Определение № 21 от 12.06.2014 г. на ВКС по д. № 20/2014 г.

Производство е по чл.135 ал.4 Административно –процесуалния кодекс /АПК/, образувано по повдигнат спор за подсъдност между Районен съд- Ихтиман и Административен съд-София област. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС, съобрази: Административното производство пред Административен съд София област е инициирано от Областният управител на С., който е оспорил т.2 на Решение Nо 533 от Протокол Nо27 от 31.01. 2014 година на Общински съвет- И., с което на основание чл. 24а ал.5 ЗСПЗЗ е дадено съгласие да се проведе публичен търг с тайно наддаване за отдаване под аренда на общинска земеделска земя- седем ниви от О., за срок от 30 / тридесет / години. Оспорването е обективирано в Заповед Nо ОС-42/24.02.2014 година, издадена от Областен управител на С. на основание чл. 32 ал.2 от Закона за администрацията /ЗА/ по реда на чл. 45 ал.4 изр.2 предл. 2 от ЗМСМА. С Определение Nо 393 от 22.04.2014 година по адм.д. Nо 253/2014 година на Административен съд- София област делото е прекратено и изпратено по подсъдност на РС-Ихтиман, след като е прието, че решението на Общинския съвет съставлява „акт ,издаден в процедура, провеждана на основание чл. 24а ал.5 ЗСПЗЗ, а съгласно § 19 ал.1 от ЗИД на АПК /ДВ.бр.39/2011 год./ контролът за законосъобразност на индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е в правораздавателната компетентност на районните съдилища по местонахождение на имота, реализиран по реда на АПК. С Определение от 25.04.2014 година, по гр.д. Nо 325/2014 година на РС-Ихтиман, приемайки че оспореното Решение Nо 533 от протокол Nо 27 от 31.01.2014 година на Общинския съвет И., с което на основание чл. 14 ал. 2 от ЗОбС и чл. 24а ал.5 ЗСПЗЗ е дадено съгласие да се проведе публичен търг с тайно наддаване за отдаване под аренда за срок от 30 години на 7 ниви от О., находящи се в землището на [населено място] и определена начална тържна цена, не съставлява индивидуален административен акт, а волеизявление на административен орган, взето в изпълнение правомощията по чл.21 ал.1 т.8 от ЗМСМА и като такова, базирано на чл. 8 ал.11 ЗОбС и чл. 65 АПК се обжалва по реда на чл. 45 ЗМСМА. Прието е, че след като волеизявлението на административния орган не е част от производството по издаване на индивидуален административен акт по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ относно отдаване под аренда на общински земеделски земи фонд, контролът за законосъобразност не е от компетентността на районния съд ,поради което исковото производство е прекратено и е повдигнат спора за подсъдност. Петчленният състав на Върховния административен съд и Върховния касационен съд, след преценка данните по делото и на основание приложимите разпоредби касаещи определяне на родовата подсъдност, приема, че компетентен да разгледа спора е Административен съд- София област. Разпоредбата на чл. 24а ЗСПЗЗ предвижда, че отдаването на земеделски земи от О., с изключение на мерите и пасищата,под наем или аренда се извършва чрез търг или конкурс при условията и по ред, определен от Общинския съвет. По естеството си разпоредбата съдържа формулирано правило за начина на управление на конкретно общинско имущество- земя от О., което е в рамките на правомощията на ОбС по чл. 21 ал.1 т.8 ЗМСМА. Ето защо и самото волеизявление на Общинския съвет съставлява упражняване на правомощия, дадени от закона, по управление на общинско имущество, без по естеството си да съставлява индивидуален административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал.3-12 от ЗМСМА оспорването на актовете на общинските съвети, свързани с управлението на общинско имущество се извършва по реда на АПК, пред съответния административен съд. В този аспект упражненото от Областния управител право на контрол за законосъобразност на акта на общинския съвет, визирано с чл. 4 от ЗМСМА е подсъдно на съответния административен съд. Доколкото атакуваното решението на Общинския съвет И. съставлява властническият елемент на процедурата по управление и разпореждане с земеделските земи от О. и не носи белезите на индивидуален административен акт, то контролът за законосъобразност не е подчинен, на специалния ред на § 19 ал.1 от ПЗР на ЗИД АПК / ДВ. бр.39/2011 год. /. По изложените съображения, петчленният състав на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд, основание чл.135 ал.4- 7 АПК