Определение № 244 от 29.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4168/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника ОУ „Васил Априлов“, гр. Варна срещу решение № 903 от 24.08.2020г. по в.гр.д. № 1536/2020г. на Варненски окръжен съд, ГО, с което е потвърдено решение № 1337 от 13.03.2020г. по гр.д. № 18424/2019г. на Варненски районен съд, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата И. П. И., извършено със заповед № РД 08-844/13.09.2019г. на директора на училището-ответник, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ поради съкращаване на щата; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „учител, начален етап на основното образование“ и е реализирана отговорността на ответника за съдебно-деловодни разноски. Касаторът – ответник поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Моли то да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго решение, с което предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ да бъдат отхвърлени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят навежда основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е посочено бланкетно, без да е поставен правен въпрос или какъвто и да било въпрос и без да е конкретизирана практиката на ВКС, на която въззивното решение противоречи. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът поставя следния правен въпрос: „ Следва ли възприетия от работодателя подход и начин на сравняване между лицата, за чиито длъжности щатът е променен, да подлежи на съдебен контрол при положение, че титуляр на правото и задължението за подбор си остава работодателят, чието е суверенното право да реши с кого от подборираните лица да прекрати трудовото правоотношение? “, по който счита, че е необходим задълбочен анализ и теологично тълкуване на закона досежно въпроса за уреждане на правоотношения, съгл. чл. 328, ал. 1, т. 2 и чл. 329, ал. 1 КТ. Ответникът по касационната жалба – И. П. И. подава отговор на същата, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените съдебно - деловодни разноски пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт – въззивно решение по искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, поради което е допустима. Въззивният съд е приел въз основа на съвкупен анализ на всички приети в процеса доказателства, че между страните е съществувал трудов договор, по силата на който ищцата е назначена на длъжност „учител, начален етап на основното образование“, който е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – поради съкращаване на щата, считано от 14.09.2019г.. Счел е, че не е осъществено, визираното в процесната заповед № РД 08-844 от 13.09.2019г. уволнително основание, тъй като 3 дни след прекратяване на процесното трудово правоотношение, на 17.09.2017г., работодателят е сключил трудови договори с други двама служители С. А. М. и Р. В. Г. за същата длъжност: „учител, начален етап на основното образование“. Въз основа на гореустановените факти е намерил съкращаването на щата на ищцата за фиктивно, тъй като двата щата за същата длъжност, от които са съкратени двама преподаватели, измежду които и ищцата, не са престанали реално да съществуват, а са били заети от други преподаватели, назначени на същата длъжност. Доколкото длъжността на ищцата се е заемала и от други служители, при процесното уволнение според въззивния съд извършването на подбор по чл. 329 КТ е било задължително. Заключил е, че извършеният подбор от ответника е незаконосъобразен, тъй като: не е съобразяван критерий за нивото на изпълнение на възложената работа, а само критерий за притежавана квалификация между оценяваните служители, заемащи длъжността „учител, начален етап на основното образование“; не са участвали в подбора всички педагогически специалисти от началния етап на основното образование, като изключени от него са били ползващите се със закрилата на чл. 333, ал. 6 КТ (майки на деца до 3-годишна възраст и членове на синдикалното ръководство в училището), които от приетите по делото доказателства не е установено кои конкретни лица са; получилият при подбора служител най - ниска оценка С. Б. не е уволнена и е изключена реално от подбора, тъй като като секретар на училищната синдикална организация се е ползвала със закрила по чл. 333 КТ, без да са предприети действия по преодоляване на закрилата – съгласие/разрешение от съответния компетентен орган, и участие в комисията на работодателя по подбора на Р. С., която е един от участниците в самия подбор заради заеманата длъжност – „учител по общообразователен предмет в начален етап“, което поражда явен конфликт на интереси. Поради липсата на реално съкращаване на щата на ищцата и поради незаконосъобразност на извършения подбор по чл. 329 КТ предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са уважени като основателни. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Касаторът не е формулирал правен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което е достатъчно основание за недопускане на касационния контрол. Изложени са множество оплаквания за неправилност на въззивното решение, които е недопустимо да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 ГПК. Липсва какъвто и да било поставен въпрос, а касационният съд няма правомощия да извежда такъв, още повече правен, от наведените доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Формулираният от касатора въпрос в хипотезата на чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК е включен в предмета на спора и е обуславящ за решаващите правни изводи във въззивното решение, поради което осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По този правен въпрос е формирана многобройна практика на ВКС, обективирана в ТР № 3 от 16. 01. 2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГК на ВКС, решение № 121 от 30. 05. 2017г. по гр. д. № 3718/2016г. на Четвърто г.о.; решение № 311 от 24.02.2017г. по гр. д. № 2333/2016г. на Четвърто г.о.; решение № 219 от 07.06.2013г. по гр. д. № 1378/2012г. на Четвърто г.о. и др., която не се нуждае от осъвременяване, а това обстоятелство изключва наличието на релевираното допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според горепосочената практика на ВКС, вкл. задължителните разрешения в ТР № 3 от 16. 01. 2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГК на ВКС, преценката на работодателя, кой от служителите има по - висока квалификация и работи по - добре подлежи на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Предмет на съдебната проверка е въпроса за законосъобразното упражняване на правото на подбор, респективно законосъобразното приложение на критериите, установени с разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ. При съкращаване на единствена щатна длъжност прекратяването на трудовия договор с работника или служителя, който заема длъжността се предхожда от подбор по преценка на работодателя. При съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности (трудови функции) прекратяването на трудовите договори с работниците и служителите, заемащи съкращаваната длъжност, задължително се предпоставя от подбор, който е елемент от законността на уволнението. Точното прилагане на закона, към което е насочен съдебният контрол за законосъобразност не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. При упражняване на правото на подбор преценката на показателите по чл. 329, ал. 1 КТ не е субективна, а е преценка по законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели по законовоустановените критерии с действителните качества на работника или служителя, обоснована със събрана за участниците в подбора информация. Незаконосъобразен е задължителен подбор, когато е приложен към основания за уволнение извън изброените в чл. 329, ал. 1 КТ; когато не са включени всички необходими участници в подбора; когато не са приложени законовите критерии, визирани в чл. 329, ал. 1 КТ и при обективно несъответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация на работника или служителя с оглед на възложената работа. Атакуваното съдебно решение е изцяло съобразено с горепосочената практика на ВКС. На основание гореизложеното не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 1 440 лв., съставляваща хонорар за един адвокат пред касационната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,