Определение № 4678 от 20.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3520/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на У.Е.У. Црт срещу Определение на ВКС, IV г.о., постановено на 01.07.2025 г. по к. гр. д. № 4005/2024 г. Определението се обжалва в частта, в която е оставена без разглеждане касационната жалба на дружеството срещу въззивно решение № 2803 от 13.05.2024 г. по в. гр. д. № 11850/2022 г. на Софийския градски съд в частта, с която исковете, предявени срещу жалбоподателя, са отхвърлени, както и в частта по исковете с цена под 5000 лв. Оплакванията са за недопустимост и неправилност на обжалваното определение, претендира се неговото частично обезсилване и отмяна. Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване пред друг състав на ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна. Противно на развитите от частния жалбоподател съображения, Определението на ВКС, IV г.о., по гр. д. № 4005/2024 г., не е недопустимо поради произнасяне свръх-петитум. Видно от касационната жалба на дружеството, решението на въззивния съд е обжалвано изцяло, поради което касационният съд е разполагал с компетентността да се произнесе и в частта по иска по чл. 74 КТ, независимо, че по отношение на него касаторът не е изложил самостоятелни оплаквания. Определението в останалата му обжалвана част е правилно. Исковете по чл.177 КТ, чл.264 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД са с цена под 5 000 лева всеки (съответно за 3 920 лева, 300.61 лева и 27.60 лева) и въззивното решение по тях не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК, съгласно която разпоредба не подлежат на касационно обжалване въззивните решения с цена на иска до 5000 лв. По отношение на иска по чл.128, т.2 КТ за заплащане на секторните възнаграждения: тъй като въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което този иск е отхвърлен, решението се явява постановено в полза на страната У.Е.У. Црт. Поради това, тази страна няма право да го обжалва в тази част, независимо какви мотиви е изложила въззивната инстанция по съществото на спора. Това е така, защото не мотивите формират сила на пресъдено нещо, а диспозитивът, който удовлетворява правния интерес на жалбоподателя, щом искът срещу него е отхвърлен. Дори решението на въззивния съд да бе процесуално недопустимо, като необжалвано от страната с право на жалба, същото в посочената част е влязло в сила. По изложените съображения обжалваното определение на ВКС следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, трето отделение