Определение № 5420 от 25.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2886/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Рудник „Трояново –север” [населено място], клон на „Мини Марица- Изток”ЕАД ,представляван от управител С. Б., чрез ю.к.Г. срещу решение №131 от 07.05.2025г по в.гр.д. № 175/2025г на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение №7 от 27.01.2025г по гр.дело № 754/2024г. на Районен съд –Раднево по разгледан трудов спор.Уважени са исковете на С. Д. С. за отмяна на уволнението му на основание чл. 328 ал.2 КТ по Заповед №67/11.07.2024г. на управителя на клона Рудник „Трояново –север”, възстановяване на заеманата длъжност и обезщетение за оставане без работа.С предизвестие ищецът е освободен от длъжността „заместник ръководител участък добивна промишленост - РТНК“ която длъжност е заемал и изпълнявал в участък в структурата „РТНК - 5“ по безсрочен трудов договор до момента,в който със заповед № 96/05.06.2024г. на управителя на рудника – работодател едностранно и на осн.чл.120, ал.1 от КТ за периода от 03.06.2024г. до 17.07.2024г. включително, му е възложено да изпълнява длъжност „Диспечер транспортни средства -автомобилен“ в участък „Автотранспорт“. Длъжността, на която ищецът е бил едностранно преместен, безспорно не се числи към ръководството на предприятието. Безспорно е и обстоятелството,че към момента на предизвестието срокът по тази заповед още не е бил изтекъл и ищецът е изпълнявал длъжност в участък „Автотранспорт“. Работодателят е упражнил правото си в законния деветмесечен срок, но според съдилищата преждевременно и незаконосъобразно. Не е произтекло възстановяване на служителя на длъжността, от която работодателят го е уволнил. Освен това, промяната по заповед № 96/05.06.2024г. на управителя на рудника не се е отнасяла само до мястото и характера на работата, както допуска чл.120, ал.1 от КТ, тя е за преместване на друга длъжност, т.е имало е изменение на трудовото правоотношение при ищеца с преназначаване. Предвид тази промяна в заеманата длъжност и предвид, че не е оспорвана издадената заповед, която е за преназначение, към момента на уволнението работодателят не е имал правото по чл.328, ал.2 КТ да освобождава ищеца от длъжността „ заместник ръководител участък добивна промишленост - РТНК“. На следващо място въззивният съд е изтъкнал ,че по време на преместването на служителя на длъжността, посочена му едностранно в заповедта по чл. 120, ал.1 КТ, на процесната длъжност „заместник ръководител участък добивна промишленост - РТНК“ ,в участъка РТНК-5 е било назначено друго, трето за спора лице ,което свидетелства за проявена от работодателя недобросъвестност при уволнението на ищеца. Предприето няколко дни преди да изтече срока по цитираната заповед уволнението не отговаря на целта, предвидена в закона. Работодателят сам е блокирал законовата си възможност да упражни субективното си право по реда на чл.328, ал.2 от КТ спрямо служителя си чрез издаване на заповедта по чл.120, ал.1 от КТ като го е преместил на неръководна длъжност. Решаващо е изтъкнато и това ,че по установените трудови функции и предвид представена длъжностна характеристика, длъжността „заместник ръководител участък добивна промишленост - РТНК“ / предвидена 2 бр. по щат в РТНК-5/, не е част от ръководството на предприятието. Предвид йерархическата структурираност на длъжността и нейната подчиненост на ръководителя на участък добивната промишленост /а в негово отсъствие на Директора -ПТВ и на ръководител отдел в промишлеността/ изключва се самостоятелността за планиране, организиране, ръководене и контролиране на трудовия процес, което е определящо за ръководния характер по смисъла на §1, т.3 от ДР на КТ. С оглед мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в рудника и съществуващата опосреденост между служителя и ръководителя на рудника чрез ръководител участък добивна промишленост, директор - ПТВ и ръководител отдел в промишлеността - ПТО, длъжността не е част от ръководния екип на управляващия. Решаващите съображения на въззивния съд се оспорват от касатора като неправилни, незаконосъобразни и изградени в нарушение на съдопроизвоствени правила Сочи се очевидна неправилност на решението ,основание по чл. 280, ал.2 предл трето ГПК.В приложеното към жалбата изложение се изтъква и основанието на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС по процесуални въпроси - за задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата в тяхната съвкупност, както и по предпоставките на чл.328 ал.2 КТ застъпени в съображенията на съда за отмяна на уволнението. Относно изясняването на понятието „ръководство на предприятието” по смисъла на §1 т.3 ДР на КТ във връзка с чл. 328, ал.2 КТ се изтъква противоречие с практика на ВКС в реш. по гр.д № 1682/2022 на Четвърто г.о на ВКС ,реш. №190/2024г по гр.д № 1995/2023г, реш. № 249/2013г по гр.д № 1358/2012г на Четвърто г.о на ВКС и др. Изтъква се противоречие с опр № 5750/2024г по гр.д №1556/2024г на Четвърто г.о ,както и относно приетото,че при издадена заповед по чл. 120 ал.1 КТ уволнение по чл. 328, ал.2 КТ е незаконосъобразно. Формулирани са въпроси в шест точки, по които се сочи основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Въпросите по т.1 и т. 4 се свеждат до задължението на съда да обсъди възраженията и доводите на страните в мотивите на решението. В същата връзка са и въпросите по т.5 и т.6 от изложението ,които засягат изискванията към мотивите на решението на съда и порока ,когато мотивите не кореспондират с фактите - дали се касае за недопустимост на решението. Въпросът по т.2 е: при издадена заповед по реда на чл. 120, ал.1 КТ, действаща към момента на прекратяване на ТПО на основание чл. 328, ал.2 КТ, това касае ли законосъобразността по тази разпоредба. Въпросът по т.3 е: какви са критериите ,че дадена длъжност се числи към ръководството на предприятието по смисъла на §1 т.3 ДР на КТ. Ответникът по жалбата,чрез адв В.Ц. поддържа в отговор, че не следва да се допуска касационно обжалване Процесуалните изисквания при постановяване на решението са спазени, касаторът не посочва кои доказателства не са обсъдени .Практиката на ВКС относно съдържанието на понятието ръководна длъжност по смисъла на §1 т.3 ДР на КТ е съобразена от въззивния съд, а и отговорът не би променил основния резултат. Съдът е отчел решаващо, че с едностранна заповед ищецът е бил преназначен на друга длъжност и е заемал нея,което е различен случай от разглеждания в определение № 5750/2024г по гр.д №1556/2024г на Четвърто г.о.,на което касаторът се позовава. Претендират се разноски След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението. По всички формулирани процесуалноправни въпроси на касатора, като засягащи задълженията на правоприлагащ съд, Върховен касационен съд приема за изпълнено общото изискване в чл.280, ал.1 ГПК за относимото им повдигане, но в случая не се обосновава противоречие с установената практика на ВКС по тези въпроси. Налице е многобройна и трайно установена съдебна практика на ВКС, част от която цитирана в изложението, налице са и разясненията в т. 12 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС относно за изискванията към решаващата дейност на въззивният съд в процесуално-правен аспект. Практиката на ВКС е константна в разбирането, че въззивният съд е длъжен съобразно изискванията на чл.12 ГПКи чл.235,ал.2 ГПК да обсъди съвкупно всички доказателства по делото и доводите на страните ,както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.При постановяване на решението въззивният съд не е обективирал противоречие с тези изисквания ,за което свидетелстват мотивите на решението в единното им съдържание .Не е оставен без обсъждане довод на ответника от решаващо значение и решението е мотивирано.Основанието по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК за противоречие с установена практика по свързано поставените въпроси не е подкрепено с конкретни съображения, не се обосновава от касатора и не е налице. По отношение на първия материалноправен въпрос /т.2 от изложението/ липсва условието, застъпено при общия селективен критерии в чл. 280, ал.1 ГПК, отговорът на въпроса да има обуславящо за изводите на съда и изхода на делото значение.Въззивният съд е изложил съображения,че към момента на уволнението по чл.328, ал.2 КТ ищецът е заемал друга длъжност след преназначаване при определен/едностранно от работодателя/ срок,който още не е бил изтекъл.Съдът е изяснил и приел ,че трудово- правното положение на ищеца е било различно от положението на работник или служител ,на който поради изчерпателно изброените в чл.120,ал.1 КТ причини едностранно е възложена друга работа. Поради това на свой ред въззивният съд е зачел и съобразил последиците от промяна,засягаща заеманата длъжност, а не случай на фактически възложена работа при производствена необходимост,както поддържа в защита касатора, смятайки за обвързващо формалноправно основание послужило при издаване на заповедта.Последната, ако се ограничава до предвидените в чл. 120 КТ случаи, действително не засяга предпоставките за прилагане на чл.238,ал.2 КТ за заеманата длъжност и няма как да се отрази на критериите за законосъобразно упражняване на специалното уволнителното основание. Този отговор на въпроса обаче не би довел до решаващи изводи, различни от оспорваните в касационната жалба, при поставен въпрос, който не включва фактите, решаващо съобразени от съдилищата. Решаващо в настоящия трудов спор е произнесен следващия материалноправен въпрос/формулиран по т.3 от изложението/ засягащ предпоставките ,при които чл.328 ал.2 КТ може да да бъде упражнен законосъобразно. При уволнение на основание чл.328, ал.2 КТ водещо значение има определението в §1 т.3 от Допълнителните разпоредби на КТ. Нормата на чл.328, ал.2 КТ е привързана към това определение и по този начин принципът на закрила на труда намира пряк израз, а именно при сключен договор за управление ,да се даде възможност на новия ръководител, при необходимост да се освободи от стария ръководен персонал и да подбере онзи екип кадри, най- подходящ за осъществяване на набелязаните с договора за управление бизнес намерения и успешно управление на стопанската дейност на предприятието.В равна степен са от значение критериите по отношение на кръга служители, спрямо които специалното основание за уволнение в чл.328, ал.2 КТ е приложимо, качеството на упражнилия правото, неговата срочност и връзката му с целта на прекратителното основание. Свързаните обстоятелства по чл.328, ал.2 КТ следва да се преценяват от съда предвид установените факти и целта на специалната уредба. Именно този е бил подхода на въззивния съд, поради което и на поставените общи процесуалноправни въпроси за задължениета на съда да обсъжда съвкупно доказателствата при мотивиране на решението си ,не е даден отговор в разрез с установената практика на ВКС и не е налице основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. За отмяна на уволнението е достатъчно да се установи,че ищецът не е заемал длъжност, която се числи към ръководството. Изводите на въззивния съд по този въпрос, за кръга лица по отношение на които чл.328, ал.2 КТ може да бъде приложен /водещият критерии/, са изградени в съответствие с установената практика на ВКС и не е налице соченото основание на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК Въззивният съд е приложил безпротиворечиво указан в практиката на ВКС подход за изследване на организационната структура и йерархия на предприятието, на длъжностната характеристика и каква е в конкретност трудовата функция (решение №50025/2023г по гр.д №1682/2022г на Четвърто г.о и цитираната в него съдебна практика на ВКС) В цитираното от защитата съдебно решение е изтъкнато още, че не е част от „ръководството на предприятието“лице, на което е възложено ръководството на трудовия процес в случаите на осъществявано ръководство на трудовия процес в поделение на предприятие,когато ръководителят от своя страна е организационно подчинен едновременно на преките си административни ръководители в съответното поделение, още и на служителите от дирекциите и ръководителите на съответните отдели,служби и звена в съответното предприятие,т.е. съществува опосреденост от множество други служители, стоящи в организационно-йерархическата структура между него и ръководителя на предприятието, с когото е сключен договор за управление. В съответствие с установената и цитирана в решението практика на ВКС/включително сочените съдебни решения от защитата на ответника /въззивният съд е изяснил,че заеманата от ищеца длъжност не е част от ръководството на предприятието, предвид нейната ограниченост и подчиненост на двама горестоящи ръководители.Пряко горестояща длъжност в случая е ръководителят на съответния участък, като от структурата на клона се изяснява, че участъци РТНК в рудника има общо пет на брой, със съответните ръководители. Всеки от тези ръководители е подчинен на Директора по производствени въпроси, който от своя страна е подчинен на Управителя. На същото подчинение са и ръководителите на участъците ЖП транспорт, Участък Добив, както и ръководителите на другите обособени отдели и звена в рудника на подчинение на Директора по производствени въпроси .В стуктурата на управление има и длъжност Директор и по техническите въпроси, на който пряко са подчинени ръководителите на множество други отдели и участъци /повече от десет на брой/ Включването на щатните зам.ръководители и преките ръководители в така обособените структури/участъци, отдели и др./, при положение че длъжностите им са подчинени на ръководителя на съответния участък, респ. отдел, значително би разширило кръга засегнати от основанието по чл.328, ал.2 КТ служители, без това да е необходимо и оправдано предвид целите на специалното прекратително основание,което следва да се прилага ограничително и по изключение. Не е налице и основание по 280, ал.2 предл. трето ГПК .Очевидна неправилност, като квалифицираща степен на порочност и самостоятелно основание за допускане до касационен контрол има при въззивни решения, постановени при неприлагане на императивна материалноправна норма, или когато законът е приложен в неговия противоположен,несъществуващ или отменен смисъл, нарушени са основополагащи за съдебното производство процесуални правила, или видимо от мотивите на съдебното решение се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически, опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда, а това не се констатира от Върховен касационен съд в настоящия случай.Приложимото право се съдържа в нормите, изтъкнати в решението и основополагащите за процеса правила са спазени. Ответникът по жалбата не е установил разноски. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.