалба доводи и възражения. Общите доводите за необсъждане на всички представени доказателства се свеждат до оплакване за неправилност на крайния извод на въззивната инстанция, като доколкото се касае до оплакване за твърдяно неточно интерпретиране на факти, а не за същинска липса на мотиви, настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основанието по см. на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване по въпроса: „ При предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, длъжен ли е работникът да установи, че след уволнението си е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение през целия шестмесечен период, за който претендира обезщетение?“. Поставеният от касатора правен въпрос е от значение за изхода на спора, но по отношение на него касаторът не е обосновал допълнителните предпоставки за достъп до касация. Отговорът на въпроса е даден по задължителен начин с ТР № 6/15.07.2014г. на ОСГК на ВКС по тълк.д. № 6/13г., с което е прието, че при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца, като фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липсата на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа. Въззивният съд не е допуснал отклонение от тази практика като е приел, че оставянето на ищеца без работа за шестмесечния период е доказано със своевременно представените и приети по делото копия от трудовата книжка и от регистрационна карта за регистрирането му като безработен. Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване и по поставените пети, шест и седми въпроса. Така формулираните въпроси са теоретични В случая за потвърди обжалваното решение в частта на предявеният на основание чл. 344, ал.1, т.3 във вр. чл.225, ал.1 КТ иск, въззивният съд е взел предвид своевременно представените и приети в първоинстанционното производство копие от трудовата книжка на ищеца и копие от регистрационна карта на Агенцията по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“, от които се установява липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в книжката на ищеца и регистрирането му като безработен в бюрото по труда за релевантия шестмесечен период, за който претендира обезщетение. Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване по поставените въпроси, отговорът на които твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., правният въпрос от значение за изхода но конкретното дело, решен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяването на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили промени в законодателство и обществените условия промени.В разглежданият случай по поставените въпроси не се твърди да е налице неправилна /създадена поради неточно тълкуване/ съдебна практика на Върховия касационен съд, която да бъде изоставена, не се поддържат и настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, като не се обосновава и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 785/25.07.2022г. на ОС- Бургас, ІІІ въззивен състав, постановено по в.гр.д. № 791/22г.. С оглед изхода на спора, „ГСИ- Балкани“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на К. Ш. и направените в касационното производство разноски в размер на 1450лв.- заплатен адв. хонорар. Воден от изложеното, ВКС, ГО, ІV състав,