Определение № 203 от 20.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 899/2021 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от ищеца „Ай Пи Ем”ЕООД, [населено място] /н/ чрез управителя И. П. М. срещу определение № 382 от 08.02.2021г. по ч.т.д.№ 3750/2020г. на АС София, с което е потвърдено определение № 8536 от 08.06.2020г. по гр.д.№ 2615/2020г. на СГС. С последното е прекратено производството по делото поради отсъствие на положителна процесуална предпоставка - отсъствие на представителна власт на управителя И. М. с прекратени на основание чл.710 ТЗ правомощия за предявяване от името на несъстоятелния търговец на установителен иск за собственост, на иск за прогласяване нищожност на постановление за възлагане на недвижим имот и движими вещи и на иск за осъждане на купувача по чл.717в и чл.717з ТЗ да предаде на ищеца владението върху недвижимия имот и движимите вещи, предмет на постановлението за възлагане. С частната касационна жалба се иска отмяна на определението на въззивния съд като неправилно. Оспорва се правилността на извода, че предметът на делото, очертан от исковете за собственост, за прогласяване на постановление за възлагане и предаване на владение, не попада в изброените в чл.635,ал.3 ТЗ производства, за предявяването на които, легитимиран от името на дружеството е само синдикът, но не и управителят на дружеството с прекратени на основание чл.711,т.3 ТЗ правомощия. Твърди се, че този извод противоречи на целите на производството по несъстоятелност, изведени от разпоредбата на чл.607 ТЗ. Твърдението е, че с предявените искове за собственост, за нищожност на възлагателно постановление и предаване на владение имат за цел възстановяване и съхраняване на масата на несъстоятелността, т.е. попълването й и заведените от органите на длъжника искове съставляват процесуални действия в производството по несъстоятелност по смисъла на чл.635,ал.3 ТЗ. Посочва се, че с решение от 22.05.2019г. по т.д.№ 1595/2018г. на ВКС, ІІ т.о. е отменено решение №2433 от 24.11.2017г. по т.д.№3816/2017г. на САС и потвърденото с него решение №957 от 18.05.2017 г. по т.д.№5669/201 г. на СГС, с което на основание чл.710 от ТЗ, вр. чл.711 от ТЗ „Ай Пи Ем” ЕООД е обявено в несъстоятелност с последиците по чл.711 ТЗ и е оставена без уважение молбата на „Банка Пиреос” АД по чл.710 от ТЗ, вр. чл.711 от ТЗ. Поддържа се, че към датата на определението на СГС за прекратяване на производството по делото няма влязъл в сила акт по чл.710 ТЗ с последиците по чл.711 ТЗ. Оспорва се и правилността на извода за недопустимост исковете да бъдат насочени срещу синдика на дружеството. В изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите по съображения, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: Искове за попълване масата на несъстоятелност, съставляват ли съдържание на производството по несъстоятелност; Предоставените с чл.658,ал.1,т.7 ТЗ правомощия, превръщат ли синдика в законен представител на длъжника и изключват ли правомощията на длъжника, съответно на неговите органи, да извършват лично или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика, съгласно чл.635,ал.3 ТЗ, или се счита, че в производството по несъстоятелност всички процесуални действия за изрично предоставени на синдика, съгласно чл.657,ал.1,т.7 ТЗ; Правомощията на длъжника, съответно на неговите органи, когато той е юридическо лице да извършват лично или чрез упълномощено лице всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на длъжника в рамките на производството по несъстоятелност, както и по останалите производства, посочени в чл.635,ал.3 ТЗ, запазват ли се за целите на производството по несъстоятелност и след постановяване на решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност по чл.710 ТЗ с последиците по чл.711 ТЗ; Длъжникът като страна в производството по несъстоятелност, съответно неговите органи, могат ли да извършват лично или чрез упълномощено лице всички процесуални действия,които не да предоставени на синдика и с които се предявяват искове за попълване на масата на несъстоятелност; Длъжникът като страна в производството по чл.649,ал.2 във вр. с чл.635,ал.2 ТЗ, съответно неговите органи, могат ли да извършват лично или чрез представител всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика и с които се предявяват искове за попълване на масата на несъстоятелност, или се счита, че в производството по чл.649,ал.2 ТЗ, всички процесуални действия са изрично предоставени на синдика и кредиторите. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Сезирана с частна жалба срещу определението на СГС за прекратяване на производството по делото, въззивната инстанция е констатирала, че последното вписано решение по партидата на обявеното в несъстоятелност дружество „Ай Пи Ем"ЕООД е решение № 294/10.02.2020г. по т. д. н. № 5669/12 г. по описа на СГС, с което по реда на чл. 710 ТЗ вр. чл. 711 ТЗ дружеството е обявено в несъстоятелност, длъжникът е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата по несъстоятелността, правомощията на управителя му са прекратени и са наложени общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника, като за постоянен негов синдик е вписана М. Ш.. Като е съобразено, че това решение има незабавно действие от датата на вписването му - 11.02.2020г. е обосновано, че с прекратяването на правомощията на управителя на дружеството в несъстоятелност от тази дата, процесуални права да завежда дела от името на дружеството и да участва във вече заведени такива има по правило само синдикът - чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ, а на управителните му органи, чиито правомощия са вече прекратени по силата на съдебното решение, законът е предоставил само ограничен кръг функции по процесуално представителство на длъжника, които, доколкото представляват изключение от правилото, са изчерпателно изброени в отделни разпоредби на закона и преимуществено касаят провеждането на производството по несъстоятелност и то в хипотези, в които синдикът не може да представлява длъжника, а действа в самостоятелно качество на такъв. Посочено е, че такива са случаите, когато дружеството отговаря като ответник по заведени от синдика искове за попълване масата на несъстоятелността – за недействителност на действия и сделки или отменителни искове - чл. 646 и чл. 647 вр. чл. 649 ТЗ; когато интересите на длъжника са накърнени и следва да бъдат защитени в самото производство от пропуски и незаконосъобразни действия на синдика – по чл. 657, ал. 2 ТЗ да се иска освобождаване на синдика, когато той не изпълнява задълженията си; по чл. 664, ал. 2 ТЗ, чл. 728 ТЗ и чл. 740 ТЗ - в случаите на признати на длъжника права за подаване на възражение срещу отчета на синдика или срещу сметката за разпределение, както и право да сключи с кредиторите с приети вземания договор за уреждане плащането на паричните задължения; чл. 717з ал. 3 ТЗ - право на обжалване на постановлението за възлагане в случай на незаконосъобразно проведена от синдика продан на имущество от масата на несъстоятелността. Анализирано е с позоваване на съдебната практика /решение № 745/16.10.2007 г. по т. д. № 380/07 г. на ВКС ІІ т. о., определение № 117/29.01.2014 г. по ч. т. д. № 4416/13 г. на ВКС І т. о., определение № 373/13.06.14 г. по ч. т. д. № 1665/14 г. на ВКС ІІ т. о./, че съгласно разпоредбата на чл. 635, ал. 3 ТЗ, правото да инициира съдебни дела, извън производството по несъстоятелност, от името на длъжника законодателят е предоставил на управителния му орган с прекратени правомощия само в три случая - с предявяване на искове за обезщетения за причинени от синдика при осъществяване на правомощията му вреди на дружеството / чл. 663, ал. 2 и ал. 3 ТЗ вр. чл. 621а ал. 2, т. 1 ТЗ /, за установяване несъществуването на прието в производството по несъстоятелност вземане / чл. 694, ал. 1 ТЗ / и за оспорване действителността на проведена по реда на чл. 717 ТЗ продан на вещи от масата на несъстоятелността / чл. 717з ал. 4 ТЗ /. Съобразено е, че с исковата молба управителят е предявил пред съда установителни искове за собственост върху недвижим имот и находящи се в него движими вещи, възложени в производството по несъстоятелност по реда на чл. 717з ТЗ на спечелилия търга по проведената от синдика продан на имуществото като част от масата по несъстоятелността на "Ай Пи Ем"ЕООД/н/; искове за обявяване нищожност на постановленията за възлагане на вещите и за предаване на дружеството на владението върху тях, която е подадена в деловодството на съда на 27.02.2020г., когато вписването на решението за прекратяване на правомощията му вече е било факт. Обосновано е, че поради това към тази дата управителят е бил лишен от правото процесуално да представлява дружеството, а предявените искове не попадат в изброените по-горе изключения при които са запазени ограничени правомощията на длъжника/неговите органи за предприемане на процесуални действия. За ирелевантно е счетено обстоятелството, че към този момент предходно решение на съда по несъстоятелността, постановено по реда на чл. 710 ТЗ е било отменено от ВКС; за правно ирелевантни са счетени и съображенията, с които е постановена отмяната, както и обстоятелствата, при които съдът по несъстоятелността е приел, че са налице предпоставките за постановяване на ново решение за обявяване на дружеството-длъжник в несъстоятелност. Акцентирано е, че както съставът на САС, така и съставът на СГС, са длъжни да се съобразят с вписаното в ТРРЮЛНЦ решение № 294/10.02.2020 г. по т. д. н. № 5669/12 г., съгласно чл. 712 и чл. 714 ТЗ. С тези съображения е отречена възможността в производството да бъдат обсъждани доводите на ищеца срещу законосъобразността на това решение. За съществено за спора е отчетено обстоятелството, че правомощията на управителя на дружеството-длъжник да оспори извършената по реда на чл. 717 и сл. ТЗ продан на имущество от масата на несъстоятелността се изчерпват в производството по несъстоятелност, като упражняването им е по реда на обжалването на постановленията за възлагане, както и обстоятелството, че длъжникът се е възползвал от тази си процесуална възможност, като е обжалвал постановленията за възлагане на недвижимия имот и движимите вещи, чиято законосъобразност е потвърдена от съда с постановения от него окончателен съдебен акт. Анализирано е, че съгласно нормата на чл. 717з ал. 4 ТЗ длъжникът /чрез управителния му орган с прекратени правомощия/ може да води иск за оспорване действителността на продажбите, но само при условие, че не е упражнил правото си по ал. 3 на същия член в производството по несъстоятелност. Такива искове, предвид петитума - за обявяване нищожност на постановленията за възлагане, не са предявени. Обсъдено е, че, с оглед твърдените в обстоятелствената част на исковата молба нарушения на чл. 717г ТЗ, допуснати при извършване на продажбите, дори да се приеме, че исковете са за недействителност на последните, те биха били недопустими, доколкото е налице отрицателната процесуална предпоставка на чл. 717з ал. 4 /обжалване на възлагането/, която преклудира защитата на длъжника по исков път. Отречена е основателността на тезата на частния жалбоподател, че предявените искове за собственост и нищожност на постановленията за възлагане са такива за попълване масата на несъстоятелността, предвидени в разд. І от Глава ХХХХІ на ТЗ. Даден е отговор и, че право да води такива не е предвидено за длъжника. Посочено е, че исковете за предаване владението върху вещите от купувача им на дружеството - длъжник, от своя страна, не представляват обусловени такива по смисъла на чл. 649, ал. 2 ТЗ; че законодателят и не е предвидил в полза на длъжника право за предявяването им, а прилагане на нормата по аналогия е недопустимо. Като допълнителен аргумент е изложен, че насочването на исковете срещу синдика по аналогия с разпоредбата на чл. 663, ал. 3 ТЗ също е недопустимо, тъй като в закона са посочени изрично случаите, в които длъжникът, чрез управителните си органи, може да оспори действията на синдика, включително да предяви иск срещу него, а в случай не е предявен иск за вреди на длъжника от действията на синдика. Искането за допускане на частното касационно обжалване не следва да бъде уважено: В голямата си част въпросите са теоретични и хипотетични, т.е. не отговарят на критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Въззивната инстанция не е отрекла тезата на касатора, заложена в първия въпрос - че исковете за попълване на масата на несъстоятелността са част от производството по несъстоятелност. Не е мотивирала, че синдикът е законен представител на длъжника и че органите на длъжника не могат да извършват процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика; не е отрекла правилността на тезата, че правомощията на десезираните органи на длъжника след постановено решение по чл.710 ТЗ се запазват с оглед целите на производството по несъстоятелност и в изрично посочените в чл.635,ал.3 ТЗ производства. Прекратяването на производството по делото е обусловено от други съображения - че предявените искове от името на длъжника, представляван от управител с прекратени на основание чл.711,т.3 ТЗ правомощия, не са за попълване на масата на несъстоятелността, а и упражняването на това право - предявяване на исковете за попълване на масата на несъстоятелността не принадлежи на длъжника по аргумент от разпоредбата на чл.649, ал.1-3 ТЗ. Изходът на спора е обусловен и от даденото от въззивната инстанция прецизно тълкуване на разпоредбата на чл.717з,ал.3 и ал.4 ТЗ. При формулиране на въпросите и при формалното позоваване на допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК касаторът не държи сметка, че по тези въпроси е налице трайно формирана съдебна практика, на която въззивната инстанция уместно и коректно се е позовала и изцяло е съобразила при формиране на правните си доводи. Съгласно тази практика, с откриване на производството по несъстоятелност органите на длъжника загубват процесуалната си представителна власт по отношение на всички съдебни производства, с изключение на очертаните в разпоредбата на чл.635,ал.3 ТЗ. Последната регламентира ограничени представителни правомощия на длъжника, съответно на неговите органи - ограничена възможност за извършване на процесуалните действия, които не са изрично предоставени на синдика и които са свързани с производството по несъстоятелност. Съгласно изричната разпоредба на чл.658,ал.1,т.7 ТЗ в правомощията на синдика е участието му в производството по делата на предприятието на длъжника, както и правомощието да завежда от негово име дела. Несъстоятелният длъжник - юридическо лице се представлява от синдика, а не от органите си. Това е общото правило, нормата на чл.635,ал.3 ТЗ е изключение и не следва да се тълкува разширително. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.