Определение № 12 от 14.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2418/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Делото е образувано по касационни жалби, както следва:

• с вх.№ 2461 от 09.02.2021 г., подадена от И. С. Ц. чрез адвокат Т. Т. от САК, както и

• с вх.№ 3406 от 22.02.2021 г., подадена по пощата на 18.02.2021 г. от Н. Г. Н. и М. Х. Н. чрез адвокат И. П. от АК - В.,

които са насочени против въззивно Решение № 48 от 08.01.2021 г. на Окръжен съд - Варна, Гражданско отделение, ІІ въззивен състав, постановено по в.гр.д.№ 1892/2020 г.

Жалбите, като подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване акт и отговарящи на изискванията по чл. 284 ГПК, са процесуално допустими.

Ответниците по касация А. Е. А. и П. П. А. са депозирали отговор на касационната жалба, подадена от Н. и М. Н.. Възразяват срещу наличието на основания за допускане на жалбата до разглеждане по същество и срещу основателността й.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

С обжалваното решение, действайки в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК, окръжният съд е отменил Решение № 1597 от 22.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 19313/2018 г. по описа на РС - Варна, 42-ри състав, вместо което е приел за установено на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР по отношение на Н. Г. Н., М. Х. Н. и И. С. Ц., че А. Е. А. и П. П. А. са собственици на недвижим имот с площ 1 100 кв.м. (по НА) и 1 143 кв.м. (по скица), находящ се в землището на [населено място], р-н „П.”, „Ф. д. и К.”, местност „К. д.”, при граници: юг – Ж. М., от запад – Т. Б., от изток и север – залесителен пояс, представляващ имот с идентификатор *** по кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18- 92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване, с номер по предходен план: *, при съседи имоти с идентификатори: *, *, *, *, * и *, придобит чрез договор за покупко-подажба, обективирана в н.а.№ 67, том V, дело № 1382/1991 г., като на основание чл. 54, ал. 2, изр. последно вр. чл. 53а, т. 1 ЗКИР е посочено, че след влизане в сила на въззивното решение, същото следва да се представи в СГКК – Варна за извършване на поправка на грешката, допусната при вписването в КК и кадастралния регистър на правото на собственост по отношение на имот с идентификатор *** по кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

Въззивният съд е приел, че искът, предявен от А. Е. А. и П. П. А. срещу ответниците И. С. Ц., Н. Г. Н. и М. Х. Н., е с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на описания ПИ с идентификатор *, както и да се отстрани допусната грешка в заснемането и вписване на действителния собственик в кадастралните регистри. Ищците са поддържали, че на 05.03.1991 г. в режим на СИО закупили от Т. Б. и Я. Я. недвижим имот, представляващ лозе с площ от 1 100 кв.м. в землището на [населено място], местност „К. д.”. В обективиращия сделката нотариален акт № 67, том 5, дело № 1382/1991 г. не е посочен номер на имота. Заявено е, че ищците са получили владението върху процесния имот след изповядване на сделката, като в него нямало постройка, а само останки от основи. От придобиването на имота владеят същия, плащат и данъци за него, но когато през 2017 г. решили да го застроят и направили справка в АГКК, установили, че имотът е с идентификатор *, но като собственици на същия са записани ответниците - за ответника И. С. Ц. са записани 590 кв.м. идеални части и без данни за идеални части за другите ответници. При разговор със съседи установили, че И. С. Ц. владее имота, заснет с идентификатор ***, находящ се през един от имота на ищците. Във връзка със своето придобивно основание ищците са заявили, че на 19.12.1928 г. Н. Т. Б. и Я. Т. Б. купили от М. Г. Е. 6,5 дка лозе, находящо се във Варненските лозя, местност „К. д.”, за което бил съставен нотариален акт № 193, т.ХIII, рег.№ 14878, дело № 2286/1928 г. на нотариус при Варненски окръжен съд. На 02.05.1959 г. Я. Т. Б. дарил на дъщеря си Я. Я. Б. 1 декар идеални части от цялото лозе с площ от 6,5 дка, находящо се във В., местност „К. Д.” (н.а.№ 193, т. I, д.№ 320/1959 г. на нотариус при Варненски народен съдия). На 05.03.1991 г. ищците закупили лозе от 1 100 кв.м. в землището на [населено място], местност „К. д.” от Т. Б. и Я. Я. Б.. Във връзка с правата на ответниците ищците твърдят, че на 08.09.1994 г. Я. Я. Б. продала на С. И. Й. 600 кв.м. идеални части от място с площ от 1 000 кв.м., находящо се в землището на [населено място], местност „К. д.”, представляващ имот с планоснимачен номер * (н.а.№ 124, том ХХХVI, д.№ 13474/1994 г. на нотариус при Варненски районен съд). От своя страна, на 25.08.2000 г. С. И. Й. продал на ответника Н. Г. Н. 600 кв.м. идеални части от мястото с площ от 1 000 кв.м., находящо се в землището на [населено място], местност „К. д.”, имот с пл.сн.№ *, ведно със сезонна постройка със застроена площ от 35 кв.м. (н.а.№ 23, том ХХIV, д.№ 5415/2000 г. на СВ Варна). На 10.09.2014 г. ответниците Н. Г. Н. и М. Х. Н. първоначално дарили 10 кв.м. ид.ч., след което продали на ответника И. С. Ц. 590 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор № * (н.а.№ 90, т. LII, д.№ 10844/2014 г. на АВ СВ Варна и н.а.№ 93, т.LII, д.№ 10847/2014 г. на АВ СВ Варна). При направената справка в АГКК се установило, че на праводателя на ответниците Н. Г. Н. и М. Х. Н. - С. И. Й., е записан имот с идентификатор *, в който е отразена и постройка. Като основание за вписване в регистрите е посочен н.а.№ 124, том ХХХVI, д.№ 13474/1994 г. на нотариус при Варненски районен съд. При тези факти ищците считат, че С. И. Й. е придобил от Я. Я. Б. имот с идентификатор ***, който съответства на имот с пл.сн.№ *, а не имот с пл.№ *, който в последствие е прехвърлил на ответниците. Отправили искане до Началник СГКК да бъде поправена грешката относно имота с идентификатор ***, но получили отказ, по съображения, че е налице материален спор за право на собственост предвид възражения на ответниците против исканата поправка. Ищците излагат, че тъй като е допусната грешка в КККР относно имот № *, то имат правен интерес да защитят правото си на собственост посредством иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и против тримата ответници, тъй като те неправилно са вписани като собственици на имота в кадастралните регистри, а при положително решение ще е налице основание за вписване на промяна в КККР.

Ответниците Н. Г. Н. и М. Х. Н. са възразили срещу допустимостта на иска, тъй като процесният имот не е изключителна собственост на ищците, а е съсобствен с други лица. Считат, че нотариалния акт на ищците е нищожен на основание чл. 472 ГПК, тъй като не е посочено местожителството на лицата, участващи в нотариалното производство. Твърдят, че и разделянето и обособяването на процесните имоти е нищожно, защото е извършено незаконосъобразно. Те самите не би трябвало да фигурират в имотния регистър на процесния имот, тъй като са прехвърлили правото си на собственост през 2014 г. и не следва да отговарят вместо длъжностното лице, което не е изпълнило задълженията си.

Ответникът И. С. Ц. оспорва иска с твърдение, че неговите праводатели – ответниците Н. Г. Н. и М. Х. Н. са закупили имот *** през 2014 г., което е удостоверено с нотариален акт № 24 и нотариален акт № 25, вписани в АВ СВ, и копия от тях са представени в СГКК Варна за пререгистрация в кадастралния регистър. Счита, че има пълното основание да присъства в имотните регистри като единствен законен собственик на процесния имот. Оставянето на Н. Г. Н. и М. Х. Н. като собственици намира за нередно, но счита, че това няма пряко отношение към делото. Щом ищците не фигурират в кадастралните и в имотния регистър като собственици на имота, то най-вероятната причина е, че след покупката не са вписали имота си в регистрите на Службата по геодезия и картография, което е тяхно задължение.

По делото е установено, че с нотариален акт № 193 от 19.12.1928 г. Н. Т. Б. и Я. Т. Б. закупуват лозе, находящо се във Варненските лозя, местност К. д., състоящо се от 6,5 декара при граници: Т. Б., И. Ш., Д. Н. и наследници на И. Н. и дере. С нотариален акт № 193, д.№ 320/1959 г. от 02.04.1959 г. Я. Т. Б. дарява на дъщеря си – Я. Б., един декар идеална част от собствено лозе, находящо се в местност „К. Д.”, цялото състоящо се от 6,5 дка, при съседи по стария нотариален акт за целия имот: Т. Б., И. Ш., Д. Н., наследници на И. Н. и дере и при сегашни граници – горните граници или съседи и залесителен план. С н.а.№ 67, том V, д.№ 1382/91 г. от 05.03.1991 г. Т. Я. Б. и Я. Я. Б. продават на ищеца А. Е. А. (по време на брака му с П. П. А.) свой придобит по наследство недвижим имот, а именно: лозе в землището на [населено място], местност К. д., с пространство от 1 100 кв.м., заедно с подобренията и насажденията в него, при граници: юг – Ж. М., от запад – Т. Б., от изток и север – залесителен пояс. С н.а.№ 124, д.№ 1347/1994 г. Я. Я. Б. продава на С. И. Й. 600 кв.м. идеална част от място, цялото с площ от 1 000 кв.м., находящо се в землището на [населено място], местност К. Д., представляващо имот с пл.№ *, попадащо в зона отредена за земеделско ползване, при граници: *, *, път, гора, път. С н.а.№ 2, том III, рег.№ 4250, д.№ 409/2000 г. от 25.08.2000 г. Н. Г. Н. (по време на брака си с М. Х. Н.) закупува от С. И. Й. 600 кв.м. идеална част от място, цялото с площ от 1 000 кв.м., находящо се в землището на [населено място], местност К. д., представляващо имот с пл.№ *, при граници: *, *, път, гора, гора, в едно със сезонна постройка със застроена площ от 35 кв.м. С н.а.№ 24, том V, рег.№ 8272, д.№ 722/2014 г. от 10.09.2014 г. Н. Г. Н. и М. Х. Н. даряват на И. С. Ц. 10 кв.м. идеални части от място, цялото с пространство от 1 000 кв.м., по нотариален акт, а по скица 1 143 кв.м., находящо се в район П., Ф. д. и К., местност К. д., представляващо ПИ *** по КККР, одобрени със Заповед № РД 18–92 от 14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с номер по предходен план *, при граници: *, *, ***. С договор за покупко-продажба (н.а.№ 25, том V, рег.№ 8271, д.№ 723/2014 г.) Н. Г. Н. и М. Х. Н. продават на И. С. Ц. 590 кв.м. от същото място. Като свидетел е разпитана М. П. Б. – снаха на Я. Т. Б., съпруга на сина му Т. Я. Б.. Тя познава ищеца от 30 години – откакто купил лозето на свекъра й. Я. Б. починал през 1982 г. и до 1990 г. децата му Т. и Я. гледали лозето, а после решили да го продадат. Лозето било продадено само на ищеца, нямало друг купувач след него. То е в местности „К. д.”, „Д. д.” и „Ф. д.”. Цялото лозе на свекъра започвало от боровата гора надолу. Приживе той дарил на сина си и на дъщеря си лозето, като това било с един документ. Като съседи, погледнато нагоре, свидетелката сочи, че бил някакъв Ж., от К.. За втора граница свидетелката посочва, дере, което 52-ра година пороят отнел половината от лозето. Изброява и другите съседи. На предявената скица посочва, че имот * е бил на свекъра, т.е. имотът, който са продали на ищеца. Нямали отделни документи за местата, те били дарение от свекър ѝ, и не са ги делили. Свидетелят Ц. А. Ц., без дела и родство със страните, излага, че познава ищеца от 1987 г. Знае, че ищецът имал лозе в „И.”. Когато свидетелят си купил лозето, впоследствие разбрал, че са съседи и с ищеца. Лозето на свидетеля било от долната страна, граничел с борова гора, с ищеца и още двама съседи, на които не знаел имената. За имота на ищеца сочи, че има един комшия, който постоянно живеел там, пътят свършвал там, вляво бил комшията, пътят свършвал и вдясно било място на свидетеля. Самият свидетел нямал постройка в имота, но под неговия имот, долу имало такава обаче този имот бил препродаден от бившия собственик, който работел като началник на влак в ЖП–то. На представена скица е посочил процесния имот като имота на ищеца. С А. А. се виждали на мястото. Ищецът се пробвал няколко пъти да го огради, но му махали коловете понеже там вървели овце и кози. По спомени на свидетеля, човекът, от който ищецът си купил имота се казвал Т. Б..

На въпрос, зададен по реда на чл. 176 ГПК, ответникът Н. Г. Н. отговоря, че в неговото дворно място е имало сграда и че сградата е електрифицирана.

Обсъдени са изслушаните във въззивното производство две заключения по допуснати СТЕ. Според заключението на в.л. Р. П., процесният имот –според описанието на границите, дадени от свид. М. Б., а и от огледа на място, се идентифицира, като имот № * от КП/1973 г., който имот не кореспондира с границите и съседите на описания имот в НА 67 от 05.03.1991 г. В.л. заключава, че имотът по н.а.№124 от 08.09.1994 г., н.а.№ 2/2000 г. и н.а.№№ 24 и 25 от 10.09.2014 г. (с площ 600 кв.м.) е с идентификатор *** от действащата КК на [населено място], и е напълно идентичен с имот *, описан в н.а.№ 2, том III, peг.№ 4250, дело № 409/2000 г. Имотът, описан в н.а.№ 67 от 05.03.1991 г. не е отразен в действащата КК в АГКК. Съгласно действащата кадастрална карта на [населено място], имотът описан в н.а.№ 67 от 05.03.1991 г., като „Лозе в землището на [населено място], местност „К. д.”, с пространство от 1 100 кв.м., заедно с подобренията и насажденията в него, при граници: юг - Ж. М., от запад - Т. Б., от изток и север - залесителен пояс”, съгласно своите граници и съседи съответства на ПИ с идентификатор *, който имот е без данни за собствеността в кадастралния регистър. Съгласно действащата кадастрална карта на [населено място]: А) ПИ с идентификатор * е записан на: 1. Н. Г. Н., с нотариален акт № 23, том XXIV, peг.№ 8603, д.№ 5415 от 25.08.2000 г., издаден от Служба по вписванията – Варна и 2) И. С. Ц. - за ид. част 590 кв.м. от правото на собственост с нотариален акт № 93, том LІІ, peг№. 19791, д.№ 10847 от 11.09.2014 г. на Служба по вписванията – Варна; Б) ПИ с идентификатор * е записан на: И. С. Ц., с нотариален акт № 153, том II, peг.№ 468, д.№ 559 от 17.01.1997 г. на PC - Варна; В) ПИ с идентификатор * е записан на: С. И. Й., с нотариален акт № 124, том XXXVI, д.№ 13474 от 08.09.1994 г. на Служба по вписванията – Варна; Г) ПИ с идентификатор *** е без данни за собствеността. По КК и кадастралните регистри няма отреден и отразен имот за А. Е. А. в границите на ПИ №№: * и * от КП 1957 г., записани на Я. Т. Б.. Действащ към датата на съставяне на н.а.№ 67/91 г. план на местността е кадастрален план на[жк]от 1973 г., съгласно който според в.л. П. имотът, описан в горния нотариален акт се идентифицира като източната част от бившия имот на Я. Т. Б., а именно имот № * (защрихован в зелено на скицата на стр. 46 от делото) с граници: на север и изток - гора /залесителен пояс/, на запад - имот № *, представляващ част от бившия имот на Я. Т. Б. /или неговите наследници, вкл. Т. Б./ и на юг - имот № * - без име в разписния лист.

В о.с.з., проведено на 09.12.2020 г. е прието и заключението на тройна СТЕ. Според заключението, към момента на съставяне на нотариалния акт № 67 от 1991 г. е действал кадастрален план на „м.Ф. д. до м.Д. д.” от 1973 г., по който план процесният имот с идентификатор *** съответства на имот пл.№ *, който в разписния лист е записан на Я. Т. Б., при съседи: от север - гора; от изток - имот № *, записан на Т. Б.; от юг - път и имот № * - без запис и имот пл.№ * - записан на К. М.; от запад - гора. Експертите са извършили оглед, при който установяват, че посоченият от ищеца имот е процесният ПИ *** по действащата кадастрална карта и пл.№ * по КП от 1973 г. Същият, видно и от приложените снимки, не се поддържа, не е заграден от всички страни, реално има огради от югозапад (ПИ .*) и от югоизток и изток (имоти ПИ .* и .*). Северозападната граница е синор. Ищецът им обяснил, че след поредната кражба на телената ограда, заграждаща имота, не я е подновявал, т.е. не е ограждал имота и не е почиствал терена. След като съобразяват показанията на свид. М. Б. и границите, посочени от нея, считат, че имотът на свекъра е бил имот пл.№ * от КП от 1973 г. Същият имот са продали на А. Е. А.. Излагат, че имотът, описан в н.а.№ 124 от 08.09.1994 г., н.а.№ 2/2000 г. и н.а.№№ 24 и 25 от 10.09.2014 г. представлява пл.№ * (при граници: *, *, път, гора, гора) по КП на „м. Ф. д. до м. Д. д.” на [населено място]. Видно от приложените комбинирани скици, процесният имот *** по КК, попада в имот пл.№ * по КП-1973 г. (с малки разминавания в границите), който е описан в н.а.№ 124, том XXXVI, д.№13474/1994 г. и в НА № 2, том III, peг. № 4250, д.№ 409/2000 г. В КП от 1973 г. в имот № * има заснети и отразени две малки постройки (с отбелязване по условните знаци в топографските карти ПЖ - паянтова жилищна постройка и ПС - паянтова стопанска постройка). Изследвайки н.а.№ 24/2014 г. и н.а.№ 25 от 10.09.2014 г., в тях е описан процесният имот *** по КККР, с номер по предходен план № * (КП-1973 г.). След извършена справка с действащата кадастрална карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на ИД на АГКК, за процесния имот и в обхвата на същия се установяват следните записи на поземлени имоти: А) ПИ с идентификатор * е записан на: 1. Н. Г. Н., с нотариален акт № 23, том XXIV, peг.№ 8603, д.№ 5415 от 25.08.2000 г., издаден от Служба по вписванията – Варна и 2) И. С. Ц., за ид. част 590 кв.м от правото на собственост с нотариален акт № 93, том LII, peг.№ 19791, д.№ 10847 от 11.09.2014 г., издаден от Служба по вписванията – Варна; Б) ПИ с идентификатор * е записан на И. С. Ц., с нотариален акт№ 153 том II, peг.№ 468, д.№ 559 от 17.01.1997 г., издаден от PC - Варна; В) ПИ с идентификатор * е записан на С. И. Й., с нотариален акт № 124, том XXXVI, д.№ 13474 от 08.09.1994 г., издаден от Служба по вписванията - Варна. С. И. Й. продава на Н. Г. Н. с н.а. от 2000 г., а той от своя страна е продал на ответника описания имот. ПИ с идентификатор * е с материализирани граници на място - с ограда от бетонни колове и оградена мрежа от всички страни. В същия е изградена и едноетажна постройка, която към датата на огледа е била реновирана; Г) ПИ с идентификатор * е без данни за собствеността. По действащата към настоящия момент кадастрална карта, в кадастралните регистри, няма записан имот за А. Е. А. с н.а.№ 67/1991 г. Експертите излагат, че позовавайки се на свидетелските показания на М. П. Б., приложените документи за собственост към делото и на изследването за имотите по плановете, може да се направи обоснован извод, че за имота по н.а. от 1928 г. от 6,5 дка не е извършвана делба. Сделките, извършвани в годините са за идеални части от имоти. Няма издадени административни актове за попълване на имотите в кадастралния план от 1973 г. Приемат, че имотът на ищеца по н.а.№ 67/1991 г. съответства на имот с идентификатор * на основание съвпадението на съседа от юг Ж. М. (К. М. в разписния лист), от две страни гора и Т. Б.. Налице е разминаване в географските посочи, описани в н.а.№ 67/1991 г. Като първоизточник за сделката е послужил н.а.№ 193/1959 г. За имота на ответника в хронология в документите за собственост сочат от 1994 г. (имот *), от 2000 г. (имот *), от 2014 г. имот с идентификатор ***. Като първоизточник на горепосочените сделки е послужил н.а.№ 193/1959 г.

От правна страна е прието, че съобразно чл. 269 ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част. Първоинстанционното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което е валидно. Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо. По отношение на проверката на правилността, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията по т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК служебно следи за приложението на императивни правни норми. Съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотата или грешката в КК е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1 ЗКИР. Законът за кадастъра и имотния регистър определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Що се отнася до данните за носителите на вещни права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция съществува доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост. Отсъствието или наличието на запис в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост. Разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР (нова - ДВ, бр. 49 от 2014 г.) определя непълнотите или грешките в кадастралната карта като „несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри”. Преди сезирането на съда, ищецът е инициирал административна процедура за поправка на грешка в кадастралната карта, но молбата му е оставена без уважение по съображения, че се касае за спор за материално право. Когато непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта или кадастралния регистър са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Последният цели да установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта.

Спорът по настоящото дело произтича от факта, че имотът на ищците, за който се легитимират като собственици въз основа на договор за покупко-продажба, е вписан в кадастралните регистри с идентификатор *** е записан на 1. ответника Н. Г. Н., с нотариален акт № 23, том XXIV, peг.№ 8603, д.№ 5415 от 25.08.2000 г., и на 2. ответника И. С. Ц., за ид. част 590 кв.м. от правото на собственост с нотариален акт № 93, том LII, peг.№ 19791, д.№ 10847 от 11.09.2014 г. Действително, в н.а. № 67, том V, д.№ 1382/91 г., обективиращ договор за покупко-продажба, въз основа на който ищците закупуват от Т. Я. Б. и Я. Я. Б. лозе в землището на [населено място], местност „К. д.”, с пространство от 1 100 кв.м., заедно с подобренията и насажденията, не е посочен номер на имота по действащия план, а само граници: юг – Ж. М., от запад – Т. Б., от изток и север – залесителен пояс. Точната индивидуализация на придобития имот не може да бъде извършена и по н.а. за собственост на праводателите, тъй като в нотариалния акт № 193, дело № 320/1959 г. на праводателката е посочено, че Я. Я. Б. получава от баща си един декар идеална част от собствено лозе, като са описани границите на целия имот от 6,5 дка. Според заключението на 3-та СТЕ, което въззивният съд е кредитирал като обективно и компетентно изготвено, неоспорено в тази част от страните, както и според показанията на свид. М. Б., за имота по н.а. от 1928 г. от 6,5 дка не е извършвана делба. Сделките извършвани в годините са за идеални части от имоти, като няма издадени административни актове за попълване на имотите в кадастралния план от 1973 г. Но видно от извадката на КП за местности „Ф. Д. до Д. д.”, на същия са нанесени имоти с пл.№№ *, *, *, *, *. Съдът е кредитирал заключението на 3-та СТЕ и в частта, с която експертите приемат, че имотът на ищеца по н.а.№ 67/1991 г. съответства на имот с идентификатор * с площ 1 143 кв.м. на основание съвпадението на съседа от юг Ж. М. (К. М.) в разписния лист, от две страни - гора и Т. Б.. Прието е, че в тази част заключението е мотивирано, съобразено е с границите на имота, посочени от свид. Б., както и тези, констатирани при огледа на място. Безспорно е, че в н.а. на праводателите на ответника И. С. Ц. е посочен имот със същия идентификатор по КК, а именно *, отговарящ на имот с пл.№ * по КП на местността от 1973 г., но съдът е приел, че действително се касае за грешка при отразяването на имотите и записването им в кадастралния регистър, тъй като този н.а. на ищците по собствените им твърдения изобщо не е представен за отразяване в СККГ - Варна, а се установява, че в КК и регистри няма никакъв имот, записан на А. Е. А. въпреки документът, установяващ правото му на собственост върху недвижим имот с площ 1 100 кв.м., находящ се в същата местност и при същите съседи, което е противоречие с посочено по-горе, че записването на данните в КК и кадастралните регистри само отразява правото на собственост, но не създава, нито отнема правата, установени с титул за собственост. Освен това, въз основа на договорите за дарение и покупко-продажба, ответникът И. С. Ц. се легитимира като собственик на 600 кв.м. ид. части, докато процесният имот с идентификатор *, е с площ 1 143 кв.м. Индиция за допусната грешка е и обстоятелството, че при огледа на място вещите лица установяват, че процесният имот, макар и да не е ограден с ограда, може да се индивидуализира с материализирани на място граници. Не се обработва, но е различен от този, който се владее от ответника. В процесния имот няма сграда, и не е електрифициран, за разлика от този на ответника И. С. Ц., който е поддържан, в него има сезонна постройка от 35 кв.м. и електричество. Този ответник не оспорва, че всъщност владее имотът, находящ се през един от този на ищците. Установява се от СТЕ, че този имот е с идентификатор по КК *, с площ 590 кв.м. и е записан на името праводателя на неговите праводатели – С. И. Й., въз основа на н.а.№ 124 от 08.09.1994 г. Последният обаче изобщо не следва да фигурира в кадастралния регистър, тъй като се е разпоредил с имота си още през 2000 г., когато го е продал на ответниците Н. (с договор от 25.08.2000 г., обективиран в н.а.№ 2, том III, рег.№ 4250, д.№ 409/2000 г.), които от своя страна през 2014 г. са го дарили/продали на ответника И. С. Ц.. Ответникът Н. Г. Н., в обясненията си, дадени по реда на чл. 176 ГПК, отговаря, че не е извършвал справка в СГКК относно номера на придобития / продадения имот; с какъвто номер го е получил по н.а., с такъв се е разпоредил с него. Съдът е обобщил, че доколкото придобитото на основание покупко-продажба право на собственост на ищците върху имот, представляващ имот с идентификатор *** с площ 1 143 кв.м. не е отразено в действащата кадастрална карта, а техните имена изобщо не са вписани в кадастралния регистър, то е налице грешка, поради което предявеният по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР иск е основателен, с което е мотивирано отменяване на решението на районния съд и постановяването на ново по съществото на спора.

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът И. С. Ц. моли касационното обжалване да бъде допуснато по следните въпроси:

(1) Допустим ли е иск, който е предявен за собствеността на недвижим имот, когато е ясно, че ищецът може евентуално да има претенции само по отношение на идеална част от този имот, доколкото само за нея има правен интерес от предявения иск ? Допустим ли е иск, който е предявен за собствеността на недвижим имот, когато е ясно, че ищецът може евентуално да има претенции само по отношение на идеална част от този имот и останалите съсобственици не са конституирани като страни в производството ? – с довод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК

(2) Допустимо ли е събирането на нови доказателства пред въззивния съд, кога и в какви случаи се прилагат разпоредбите на чл. 266 ГПК ? – с довод за противоречие с Решение № 368 от 17.12.2013 г. по гр.д.№ 2788/2013 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 398 от 03.02.2010 г. по гр.д.№ 56/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 224 от 02.07.2010 г. по гр.д.№ 177/2010 г. на ВКС, ІІ г.о.; Решение № 284 от 21.07.2010 г. по гр.д.№ 378/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и Решение № 429 от 21.06.2010 г. по гр.д.№ 1151/2009 г. на ВКС, І г.о.

(3) Представлява ли недопускането на доказателства от въззивния съд поради неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства или с мотив, че поисканото доказателство е неотносимо към спора, съществено нарушение на съдопроизводствените правила ? – с довод за противоречие с Решение № 368 от 17.12.2013 г. по гр.д.№ 2788/2013 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 7 от 27.01.2015 г. по гр.д.№ 2427/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о. и Решение № 174 от 12.01.2011 г. по т.д.№ 36/2010 г. на ВКС, І т.о.

(4) Когато непълнотите или грешките на основните данни в КККР са свързани със спор за материално право, искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР определя ли се като положителен установителен иск, т.е. в тежест на ищците ли е да докажат, че са собственици на процесния имот ? – с довод за очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК поради противоречие с ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 г. на ВКС, ОСГК.

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите Н. Г. Н. и М. Х. Н. молят касационното обжалване да бъде допуснато по въпроса:

Допустим ли е иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР от един съсобственик на недвижим имот срещу част от другите съсобственици ? – с довод за противоречие с ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 г. на ВКС, ОСГК.

Касационното обжалване не може да бъде допуснато.

Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. По наличието на тези основания съдът следва да се произнесе преди обсъждане на релевираните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.

На първо място ВКС не констатира вероятна нищожност на въззивния акт, като и страните не са въвели доводи в тази насока. Не се констатира също и вероятна недопустимост. В постоянната си практика ВКС приема, че недопустимо е това решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Недопустимо е решението, което е постановено въпреки липсата на правото на иск или ненадлежното му упражняване, както и когато съдът е бил десезиран (когато е постановено след оттегляне или отказ от иска, при липса на искане за възобновяване на производство, спряно по взаимно съгласие на страните). Липсата на положителна или наличието на отрицателно процесуална предпоставка прави решението недопустимо. Когато порокът се състои в нередовност на исковата молба, която не е била отстранена след дадения за това срок, решението също е недопустимо. Недопустимо е решението, когато въззивната и касационната инстанция са постановили решение по същество, макар че жалбите е следвало да се оставят без разглеждане, като недопустими, напр. при просрочие на въззина жалба, когато това не е констатирано от съда. Решението е недопустимо, когато съдът се е произнесъл по непредявен иск или е постановил решение плюс петитум.

В случая недопустимостта на въззивното решение се извежда и в двете касационни жалби с довод, че процесният недвижим имот е съсобствен, а в процеса не са конституирани като страни всички съсобственици и ищците имат интерес само от установяване на права по отношение на идеална част. Наличието на правен интерес, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на всички искове, вкл. на установителните искове за собственост, за която съдът следи служебно, се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на всеки конкретен правен спор, за разрешаването на който е сезиран. Правният интерес винаги произтича от конкретните обстоятелства, очертали предмета на спора и се изразява в обоснованото твърдение, че е засегната правната сфера на ищеца. В случая е поддържано, че ищците са изключителни собственици на спорния имот и в това си качество претендират установяване на правата им със сила на пресъдено нещо и отстраняване на грешката в основните данни в кадастъра. Дали твърдението им е вярно или не е въпрос не по допустимостта, а по съществото на спора, отговор на който съдът дължи с акт във формата на решение. Предявяването на положителен установителен иск за собственост при твърдение за наличие на непълнота или грешка в кадастралната карта е процесуално действие, което съответства на разясненията, направени с ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 г. на ВКС, ОСГК. На следващо място, дори да бе заявено твърдение за съпритежание на правото на собственост по отношение на имот, засегнат от непълнота или грешка, Законът не предвижда изискване за съвместно упражняване на правото на иск от всички съсобственици, поради което те нямат качеството задължителни необходими другари в производството по иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Изложеното мотивира извод за отсъствие на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК.

„Очевидната неправилност” на въззивното решение, като основание за допускане на касационно обжалване, предполага релевиране на особено тежък порок, който да бъде установим от касационната инстанция пряко от съдържанието на въззивния акт, без да е необходимо да се навлиза в преценка на изложените от страните доводи и възражения и събраните по делото доказателства. Очевидната неправилност предполага такова тежко нарушение на закона (материален или процесуален), при което законът е приложен в неговия противоположен смисъл; когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Прочитът на атакуваното решение не налага констатация за наличие на порок по чл. 281, т. 3 ГПК, проявен в подобна квалифицирана степен, поради което не може да се приеме, че е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ЗЗД.

Обсъждайки поставените от касатора И. С. Ц. въпроси №№ 2 и 3 в контекста на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, ВКС намира, че същите не удовлетворяват изискванията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК към общото основание за допускане на обжалването. Касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по конкретно формулиран материално- или процесуалноправен въпрос, който обаче не следва да касае правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. Това е причината, поради която касационното обжалване не може да се допусне въз основа на доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила - тъй като те имат отношение именно към правилността на акта и подлежат на обсъждане само ако бъде допуснато касационното обжалване. Такива доводи и произтичащите от тях въпроси не могат да бъдат предмет на производството по селектиране на касационните жалби и не могат да обосноват допускане на обжалването. Наред с това, по отношение на въпрос № 2 следва да се подчертае, че съобразно т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, при наличие на въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна. Именно тези предпоставки са констатирани с определението, постановено в подготвителното заседание по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК, което е наложило допускането на ново заключение на СТЕ по поставената от въззивния съд задача. Доколкото въззивният съд е процедирал в съответствие със задължителната практика, не е налице основание за допускане на обжалването по въпрос № 2. Отказът за събиране на доказателствата, заявени с отговора на въззивната жалба, е аргументиран от въззивния съд с неотносимостта на търсената информация от Агенция по вписванията, както и с наличието на допуснато друго доказателствено средство относно исканата информация от АГКК – Варна (новата СТЕ). Произнасянето на въззивния съд не касае предпоставките за приложение на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, във връзка с които ВКС се е произнасял с Решение № 368 от 17.12.2013 г. по гр.д.№ 2788/2013 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 7 от 27.01.2015 г. по гр.д.№ 2427/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о. и Решение № 174 от 12.01.2011 г. по т.д.№ 36/2010 г. на ВКС, І т.о., поради което същите се явяват неотносима съдебна практика. Съответно - въпрос № 3 също не обективира основание за допускане на обжалването.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г.о.